Мазачо

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Мазачо
Masaccio
Рождено име Томазо ди Джовани ди Симоне Гуиди
Роден
Починал
1428  г. (26 г.)
Рим , Италия
Стил живопис
Академия Флорентинска живописна школа
Мазолино
Направление фреска
Известни творби Разпятието
Светата троица
Мадоната с младенеца
Свети Андрей
Повлиял Филипо Липи
Фра Анджелико
Пиеро дела Франческа
Мазачо в Общомедия
Светата Троица (1428) ? фреска, Санта Мария Новела, Флоренция

Мазачо (Томазо ди Джовани ди Симоне Гуиди) на италиански : Tommaso di Ser Giovanni di Mone di Andreuccio Cassai е италиански художник от Ранния ренесанс . Умира много млад ? едва 27-годишен, но с творчеството си променя цялата Флорентинска живописна школа . Стилът му е продължение на реалистичния стил на Джото , но с много по-широко използване на перспективата, анатомията и законите на светлината. Пряко повлияни от Мазачо са художниците от XV в. ? Филипо Липи , Фра Анджелико и Пиеро дела Франческа .

Мазачо е прякор и означава ?големият“ или ?грубият Томас“ и вероятно се използва за отличаване от неговия колега Мазолино (малкият Томас). Известно време вероятно Мазачо и Мазолино работят в обща работилница и някои произведения се определят като създадени съвместно от двамата. Те работят заедно при изписването на Капелата Бранкачи в църквата Санта Мария дел Кармине.

75 години след неговата смърт представителите на Зрелия ренесанс ? Леонардо , Микеланджело и Рафаело  ? отново се обръщат към него.

Основни творби [ редактиране | редактиране на кода ]

Основните негови произведения са фреските в капела Бранкачи , в църквата Санта Мария дел Кармине във Флоренция , които са редом до фреските на Мазолино . Те изобразяват ?Изгонването на Адам и Ева от рая“, ?Апостолите Петър и Йоан“, ?Проповедта на апостол Петър“ и др. Именно с изображението на Адам и Ева започва промяната в изкуството. Те не следват иконната двуизмерност на средновековните изображения, а приличат на реални човешки същества.

Галерия [ редактиране | редактиране на кода ]

За него [ редактиране | редактиране на кода ]

  • Лидия Влахова, Мазачо , София: Български художник, 1985, 80 стр.
? Изгонването на Адам и Ева от рая “,
фреска, Санта Мария дел Кармине , Флоренция
Медал, 2002