Мария-Луиза Хабсбург-Австрийска
е
австрийска
ерцхерцогиня
,
императрица
на
Франция
(1810 ? 1814),
херцогиня
на
Парма
,
Пиаченца
и
Гуастала
. Тя е втора съпруга на
Наполеон Бонапарт
и племенница на
Мария-Антоанета
.
Родена е на
12 декември
1791
г. във
Виена
като ерцхерцогиня
Мария Луиза Леополдина Франциска Терезия Йозефа Лусия фон Хабсбург-Лотарингия
(на
немски
:
Maria Luise Leopoldina Franziska Theresia Josepha Luzia von Habsburg Lothringen
).
[2]
Тя е дъщеря на
Франц II
, император на
Свещената Римска империя
, и
Мария-Тереза Бурбон-Неаполитанска
.
За да увеличат шансовете ? за добър династичен брак с коронована глава, родителите на Мария-Луиза се постарават да ? осигурят блестящо образование. Особено залагат на чуждоезиковото ? обучение. Освен родния немски ерцхерцогинята владее перфектно
френски
,
английски
,
испански
,
италиански
и
латински
.
Краят на
18
и началото на
19 век
се оказват трудно време за семейството на Мария-Луиза. Свещената Римска империя е изправена пред заплахата на
Революционна Франция
. От
1792
г. след френската анексия на
Белгия
,
Рейнланд
и други земи, принадлежащи на
Австрийските Хабсбурги
, започват серия
революционни войни
на Франция срещу Свещената Римска империя и други монархии. Само до
1808
г. бащата на Мария-Луиза участва в пет антифренски коалиции с
Русия
,
Прусия
,
Англия
,
Неаполитанското кралство
,
Швеция
и други държави, които се сражават срещу Франция на различни фронтове и с променлив успех, който започва да клони в полза на френската армия.
На
20 октомври
1805
г. австрийските войски са разгромени от
Наполеон Бонапарт
в
битката при Улм
. Семейството на Мария-Луиза преживява унижението да бяга от собствената си столица Виена, в която влизат французите. След
битката при Аустерлиц
на
2 декември
1805 и
договора от Пресбург
голяма част от владенията на
Австрийската империя
са анексирани от Франция.
Мария-Луиза със сина си Наполеон II
На
6 юли
1809
Австрийската империя е разбита отново при
Ваграм
, което принуждава Австрия да поднови договора си с Франция. Този път едно от условията на Наполеон е да получи ръката на австрийската ерцхерцогиня Мария-Луиза, чрез което да получи признание за императорската си титла от Австрийските Хабсбурги, да закрепи мира между двете империи и по този начин да неутрализира бъдещите противодействия на Австрийската империя срещу плановете му да завладее
Европа
.
На
11 март
1810
г. осемнадесетгодишната Мария-Луиза е омъжена ?задочно“ (тя не присъства на церемонията) за френския император
Наполеон I
. На
1 април
1810 в
Лувъра
е извършена и официалната церемония по бракосъчетанието между Наполеон и Мария-Луиза, която получава титлата
императрица на Франция
.
На
20 март
1811
Мария-Луиза ражда първия си син ?
Наполеон Франсоа Жозеф Карл Бонапарт
,
крал на Рим
, а по-късно и
херцог на Райхщат
. В чест на събитието Наполеон поръчва за нея диамантена огърлица, която може да се види на портрета на Мария-Луиза от
Франсоа Жерар
.
През периода от април до декември
1812
г. Мария-Луиза управлява Франция като
регент
, докато Наполеон е зает с
кампанията в Русия
, и отново от април
1813
до януари
1814
, когато Наполеон воюва в
Прусия
.
След
абдикацията
на Наполеон през април 1814 и заточението му на
Елба
Мария-Луиза се завръща със сина си във Виена и все повече се отдалечава от съпруга си, въпреки че той очаква тя да го посети на Елба и дори ? пише, че ще я отвлече насила.
[2]
Тя остава във Виена и по време на краткотрайното му завръщане по време на
Стоте дни
.
Портрет на императрицата от
Франсоа Жерар
, 1812 г.
Договорът от Фонтебльо (
11 април
1814) позволява на Мария-Луиза да запази имперския си ранг и да продължи да се титулува
Нейно Имперско Величество, императрица Мария-Луиза
. Освен това договорът ? поверява управлението на херцогство Парма, Пиаченца и Гвастела, с право да бъде наследена от сина си.
Виенският конгрес
от
1815
г. ревизира постановленията на Фонтебльо и потвърждава правата на Мария-Луиза да управлява пожизнено херцогство Парма и Пиаченца като
херцогиня на Парма
, но оставя въпроса за наследството на херцогската титла нерешен. През
1817
г. е подписан договор, според който
Херцогство Парма и Пиаченца
ще бъде предоставено на италианските
Бурбони
след смъртта на Мария-Луиза. През
1844
г. е решено
Херцогство Гуастала
да бъде управлявано от херцога на
Модена
.
През 1821 г., четири месеца след смъртта на Наполеон, Мария-Луиза сключва
морганатичен брак
с любовника си, граф
Адам Алберт фон Найперг
(1775 ? 1829). Двойката има три деца, две от които Мария-Луиза ражда, преди да се омъжи за графа на Найперг:
- Алберт (1817 ? 1867)
- Вилхелм Алберт (1819 ? 1895)
- Матилда (1822)
През
1834
Мария-Луиза сключва втори морганатичен брак, този път с главния си шамбелан Шарл-Рене (1785 ? 1856).
По всеобщо мнение Мария-Луиза води добра политика при управлението на Херцогство Парма, като въвежда някои важни реформи и работи усърдно за тяхното изпълнение.
Мария-Луиза умира на
17 декември
1844
година в
Парма
.