Мария-Ирина Лакапина
(на
гръцки
:
Μαρ?α/Ειρ?νη Λακαπην?
,
Irene Lekapene
; † ок.
966
) е
византийска
принцеса и
българска
царица, съпруга на цар
Петър I
.
Нейното рождено име е
Мария
. Тя е дъщеря на
император
Христофор Лакапин
, син и съимператор на ромейския
василевс
Роман I Лакапин
, който е с арменско потекло, и на
Августа София
.
[1]
През
927
г. между
Първото българско царство
и
Византия
е сключен мирен договор, който за цели 40 години слага край на ожесточените военни противоборства между двете държави. Съгласно договора мирът между двете страни трябва да бъде скрепен и с династичен брак между българския цар и Мария, който за първи път би сродило владетелските домове на империята и българското царство. В чест на мира, залог за който става самата тя, новата царица получава и името
Ирина
(на
гръцки
:
Ειρ?νη, Носеща мир
). Въпреки това царицата използва името ?Мария“ докато царува, и с това име е изобразена на печатите си.
Бракосъчетанието между българския цар и Мария е извършено лично от константинополския патриарх Стефан II на
8 октомври
927 г. в църквата ?Света Богородица“ в
Константинопол
. След пищното сватбено тържество младоженците са изпратени с тържествена процесия до мястото за коронации на императорите ?
Евдом
и отпътуват за
Велики Преслав
. По този повод в сборника с летописи, познати под името на
Теофан Продължител
, пише:
| ?
|
Мария, предадена в български ръце, заминала за България с радост и тъга: тя тъгувала, защото се разделяла със своите горещо любими родители, с царските живелища и с обществото на роднините си, а се радвала, защото тя се омъжила за мъж-цар и била провъзгласена за българска владетелка
[2]
.
|
“
|
Според сведенията Ирина е изключително красива ромейка. Летописците прибавят още, че тя занесла със себе си разни богатства и безбройна покъщнина. Така с нейното име се свързва навлизането на ромейската мода в българския царски двор.
Не е известна точната дата на раждане на Мария. Но текстовете от
Теофан Продължител
поставят рождената ? дата между 920 и 925 г., което означава, че при брака ? с цар Петър през 927 г. тя е била още дете.
[3]
[4]
Следователно, позовавайки се на нейната рождена дата, вероятната дата на раждане на сина ?
Борис II
би трябвало да се измести от около 931 към по-вероятната 940 г.
[5]
По всичко изглежда, че бракът между Петър и Ирина разбунва духовете във византийската столица, тъй като представлява отстъпление от едно вековно правило, установено от времето на
Константин I Велики
, според което:
| ?
|
...на ромейските императори не се позволявало да се сродяват с народ, чиито нрави не се схождат и са чужди на ромейската държава, особено с иноверни и некръстени, с изключение само на франките поради старата знатност и благородство на техния произход; с никой друг народ те не могат това да правят, ако някой се осмели това да стори, нека се счита за чужд на християнското общество и се предава на анатема, като нарушител на отеческите постановления и на царските закони
[2]
|
“
|
В
?За управлението на империята“
Константин Багренородни
разказва, че тъй като дава дъщеря си на българин:
| ?
|
...Роман извърши това вън от канона, от църковното предание и от наредбата и заповедта на императора св. Константин Велики, то той приживе [още] беше много укоряван, оклеветяван и мразен от сенатското събрание и от целия народ, и от самата църква, тъй че омразата най-сетне се прояви и след смъртта си той по същия начин се укорява, порицава и осъжда, задето бе предприел едно дело, недостойно и неприлично за благородната ромейска държава
[6]
|
“
|
Като царица Ирина често посещава Константинопол:
| ?
|
Неведнъж, внучката на император Роман, Мария, жената на Петър Български, дохождала от България в столицата, за да нагледа баща си и дядо си. За последен път тя дохождала с трите си деца вече след смъртта на баща си Христофор [931]. Тя получила големи подаръци от дядо си и се върнала, обсипана с много почести
[7]
.
|
“
|
Във връзка с тези посещения някои автори без основание подозират царицата, че разкрива на василевса тайните на съпруга си и на българското правителство. Така
Васил Златарски
категорично заявява:
| ?
|
Няма съмнение, че в тия посещения на
Цариград
от българската царица се е донасяло за всичко, каквото се е замисляло в
България
, и при връщането ? се давали нови инструкции, които осигурявали интересите на империята.
|
“
|
Ирина ражда бъдещите царе на България
Борис II
(
969
?
971
) и
Роман
(
978
?
991
) и още три деца, едното от които може би е Пленимир, записан в ?Поименик на българските владетели“ от 16 век след цар
Петър I
, и две дъщери, годеници на малолетните византийски императори
Василий II
(
976
?
1025
) и
Константин VIII
(1025 ?
1028
).
Последното сведение за Ирина Лакапина е, че тя посещава Константинопол с трите си деца вече след смъртта на баща си (през 931 г.), но без да се уточнява колко време е минало от неговата смърт. Предполага се, че умира през
963
г.
- ↑
Charles William Previte-Orton (1975)
Cambridge Medieval History, Shorter: Volume 1, The Later Roman Empire to the Twelfth Century. Volume 1 of The Shorter Cambridge Medieval History
,
ISBN 0-521-09976-5
p. 256
- ↑
а
б
Златарския, Васил. c. 512
.
- ↑
[Theophanes Continuatus, VI, Romani imperium, 22, p. 413.]
- ↑
MARIA Lekapene
- ↑
BORIS
- ↑
Златарския, Васил. c. 510 ? 511
- ↑
Златарски, Васил. c. 513
.