от Уикипедия, свободната енциклопедия
Родният език
(наричен още
първи език
(за даден човек), или още
майчин език
) е езикът, който човек научава първо, и който човек обикновено започва да усвоява още от раждането си.
[1]
Родният език на даден човек е основата на неговата социолингвистична
идентичност
. Всеки човек е най-добър именно по своя първи език, и обикновено не владее толкова добре другите езици, които учи впоследствие, ако въобще учи други езици през живота си. Човек, който владее само своя първи език, се нарича
едноезичен
.
Човек може да има два или повече родни езика ? или може след първия си език, да научи втори език или повече езици ? и поради една от тази причини, човек да е съответно
двуезичен
(билингв) или
многоезичен
(
полиглот
). Редът на научаване на два родни езика не е определящ за дълбочината на тяхното знаене. Например френскоговорещи родители могат да научат дъщеря си първо на френски език, а после на английски, но ако тази дъщеря израсне в англоговореща страна, най-вероятно тази жена ще владее по-добре английски и дори може да забрави френския, ако въобще не го употребява.