Луций Фабий Цилон (на латински : Lucius Fabius Cilo, пълно име: Lucius Fabius Cilo Septiminus Catinius Acilianus Lepidus Fulcinianus ) e политик и сенатор на Римската империя през края на 2 и началото на 3 век.

Биография [ редактиране | редактиране на кода ]

Произлиза от Испания Бетика . Между 180 ? 184 г. е легат на XVI Издръжлив Флавиев легион и военен ерарпрефект (187 ? 189). През 185 става проконсул на Нарбонска Галия и 189 ? 192 г. легат на Галация . След убийството на император Комод (31 декември 192) новият император Пертинакс му нарежда да се занимава с погренението му в Адриановия мавзолей. ^[1]

През 193 г. Цилон е суфектконсул . През 193 г., Годината на петимата императори , е на страната на Септимий Север и действа с вексилуми ( vexillum ) в Тракия и 193/194 г. е проконсул на Витиния и Понт . През 194 г. е comes Augusti и подсигурява похода на Север в Ориента против антиимператора Песцений Нигер . През 195/196 г. Цилон е легат на Горна Мизия и му доверяват Каракала , по-големият от двата сина на императора. През втората половина на 196 г. Цилон командва знаменосците ( vexillationen ) в Италия , които придружават Север до Рим. От 197 до 201/202 г. той е управител на Горна Панония и през 202 г. става градски префект . През 204 г. Цилон става отново консул . През 205 г. спасява живота на по-късния император Макрин . ^[2]

Цилон прави опит за сдобряване между Каракала и брат му Гета . Той е приятел и доверено лице на императора ( amicus Augustorum ), богат и има палат на Авентин , подарен му от Септимий Север. Женен е за Цилония Фабия.

Литература [ редактиране | редактиране на кода ]

• Prosopographia Imperii Romani (PIR) ² F 27
• Edmund Groag, L. Fabius Cilo (Fabius 65) , Paulys Realencyclopadie der classischen Altertumswissenschaft Bd. VI/2, Stuttgart 1909, Sp. 1763 ? 1768
• Karlheinz Dietz, Caracalla, Fabius Cilo und die Urbaniciani , Chiron 13 (1983) S. 397 ? 403

Източници [ редактиране | редактиране на кода ]