от Уикипедия, свободната енциклопедия
Мара Бранкович
е съпруга на
Мурад II
и мащеха на
Мехмед II
.
Мария е дъщеря на владетеля на
Смедеревското деспотство
Георги Бранкович
.
[1]
След смъртта на съпруга ? Мурад II през 1451 г., неговият наследник Мехмед II потвърждава васалните отношения на Георги Бранкович и Мара Бранкович е върната с почести в родината си.
[2]
През 1457 г. Георги Бранкович умира и е наследен от сина си
Лазар
. Мария бяга на османска територия, опасявайки се за безопасността си.
[3]
Около 1459 г. Мехмед ? дарява
Ежово
и околните
Серски
села.
[4]
По-късно тя получава и бивши манастирски земи около
Солун
.
[2]
, както и поземлено владение в
областта
Дубочица
около днешен
Лесковац
. До края на живота си Мехмед се отнася с уважение към нея и многократно я използва като посредник в дипломатическите си контакти.
[2]
Така в края на 1474 г. с нейно посредничество започват преговори между султана и
Венецианската република
, които по това време воюват дванадесета поредна година.
[5]
Мария Бранкович издейства султански ферман за пренасяне на мощите на свети
Иван Рилски
от старата българска столица
Търновград
в
Рилския манастир
. Шествието, с което през 1469 г. са пренесени мощите, е художествено описано от
Владислав Граматик
, според когото на преноса им е ?западните български земи пак да се осветят и да се напътят към добро“.
[1]
Мария дарява Рилския манастир и с друго едно от най-ценните му притежания ?
иконата
на
Света Богородица
.
[6]
Доживява старини и умира на 14 септември 1487 г. в село
Ежово
.
С личността на Мара Бранкович се свързва
вилаетът
?Селата на госпожа Деспина“ разположен по долното течение на река
Струма
и засвидетелстван в османски данъни
дефтери
от XV?XVI век.
[7]
- ↑
Църква и културен живот 14 ? 15 век
// znam.bg. znam.bg, 2003. Архивиран от
оригинала
на 2017-08-06. Посетен на 26 ноември 2014.
- ↑
а
б
в
Имбър 2000
, с. 207 ? 208.
- ↑
Имбър 2000
, с. 246.
- ↑
Popovi?, M. Mara Brankovi?: eine Frau zwischen dem christlichen und dem islamischen Kulturkreis im 15. Jahrhundert. Mainz, 2010, 122 ? 127.
- ↑
Имбър 2000
, с. 313 ? 315.
- ↑
Бакалова, Е.
Рилската чудотворна икона-реликварий, Константинопол и Мара Бранкович. ? В: България и Сърбия в контекста на византийската цивилизация. С., 2005, 193 ? 228,
ISBN 954-322-087-5
- ↑
Матанов, Христо. Югозападните български земи през XIV век, София, 1986, стр. 147 ? 148.
- Цитирани източници