Марко Ганчев

Марко Ганчев
	Марко Ганчев
	На представянето на книгата му ?Цар и говедар“, 8 декември 2010
Роден	13 февруари 1932 г. (92 г.) Марча , България
Националност	България
Жанр	стихотворение, приказка, есе
Направление	Априлско поколение
Дебютни творби	?Семената зреят“ ( 1957 )
Награди	?П. Р. Славейков“ (2001) ; ?Райко Алексиев“ (2003) ; ?Константин Константинов“ (2008)
Подпис
Уебсайт	Официален сайт
	бележки Народен представител в: ; VII ВНС ;
	Марко Ганчев в Общомедия

Марко Ганчев Маринов е български писател (сатирик, есеист, автор на детска литература ) и общественик.

Биография [ редактиране | редактиране на кода ]

Марко Ганчев е роден през 1932 г. в село Марча ? днес квартал в град Дряново .

Първото му стихотворение излиза през 1942 г. в столичното детско вестниче ?Другарче“ на К. П. Домусчиев. През 1946 г. започва да сътрудничи редовно със стихове на вестниците за гимназисти ?Средношколско единство“ и ?ЕМОС“, издавани в София. През 1950 г. завършва гимназия в Дряново и е приет за студент по българска филология в Софийския държавен университет . Като студент през 1950 ? 1955 г. печата стихове във вестниците ? Народна младеж “, ? Литературен фронт “, ? Стършел “, в литературни списания и сборници. След завършването на българска филология е изпратен от Съюза на българските писатели в Тирана , Албания , да се подготви за преводач на поезия от албански език .

Първата му стихосбирка ?Семената зреят“ излиза през 1957 г.

През 1961 ? 1968 г. завежда културния отдел и е член на редколегията на вестник ?Стършел“. От 1968 г. е завеждащ редакция ?Поезия“ в издателство ? Народна култура “, до 1971 г., когато е изключен от БКП заедно с няколко други писатели - Благой Димитров, Гочо Гочев , Валери Петров , Христо Ганев заради отказа им да гласуват резолюция срещу присъждането на Нобелова награда за литература на Александър Солженицин . Продължава работа в отдела като редови редактор, а от 1979 до 1984 г. е редактор в сп. ? Съвременник “.

През 1984 ? 1989 г. е главен редактор на алманаха за хумор и сатира ?Апропо“, издание на Дома на хумора и сатирата в Габрово. През 1989 г. започва да води рубрика два пъти седмично по радио ? Свободна Европа “, в която чете политически есета под общо заглавие ?На прощаване с тоталитарната система“. От декември 1989 до 1993 г. е главен редактор на вестник ?Литературен фронт“, преименуван междувременно на ? Литературен форум “.

Марко Ганчев е депутат от Съюза на демократичните сили в VII велико народно събрание , подписва конституцията от 1991 г. , заради което е изключен от СДС. От 1993 до 1999 г. е посланик на Република България в Република Беларус , след което е писател на свободна практика.

Ганчев е женен, има две деца: Димитър Ганчев и Ганчо Ганчев .

Награди [ редактиране | редактиране на кода ]

2001 г.: Национална литературна награда ?П. Р. Славейков“ , присъдена му от Министерството на образованието и науката за цялостното му творчество за деца и юноши
2002 г.: орден ?Стара планина“ I степен за изключителен принос към българската култура
2003 г.: Национална литературна награда за хумор и сатира ?Райко Алексиев“ , връчвана от Община Пазарджик за цялостно литературно творчество и принос в областта на хумора и сатирата ^[3]
2008 г.: Национална награда ?Константин Константинов“ за цялостен принос в детското книгоиздаване.
2021 г.: Априловска награда за цялостно творчество ^[4]^[5]