Мария Кристина Карлота Жозефина Гаетана Ефизия Савойска
(на
италиански
:
Maria Cristina Carlotta Giuseppa Gaetana Efisia di Savoia
), известна като
Мария Кристина Савойска
(
Maria Cristina di Savoia
; *
14 ноември
1812
,
Каляри
; †
31 януари
1836
,
Неапол
), е принцеса на
Савоя
и чрез брак кралица на
Двете Сицилии
. През
2014
г. става
блажена
на
Римокатолическата църква
.
Тя е най-малката дъщеря на сардинския крал
Виктор Емануил I Савойски
(* 1754, † 1824) и на ерцхерцогиня
Мария Тереза Австрийска-Есте
(* 1773, † 1832). Нейните баба и дядо по майчина линия са ерцхерцог
Фердинанд Карл Австрийски-Есте
и
Мария Беатрис Рикарда д'Есте
, а по бащина ? император
Франц I
и ерцхерцогиня
Мария Терезия
.
Има един брат и пет сестри:
Мария Кристина е родена в град
Каляри
на 14 ноември
1812
г., по време на Наполеоновия период, когато
Пиемонт
, където се намира столицата на кралството
Торино
, е анексиран към
Френската империя
. В дневника за 24-месечния си престой в Сардиния вуйчо ?
Франц IV
разказва: ?Помогнах на сестра ми кралицата да роди, да я подкрепям, да я подвигам... На 8:45 часа тя роди много здраво едро момиченце, наречено Кристина", добавяйки, че кръщенето е било отпразнувано в 17.30 в Катедралата на Каляри с кръстници бъдещия крал
Карл Феликс Савойски
и съпругата му
Мария Кристина Бурбон-Неаполитанска
.
Родителите ?, изгнаници в Сардиния, са много религиозни и ? дават строго образование. Момиченцето, наричано галено
Тинтина
, изживява детството си в период на икономически затруднения и в атмосфера, пропита с мистицизъм, свикнала с религиозни практики, милосърдие, ред и дисциплина. През май 1814 г., когато политическата ситуация се променя след абдикацията на Наполеон, Виктор Емануил I се завръща в Торино, където през 1815 г. Мария Тереза, регентка на острова, се присъединява към него със семейството си. Малката Мария Кристина получава образованието си в двора. Майка ? е авторитарна и решителна жена и помага за нейното образование, основано преди всичко на добрите маниери и женската работа. За неин възпитател и духовен водач е избран неаполитанецът от Оливетанския орден Дж. Б. Терци, учител по математика и професор по астрономия. Именно той преподава на Мария Кристина
катехизиса
на монсеньор М. Казати, както и
география
,
аритметика
,
алгебра
,
геометрия
,
физика
,
минералогия
и накрая езици, музика, пеене, рисуване и
калиграфия
. Противно на обичая на савойския двор да използва френски тя пише личните си писма на италиански език.
[2]
На нея е посветен Форт ?Мария Кристина“ ? военно укрепление близо до град
Осоа
, част от комплекса
фортове
на Есейон, тогава на границата с Франция и включен в савойските владения.
На 9-годишна възраст, след
абдикацията
на баща й, Мария Кристина живее в
Ница
,
Генуа
и в
Тоскана
. От Генуа тя с майка си често посещава сестрите си ? херцогини на
Модена
(Мария Беатрис) и на
Лука
(Мария Тереза). Накрая семейството се установява в
Монкалиери
близо до Торино, където тя губи баща си през 1824 г., след което се завръща в Генуа.
[2]
През 1825 г. е в Рим за юбилея: посещава църкви, свети места и се среща на няколко пъти с папа
Лъв XII
. Има различни епизоди за нейната религиозна преданост и смирение, които създават ?почти легендарна аура“ около нея. След шест месеца се връща в Генуа, а след това отново е в Рим в края на годината и до средата на 1826 г., за затварянето на светата врата и юбилея. Връща се в Рим през 1828-29 г. за почивка.
[2]
Различни свидетелства свидетелстват за нейната забележителна, но не показна красота, простота в облеклото, умереност, жив характер, чувство за хумор, ирония, любов към танците, но не и към театъра.
През 1830 г. торинската аристокрация организира голямо празненство в нейна чест за годежа ? с
Фердинанд II
, крал на
Двете Сицилии
. Баронеса
Олимпия Савио
, която по този повод дебютира в обществото, си спомня за нея в мемоарите си: ?Принцеса Кристина нямаше още 20 г. по това време: тя беше красива, със сериозна и нежна красота: висока, бяла, две големи вълни от кръгли кафяви кичури поетично украсяваха това лице ? бледо, осветено от две големи изразителни очи. Тя носеше синьо-бяла рокля, цветовете на небето, за което беше предназначена, и носеше голяма диадема от диаманти на челото си. Не танцуваше, защото строгият етикет не го позволяваше. Привлечен от тази симпатична, отчетлива и същевременно толкова скромна личност, имах очи и симпатии само към нея, единствената привлекателна сред онези короновани глави”.
Мария Кристина е много религиозна и изключително набожна и трудно я отказват от това да стане монахиня
[3]
. Под натиска на крал
Карл Алберт Савойски
на
21 ноември
1832
г. в Светилището на Волтри близо до
Генуа
тя се омъжва за краля на
Двете Сицилии
Фердинанд II, ставайки кралица.
[4]
Нейният брак е желан по политически причини: за да се попречи на Фердинанд да се ожени за представителка на дома на Франция, поддръжник на парламентарните институции, и във всеки случай да се контролира поведението на неаполитанския суверен, за когото се страхуват, че в крайна сметка ще се обърне към либералната кауза. Съюзът обаче се оказва безполезен в това отношение, тъй като кралят, ревнив към авторитета си, предотвратява всякаква намеса на кралицата в политическия живот.
[5]
Пламенна християнка, Мария Кристина заживява в двор, чийто начин на живот е много далеч от нейната чувствителност. Има известни трудности в отношенията си с буйния ? съпруг, но успява да смекчи ако не неговите нрави, то поне репресивната му политика. За няколкото години, в които е кралица, успява да предотврати изпълнението на всички смъртни присъди.
[6]
Тя обаче няма възможност да се впусне в друга политическа намеса: посвещава се главно на благотворителност към бедните и болните. Жена с голяма смирение, Мария Кристина се харесва на всички и умее да реагира интелигентно на шегите на съпруга си: говори се, че един ден, когато седнала на пианото, а Фердинанд дръпнал стола ? назад, смеейки се, чул тя да му казва: ?Мислех, че съм се омъжила за краля на Неапол, а не за негодник“.
[7]
Говори се, че тя е нещастна заради съпруга си и има безкрайни анекдоти, които целят да покажат колко е жалко положението ? в двора на Бурбоните. Противно на това, което се вярва, ?Реджинела Санта“ (?Светата кралица“), както я наричат неаполитанците, обича съпруга си. В новото си семейство Мария Кристина е близка със зълва си принцеса
Мария Антоанета
, две години по-млада от нея. Въпреки това двете приятелки трябва да се разделят, когато принцесата заминава за
Флоренция
за брака ? на 7 юни
1833
г. с
Великия херцог на Тоскана
Леополд II
. Мария Кристина по-късно пише: ?За мен бе голямо страдание да се разделя със зълва си Антониета, която е толкова добра и с която вече бях свързана в близко приятелство“.
[8]
Умира на 31 януари
1836
г. на 23-годишна възраст вследствие на усложненията от раждането на 16 януари на първото й дете ? бъдещия и последен крал на Двете Сицилии
Франческо II
. Самият Франческо е възпитан в култа към майка си, наричана
Светата кралица
. Фердинанд, по-малко от година по-късно, се жени повторно за
Мария Тереза Хабсбург-Тешен
. Единственото дете на Франческо II и съпругата му
Мария София Баварска
? момиче, което се ражда, когато родителите ? вече са в изгнание, живяло само три месеца, носи името на баба си.
Крал
Фердинанд II
започва процеса за
беатификация
на починалата си съпруга. На 10 юли
1859
г. папа
Пий IX
я провъзгласява за
преподобна
.
На 25 януари
2014
г. в базиликата ?Санта Киара“ в
Неапол
? пантеон на владетелите на Бурбоните, където тя е погребана, се провежда обредът по беатификацията ? с тържествено евхаристийно тържество, председателствано от кардинал Крешенцо Сепе ? митрополит архиепископ на Неапол, подпомогнат от кардиналите
Анджело Амато
, кардинал легат за беатификация като префект на Конгрегацията за каузите на светците, и Ренато Рафаеле Мартино, и от архиепископите Томазо Капуто, Армандо Дини, Фабио Бернардо Д'Онорио, Ариго Мильо и Марио Милано.
[9]
На церемонията присъстват херцогът и херцогинята на
Кастро
, принцовете Карл и Камила Бурбон- Две Сицилии, принц Дон Педро де Бурбон със съпругата си София и техните деца,
Анна Орлеанска
? херцогиня на
Калабрия
, принц Амадей и принцеса Силвия Савойски-Аоста, принцеса Клотилда Савойска и принц Сергей Югославски като представляващ принц
Виктор Емануил
, принцеса
Мария Габриела Савойска
, Дон Дуарте,
херцог на Браганса
, както и членове на домове Бурбони и
Хабсбург-Лотаринги
.
За целите на беатификацията
Католическата църква
смята за чудотворно изцелението на Мария Валарино, която е болна от юни 1866 г. от
злокачествен тумор
в дясната гърда и начален тумор в лявата. Валарино отказва операция, като се доверява на застъпничеството на преподобната Мария Кристина и чрез поглъщане на фрагмент от тъкан, принадлежаща на
мощите
"ex depositis" на преподобната, болестта започва да регресира веднага и изчезва след седмица. Мария Валарино умира 39 години по-късно без рецидив.
[10]
И през 21 век днес гробът ? в Базилика ?Санта Киара“ в Неапол е обект на народно поклонение.
[5]
∞ 21 ноември 1832 в Светилището на Волтри до
Генуа
за
Фердинанд II
(* 12 януари 1810,
Палермо
; † 22 май 1859,
Казерта
),
крал на Двете Сицилии
, от когото има един син:
- Франциск от Асизи Мария Леополд Бурбон-Две Сицилии (* 16 януари 1836,
Неапол
; † 27 декември 1894,
Арко
), наречен
Франческело
, като
Франциск II
крал на Двете Сицилии
(1859 ? 1861), ∞ 1859 за
Мария София Баварска
(* 4 октомври 1841, † 19 януари 1925), херцогиня на Бавария, сестра на
Лудвиг II Баварски
, от която има една дъщеря.
- Maria Cristina di Savoia regina delle Due Sicilie
, на Treccani.it ? Enciclopedie on line, Istituto dell'Enciclopedia Italiana
- Nino Cortese,
MARIA CRISTINA di Savoia, regina delle Due Sicilie
, в Enciclopedia Italiana, Istituto dell'Enciclopedia Italiana, 1934
- Renata De Lorenzo,
MARIA CRISTINA di Savoia, regina delle Due Sicilie
, в Dizionario biografico degli italiani, vol. 70, Istituto dell'Enciclopedia Italiana, 2008
- Maria Cristina di Savoia
, на Santi, beati e testimoni, santiebeati.it
- Beata Maria Cristina di Savoia
, на assisiofm.it
- Beata Maria Cristina di Savoia, regina di santi
, на ilcattolico.it
- Luciano Regolo,
La reginella santa ? Tutto il racconto della vita di Maria Cristina di Savoia sovrana delle Due Sicilie
. Milano, Simonelli Editore, 2000.
ISBN 88-86792-22-0
- Arrigo Petacco:
La regina del sud. Mondadori
, Mailand 1992,
ISBN 88-04-43391-4
.
- Antonio Bresciani,
La venerabile Maria Cristina di Savoia regina delle Due Sicilie
, Roma, Civilta Cattolica, 1859
- Alberto Amante,
Maria Cristina di Savoia. Regina delle Due Sicilie (1812-1836)
, Torino, Paravia, 1933
- Luciano Regolo,
La reginella santa - Tutto il racconto della vita di Maria Cristina di Savoia sovrana delle Due Sicilie
. Milano, Simonelli Editore, 2000
- Gianni Califano,
Maria Cristina di Savoia. Regina delle Due Sicilie
, Gorle, Velar, 2012
- Cristina Siccardi,
Sono Maria Cristina. La Beata Regina delle Due Sicilie, nata Savoia
, Cinisello Balsamo (MI), San Paolo, 2015
- Nadia Verdile,
Regine. Spose bambine, eroine e sante dall'Europa alla corte di Napoli,
Lucca, Maria Pacini Fazzi Editore, 2018
- Paolo Cau, Dal diario di Francesco d'Austria-Este: i due soggiorni in Sardegna, in "Quaderni Estensi", rivista online dell'Archivio di Stato di Modena, della Galleria Estense e della Biblioteca Estense, n.6, с. 348÷366
- ↑
а
б
Maria Cristina <regina delle Due Sicilie>
// Посетен на 22 януари 2023 г.
- ↑
а
б
в
MARIA CRISTINA di Savoia, regina delle Due Sicilie
// Посетен на 2023-7-18.
- ↑
; бел. на Umberto Renda в L. Settembrini,
Ricordanze della mia vita
, Torino, Paravia, 1944, с. 27 (n.1)
- ↑
Regolo, с. 238
- ↑
а
б
Nino Cortese.
MARIA CRISTINA di Savoia, regina delle Due Sicilie
// Посетен на 2023-7-18.
- ↑
L. Settembrini, cit., с. 27
- ↑
A. Luzio,
Garibaldi, Cavour e Verdi
, Torino, Fratelli Bocca, 1924, с. 459
- ↑
Regolo, с. 349
- ↑
Maria Cristina di Savoia, la regina dei poveri e ora beata // 26 gennaio 2014.
- ↑
Beata Maria Cristina di Savoia Regina delle Due Sicilie
// Посетен на 2023-7-18.
Нормативен контрол
| |
---|
|