Маркиращият език
(
езици за маркиране
,
Markup languages
) е
система
от
анотации
на
документ
, която е
синтактично
различна от текста и указва какво да бъде оформлението на страницата, най-вече при електронно предаване на данни или изобразяване.
[1]
Служи за описване на сложни данни с помощта на обикновени
текстови файлове
. При тях отделни пасажи текст се ?маркират“ (отбелязват) чрез синтактични конструкции. Най-често това става с помощта на
етикети
които ограждат маркирания текст. Така маркиран или отделен, към текста могат да бъдат приложени разнообразни атрибути.
Значението на информацията (атрибутите), асоциирана с маркирания текст, варира много при различните езици. Според нейния характер се различават три основни вида маркиращи езици:
Тук асоциираната с маркирания текст информация указва как трябва да се представи (изобрази) той. Например следният фрагмент от
HTML
код указва, че текстът трябва да бъде изобразен с получер шрифт:
<
b
>
Получер текст.
</
b
>
Ключовата дума на етикета е
b
(от англ.
bold
? получер).
HTML
представлява смесица от семантични и презентационни маркери.
При тях се описва естеството на маркирания текст. Неговите атрибути представляват
метаданни
по отношение на маркирания текст. Например може да се укаже, че текстът представлява заглавие, препратка, цитат и т.н. Следващият пример показва текст, маркиран като препратка в езика
XHTML
:
<
a
href
=
"http://bg.wikipedia.org"
>
Българска Уикипедия
</
a
>
Текстът ?Българска Уикипедия“ е маркиран чрез етикета
<a></a>
. В случая семантичната информация се асоциира към текста по два начина ? чрез ключовата дума на етикета (в случая просто
a
от англ.
anchor
? котва) и чрез атрибута
href
. Ключовата дума показва, че текстът представлява препратка, а
href
атрибутът асоциира с текста определен уеб адрес.
Водени от идеята за
семантичен уеб
, Уеб Консорциумът (
World Wide Web Consortium
или W3C) създава наследника на HTML ? езикът XHTML, който е изцяло семантичен. Като предимство се изтъква неговата
машинна приветливост
? програми като Интернет
търсачките
могат да извлекат повече информация за същността на текста и по този начин да връщат по-добри резултати при търсене. Друго предимство на XHTML е, че отделя структурата на документа от неговата презентация, която може да се зададе например чрез
CSS
. Така теоретически е възможно презентацията да се променя, без да се променя структурата на документа.
Тези езици указват процедури, които да се изпълнят върху маркирания текст. Популярни примери са
troff
,
LaTeX
, и
PostScript
.
Много от езиците добавят както семантична, така и презентационна или процедурна информация към текста. Такъв е например HTML, в който има както семантични, така и презентационни маркери (етикети).