Македония. Етнография и статистика

от Уикипедия, свободната енциклопедия
?Македония. Етнография и статистика“
Титулна страница с автограф на Боян Пенев
Титулна страница с автограф на Боян Пенев
Автор Васил Кънчов
Първо издание 1900 г.
България
Издателство Българското книжовно дружество
Оригинален език български
Жанр научен
Вид статистика
?Македония. Етнография и статистика“ в Общомедия

?Македония. Етнография и статистика“ [1] е книга , отпечатана на български език в 1900 година в София , която представлява първата цялостна българска статистика на населението на географската област Македония , която по това време е под османска власт . Автор на книгата е видният български географ и политик Васил Кънчов , а издател е Българското книжовно дружество . Книгата е преведена и на френски език от Леон Ламуш .

История [ редактиране | редактиране на кода ]

Васил Кънчов дълги години работи и преподава в българските училища в Солун и в Сяр , а от 1894 до 1897 година е главен училищен инспектор на поддържащата българската просвета в Македония Българска екзархия . Пътуванията му като инспектор му позволяват да събере огромна по обем информация за населените места и етническия и религиозния състав на населението в Македония, представена в ?Македония. Етнография и статистика“. Освен личните си наблюдения и проучвания, Кънчов използва и наличните дотогава научни изследвания и пътеписи за Македония.

Структура [ редактиране | редактиране на кода ]

Етнографската карта на Македония на Васил Кънчов.

Първата част на труда ? ?Етнография“ се състои от ?Общи бележки за разселението на народите по Балканския полуостров“ ? исторически обзор на етническите движения и промените в етническия състав на Македония от древността до наши дни, ?Народи в Македония“ ? описание на етносите в Македония, придружено с точно очертаване на етническите граници, местообитанията, народностния бит и характер и ?Бележки за етнографските карти на Македония“ ? коментар върху приложените етнографски карти и описания на чужди учени ? Франсоа Пуквил , Ами Буе , Аугуст Гризебах , Павел Шафарик , Йосиф Мюлер , Виктор Григорович , Фон Хан , Гийом Лежан , Макензи и Ърби , Густав Вайганд , Хайнрих Киперт и други.

Втората част ? ?Статистика“ представлява подробно описание на всички селища в Македония по кази и тяхното население като абсолютен брой, етническа и религиозна принадлежност. Основният народностноопределящ белег за Кънчов е езикът, а не религията. Така за Кънчов помаците са българи мохамедани, а не турци, а българоговорещите гъркомани ? българи, а не гърци. Кънчов изобщо не взима предвид екзархийско или патриаршистко е българоговорещото население и вкарва всички в графата ?българи християни“, като същото се отнася и за власите и албанците християни.

Според руския учен Тимотей Флорински трудът на Васил Кънчов:

? ... най-точно възпроизвежда действителното разпределение на народностите, населяващи Македония. [2]

Бележки [ редактиране | редактиране на кода ]

  1. К?нчовъ, Василъ . Македония. Етнография и статистика . София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X . с. 1.
  2. Флорински, Т.Д. Критико-библиографский обзор, кн. 7, Киев, 1905, стр. 27.