Мария-Хенриета Стюарт
принцеса на Оранж, графиня на Насау
Родена	4 ноември 1631  г. Дворец Сейнт Джеймс , Уестминстър , Великобритания
Починала	24 декември 1660  г. (29 г.) Уайтхол , Уестминстър , Великобритания
Погребана	Уестминстърско абатство , Уестминстър , Великобритания
Герб
Семейство
Род	Стюарти
Баща	Чарлз I [1]
Майка	Хенриета-Мария Бурбон-Френска [1]
Братя/сестри	Елизабет Стюарт Хенриета-Анна Стюарт [1] Хенри Стюарт Джеймс II [1] Чарлз II [1]
Съпруг	Вилхелм II Орански (12 май 1641 ? 6 ноември 1650)
Деца	Уилям III
Мария-Хенриета Стюарт в Общомедия

Мария Хенриета Стюарт, принцеса роял, принцеса на Оранж и графиня на Насау (на английски : Mary Henrietta Stuart ; * 4 ноември 1631 , дворец Сейнт Джеймс , Уестминстър ; ^[2] † 24 декември 1660 , дворец Уайтхол , Уестминстър), е най-възрастната дъщеря на английския крал Чарлз I и кралица Хенриета-Мария . ^[2] Мария-Хенриета е майка на холандския щатхалтер и бъдещ английски крал Уилям III . Тя е първата дъщеря на английски суверен, която получава титлата принцеса роял .

Живот [ редактиране | редактиране на кода ]

Мария-Хенриета е родена в лондонския дворец Сейнт Джеймс . ^[2] През 1642 г. крал Чарлз I я удостоява с титлата принцеса роял , като по този начин поставя началото на традицията тази титла да се носи от първородните дъщери на бъдещите британски монарси. Така кралят изпълнява желанието на френската си съпруга Хенриета-Мария , която се стремяла да подражава на порядките в родната си Франция , където дъщерите на френските крале били наричани мадам роял .

Първоначално крал Чарлз I планира да омъжи дъщеря си за някого от синовете на испанския крал Филип IV или за Карл I Лудвиг, електор на Рейн. Плановете обаче се провалят и Мария-Хенриета е сгодена за Вилхелм , син и наследник на холандския щатхалтер и принц на Оранж Фредерик Хендрик . Сватбата на Мария и Вилхелм е отпразнувана на 2 май 1641 в лондонския дворец Уайтхол . ^[2] Въпреки това в продължение на няколко години двамата съпрузи трябвало да се въздържат от полови сношения поради непълнолетието на Мария. През 1642 г. Мария-Хенриета пристига в Холандия заедно с майка си, а през 1644 г., вече като снаха на щатхалтера, тя заема полагащото ? се място в холандския двор. ^[2]

През март 1647 г. съпругът на Мария-Хенриета наследява баща си като Вилхелм II. Въпреки това на 6 ноември 1650, малко след опита си да превземе Амстердам от политическите си опоненти, Вилем II умира от едра шарка . Единственото дете на двойката ? Вилхелм III е роден няколко дни след смъртта на баща си. ^[3] Овдовялата Мария е принудена да подели настойничеството над сина си със свекърва си Амалия и щатхалтера на Бранденбург .

Мария-Хенриета е изключително непопулярна сред холандците, заради традиционната им ненавист към Стюартите . Холандците са скандализирани от поканата, която Мария отправя към братята си Чарлз и Джеймс , напуснали Англия след пуританската революция на острова, поради което на нея ? е забранено да ги приеме в Холандия.

В периода 1654 ? 1657 принцесата прекарва повечето време извън Холандия. През 1657 тя става регент на сина си в Оранжкото княжество, но несигурното ? положение в Оранж я принуждава да търси подкрепа от френския крал Луи XIV , който в крайна сметка присъединява княжеството към владенията си.

Реставрацията на Стюартите в Англия закрепва положението на Мария и сина ? в Холандия. През септември 1660 Мария-Хенриета се завръща в Англия, където умира от едра шарка на 24 декември в лондонския дворец Уайтхол. Погребана е в Уестминстърското абатство . ^[2]

Източници [ редактиране | редактиране на кода ]

Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Mary, Princess Royal and Princess of Orange в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза ?Криейтив Комънс ? Признание ? Споделяне на споделеното“ , а за съдържание, създадено преди юни 2009 година ? от Лиценза за свободна документация на ГНУ . Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница , за да видите списъка на съавторите. ​ ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията , които да бъдат благонадеждни .​