?Майстори“ е българска драма представена почти едновременно и излязла в близко време със ?Старопланински легенди“ на Йордан Йовков (1927), ?Вечната и святата“ на Елисавета Багряна (1927) и ?Прозорец“ от Атанас Далчев (1926). ^[2] Нейният автор Рачо Стоянов я лансира през 1927 година. Още същата година по предложение на Николай Лилиев , режисьорът Николай Масалитинов в Народният театър открива сезона с нейна постановка. ^{[3] [4]}

Ситуацията в българското изкуство след Първата световна война създава сложна дилема пред творците. Постоянно разширяващите се международни връзки носят влияния от западноевропейските и руските модерни течения в литературата и изкуството чрез проявите на символизма и импресионизма , които се смесват и допълват от новите явления като експресионизма , кубизма , имажинизма и футуризма . ^[2]

Тежката демографска и икономическа ситуация в страната водят до поява на националистически тенденции и стремеж към завръщане към мисията на българската жена, към богатата душевност на българите и народните традиции. Драмата ?Майстори“ практически се явява синтез на борбата между старото и новото, както в изкуството, така и в дребните детайли в бита на българското семейство. ^[2]

Театралната пиеса представя във възвишен вариант живота и творческите тежнения на дряновските и тревненските майстори строители и марангози (дърворезбари) гурбетчии, които са отивали по далечни краища да строят и изографисват църкви, манастири, мостове и чешми, къщи и конаци на богати турци, българи и румънци. Забягнал по далечна чужбина, станал вече прочут майстор Живко се завръща у дома си. Започва борба с майстор Найден за новото в живота на майсторията и за сърцето на неговата стара любов Милкана. ^[2]

Изпълнената с трагизъм битка, подобно на житейските битки, които води авторът Рачо Стоянов, конфликт, който би трябвало да се разреши от резбарския еснаф в състезание между двамата герои в драмата е решен от трагичната случайност на един револверен изстрел. Така пред олтара на изкуството бива положено и майсторството, и любовта, и дори самият живот. ^[2]

Представления през годините [ редактиране | редактиране на кода ]

Тази статия или секция е все още незавършена . Информацията не е достатъчно изчерпателна, възможно е някои важни факти по темата да липсват или да не са съвсем точни. Можете да помогнете, като добавите информация, подкрепена с източници .

• 1927: Народен театър ?Иван Вазов“ , София
• 2017: Народен театър ?Иван Вазов“, София (четвърто представяне) ^{[5] [6]}
• 2021: Нов Театър ? НДК. ^[7]
• 2022: Продукция на Драматичния театър ?Н. О. Масалитинов“ ? Пловдив ^[8]
• 1927, 1941, 1943, 1975, 2020:? Драматичен театър ?Сава Огнянов“ , Русе. ^[9]

Източници [ редактиране | редактиране на кода ]