Мара Бранкович Мара Бранкови?
османска царица
Родена	1416  г. Вучитрън , Сърбия
Починала	23 септември 1487  г. (71 г.) Ежово , Османска империя
Семейство
Род	Бранкови
Баща	Георги Бранкович
Майка	Ирина Кантакузина
Братя/сестри	Катерина Бранкова Стефан Бранкович Лазар Бранкович Гъргур Бранкович
Съпруг	Мурад II

Мара Бранкович е съпруга на Мурад II и мащеха на Мехмед II .

Мария е дъщеря на владетеля на Смедеревското деспотство Георги Бранкович . ^[1] След смъртта на съпруга ? Мурад II през 1451 г., неговият наследник Мехмед II потвърждава васалните отношения на Георги Бранкович и Мара Бранкович е върната с почести в родината си. ^[2]

През 1457 г. Георги Бранкович умира и е наследен от сина си Лазар . Мария бяга на османска територия, опасявайки се за безопасността си. ^[3] Около 1459 г. Мехмед ? дарява Ежово и околните Серски села. ^[4] По-късно тя получава и бивши манастирски земи около Солун . ^[2] , както и поземлено владение в областта Дубочица около днешен Лесковац . До края на живота си Мехмед се отнася с уважение към нея и многократно я използва като посредник в дипломатическите си контакти. ^[2] Така в края на 1474 г. с нейно посредничество започват преговори между султана и Венецианската република , които по това време воюват дванадесета поредна година. ^[5]

Мария Бранкович издейства султански ферман за пренасяне на мощите на свети Иван Рилски от старата българска столица Търновград в Рилския манастир . Шествието, с което през 1469 г. са пренесени мощите, е художествено описано от Владислав Граматик , според когото на преноса им е ?западните български земи пак да се осветят и да се напътят към добро“. [1] Мария дарява Рилския манастир и с друго едно от най-ценните му притежания ? иконата на Света Богородица . ^[6]

Доживява старини и умира на 14 септември 1487 г. в село Ежово .

С личността на Мара Бранкович се свързва вилаетът ?Селата на госпожа Деспина“ разположен по долното течение на река Струма и засвидетелстван в османски данъни дефтери от XV?XVI век. ^[7]

Източници [ редактиране | редактиране на кода ]

Цитирани източници

• Имбър, Колин. Османската империя 1300 ? 1481. София, Амисития, 2000. ISBN 954-90556-2-0 .

Изследвания [ редактиране | редактиране на кода ]

• Попови?, Михаило Ст. Мара Бранкови?: Жена изме?у хриш?анског и исламског културног круга у 15. веку . Нови Сад, Академска к?ига, 2014.
• ?ук, Ружа. Пове?а царице Маре манастирима Хиландару и Св. Павлу // Истори?ски часопис 24. 1977. с. 103-116.
• ?ук, Ружа. О хронологи?и писама царице Маре упу?ених Дубровнику // Истори?ски часопис 24. 1977. с. 285-288.
• ?ук, Ружа. Царица Мара // Истори?ски часопис 25-26 (1978-1979). 1979. с. 53-97.

Портал ? Македония “