한국   대만   중국   일본 
Марко Ганчев ? Уикипедия Направо към съдържанието

Марко Ганчев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Марко Ганчев
На представянето на книгата му „Цар и говедар“, 8 декември 2010
На представянето на книгата му ?Цар и говедар“, 8 декември 2010
Роден 13 февруари 1932  г. ( 1932-02-13 )   (92 г.)
Националност   България
Жанр стихотворение, приказка, есе
Направление Априлско поколение [1] [2]
Дебютни творби ?Семената зреят“ ( 1957 )
Награди ?П. Р. Славейков“ (2001)
?Райко Алексиев“ (2003)
?Константин Константинов“ (2008)
Подпис
Уебсайт Официален сайт

Марко Ганчев в Общомедия

Марко Ганчев Маринов е български писател (сатирик, есеист, автор на детска литература ) и общественик.

Биография [ редактиране | редактиране на кода ]

Марко Ганчев е роден през 1932 г. в село Марча ? днес квартал в град Дряново .

Първото му стихотворение излиза през 1942 г. в столичното детско вестниче ?Другарче“ на К. П. Домусчиев. През 1946 г. започва да сътрудничи редовно със стихове на вестниците за гимназисти ?Средношколско единство“ и ?ЕМОС“, издавани в София. През 1950 г. завършва гимназия в Дряново и е приет за студент по българска филология в Софийския държавен университет . Като студент през 1950 ? 1955 г. печата стихове във вестниците ? Народна младеж “, ? Литературен фронт “, ? Стършел “, в литературни списания и сборници. След завършването на българска филология е изпратен от Съюза на българските писатели в Тирана , Албания , да се подготви за преводач на поезия от албански език .

Първата му стихосбирка ?Семената зреят“ излиза през 1957 г.

През 1961 ? 1968 г. завежда културния отдел и е член на редколегията на вестник ?Стършел“. От 1968 г. е завеждащ редакция ?Поезия“ в издателство ? Народна култура “, до 1971 г., когато е изключен от БКП заедно с няколко други писатели - Благой Димитров, Гочо Гочев , Валери Петров , Христо Ганев заради отказа им да гласуват резолюция срещу присъждането на Нобелова награда за литература на Александър Солженицин . Продължава работа в отдела като редови редактор, а от 1979 до 1984 г. е редактор в сп. ? Съвременник “.

През 1984 ? 1989 г. е главен редактор на алманаха за хумор и сатира ?Апропо“, издание на Дома на хумора и сатирата в Габрово. През 1989 г. започва да води рубрика два пъти седмично по радио ? Свободна Европа “, в която чете политически есета под общо заглавие ?На прощаване с тоталитарната система“. От декември 1989 до 1993 г. е главен редактор на вестник ?Литературен фронт“, преименуван междувременно на ? Литературен форум “.

Марко Ганчев е депутат от Съюза на демократичните сили в VII велико народно събрание , подписва конституцията от 1991 г. , заради което е изключен от СДС. От 1993 до 1999 г. е посланик на Република България в Република Беларус , след което е писател на свободна практика.

Ганчев е женен, има две деца: Димитър Ганчев и Ганчо Ганчев .

Награди [ редактиране | редактиране на кода ]

Библиография [ редактиране | редактиране на кода ]

Лирика [ редактиране | редактиране на кода ]

  • Семената зреят, 1957
  • Всички пътища и един от тях, 1965
  • Правото да бъдеш буден, 1966
  • Бягащо дърво, 1969
  • Неделно щастие, 1971
  • Мълчаливи сирени, 1977
  • Голяма челяд, 1987
  • Лай по кервана, 2006

Сатира [ редактиране | редактиране на кода ]

  • Марсиански възторзи, 1960
  • Второ пришествие, 1964
  • Свой човек, библ. ?Стършел“ № 100, 1965
  • Оправяне на света, 1967
  • Огледало за обратно виждане, 1975 и 1978
  • Дива мечка, 1976
  • Драскотини, 1979 и 1984
  • Епиграми, 1979
  • Професия несъгласие, 1982
  • Нищо смешно, 1988
  • Къси съединения, 1989
  • Лай по кервана, 2006
  • Цар и говедар, 2010
  • В търсене на изгубеното племе, 2012
  • Любезни хора, 2013
  • Басни в сегашно време, 2014

За децата [ редактиране | редактиране на кода ]

  • Страшния Мъркот, стихотворения, 1971
  • Кое как се прави, стихотворения и приказки, 1973
  • Сбогом на таласъмите, приказки, 1974
  • По-малкият брат на крокодила, приказки, 1976
  • Кесия с пуканки, стихотворения, 1977
  • Книжка с бинокъл, стихотворения, 1978
  • Кълбовидна мълния, приказки, 1980
  • Големите и малките, стихотворения, 1980
  • Панчови песни, стихотворения, 1983
  • Имате ли гъдел, приказки, 1984
  • Изгубената кула, поеми, 1984
  • Чанта за утре, стихотворения, 1987
  • Таласъмът Хайде Холан, поеми, 1990
  • Магарешки работи, стихотворения, 2004
  • Бялото гълъбче, стихотворения;
  • Кое как реве, стихотворения, 2012

Есета [ редактиране | редактиране на кода ]

  • Опрощение и проклятие на измамата, 1990
  • Ветерани на нищото, 1985
  • Триумфалните арки към литературата, 1998
  • Лалугерът на двете системи, 1998

Избрани [ редактиране | редактиране на кода ]

  • Лирика, 1979
  • Избрани сатири, 1982
  • Смешна тъга, 2002
  • Последната хитрина на лисицата, 2009
  • Догонване на света, 2015
  • Разгаданата усмивка, 2022

Бележки [ редактиране | редактиране на кода ]

Външни препратки [ редактиране | редактиране на кода ]

Уикицитат
Уикицитат
Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за