Маринър 9

Маринър 9
	Маринър 9
	Сондата Маринър 9
Общи данни
По програма на	НАСА
Тип	автоматичен
Основни цели	изследване на Марс .
Дата на изстрелване	30 май 1971 г. ; Кейп Канаверъл
Стартова установка	Атлас
Маса	580,8 kg
Продължителност	30 май 1971 до 27 октомври 1972
Уебстраница	Маринър 9 (НАСА)
Оборудване
	ултравиолетов спектрометър ; инфрачервен спектрометър ; небесна механика ; инфрачервен радиометър ; телевизионна камера ;
	Маринър 9 в Общомедия

Маринър 9 (други обозначения: Маринър Марс '71 / Маринър-I) е космически апарат на НАСА от програма Маринър , чиято първостепенна цел е изследването на планета Марс . Изстрелването е осъществено на 30 май 1971 г. от ВВС база Кейп Каневерал и достига планетата на 13 ноември същата година. Маринър 9 става първият апарат, който обикаля около друга планета, като изпреварва с много малко съветските Марс 2 и Марс 3 , които пристигат месец по-късно. След месеци на пустинни бури, сондата успява да изпрати изненадващо ясни снимки на планетата.

Ултравиолетовият спектрометър е конструиран от Лабораторията по атмосферна и космическа физика .

Цели [ редактиране | редактиране на кода ]

Маринър 9 е изпратен за да продължи атмосферните проучвания започнати от Маринър 6 и 7 и за да картографира 70% от марсианската повърхност от ниска височина (около 1500 km) с много по-добра резолюция (1 километър за пиксел до 100 метра за пиксел) от всяка друга мисия до планетата дотогава. Сондата има инфрачервен радиометър, с който трябва да бъде засечена вулканична активност на планетата ако има такава. Двата естествени спътника на Марс също са включени в изследването.

Постижения [ редактиране | редактиране на кода ]

Маринър 9 е първият космически апарат обикалял около друга планета . Носил е подобни научни инструменти на тези на Маринър 6 и 7, но заради нуждата от по-голяма двигателна система, Маринър 9 тежи повече. При пристигането си в орбита около Марс, атмосферата е изключително запрашена от пустинни бури.

След 349 дни в орбита на Марс, Маринър 9 е изпратил 7329 снимки, представляващи 80% от повърхността на планетата. Снимките разкриват много подробности от терена на Марс, като корита на реки , кратери , масивни външни вулкани (като Олимп , най-високият вулкан познат в Слънчевата система ), каньони (включително Валес Маринър , система от каньони простираща се на 4000 от повърхността на Марс), доказателства за ерозия причинена от вятър и вода и др. Малките спътници на Марс Фобос и Деймос също са фотографирани. Откритията на Маринър 9 са допълнени от по-късната програма Викинг .

Огромната система от каньони Валес Маринър е наименувана в чест на Маринър 9 и неговите постижения.

След изразходване на горивото за контрол на височината, апаратът се изключва на 27 октомври 1972 г. Маринър 9 е все още в орбита на Марс поне до към 2022 г., когато апаратът ще навлезе в атмосферата на Марс.

Вижте също [ редактиране | редактиране на кода ]

Изследване на Марс

Външни прапратки [ редактиране | редактиране на кода ]

Маринър 9 Архив на оригинала от 2012-07-31 в Wayback Machine . в Изследване на Слънчевата система от НАСА .
NSSDC Master Catalog:Маринър 9. Архив на оригинала от 2004-10-24 в Wayback Machine .
Наръчник на Маринър 9. Архив на оригинала от 2012-02-11 в Wayback Machine .