от Уикипедия, свободната енциклопедия
|
|
Прякор
| Стамболето
|
---|
Роден
| Любомир Стамболиев
15 август
1915
г.
|
---|
Починал
| 23 януари
1994
г.
(78 г.)
|
---|
Пост
| дясно крило, полузащитник, защитник
|
---|
|
|
|
|
|
|
1. Информацията за мачовете и головете включва само местните първенства .
|
Любомир (Любен) Стамболиев
е български футболист, полузащитник. Роден е през
1915
г. в село
Осоица
.
[1]
В
?А“ националния тим
записва 6 мача, а за ?Б“ националния два мача. Бил е избран за
най-добър футболист
за
1942
г. Същата година е първият победител в анкетата за Спортист на годината.
[2]
Започва кариерата си като дясно крило, впоследствие минава в полузащитата, а в края на кариерата си е централен защитник.
Играл е за
Ботев (София)
и
Шипка (София)
. През 1934 г. преминава в
Левски (София)
. Капитан на отбора от
1941
до
1944
г. Има 180 мача и 25 гола за Левски, от които 125 мача и 18 гола за първенство, 17 мача и два гола за
Купата на страната
и 38 мача и 5 гола в международни срещи.
Шампион на България
е два пъти през
1937
и
1942
г. и носител на
Купата на страната
през
1942
г. Столичен шампион е бил 3 пъти (
1937
,
1942
и
1943
г.).
Тъй като по професия е шофьор към военното министерство, след 9 септември 1944 г. му е забранено да играе футбол. Все пак през 1947 г. правата му са възстановени и Стамболиев става част от
Спартак (София)
. През 1948 г. играе в приятелски срещи за
Септември при ЦДВ
.
[3]
След това играе за
Локомотив (София)
, като през 1950 г. е капитан на отбора.
[4]
[5]
След края на състезателната си кариера е дългогодишен футболен съдия. Той е първият треньор на обединения градски отбор
Ботев (Пазарджик)
през сезон
1959
?
1960
г. Освен това е треньор в Русе и Видин.
[6]
Починал през
1994
година.