от Уикипедия, свободната енциклопедия
Лукино Висконти
(на
италиански
:
Luchino Visconti
) (2 ноември 1906 г. ? 17 март 1976 г.) е италиански филмов, театрален и оперен режисьор и сценарист.
[1]
Произхождащ от знатен благороднически
род
и самият той носещ титлата граф, Висконти твори в периода на ?златните години“ на европейското кино през 50-те и 60-те години на XX век, работейки с едни от най-големите европейски звезди, сред които
София Лорен
,
Марчело Мастрояни
,
Ален Делон
,
Клаудия Кардинале
и други. Името му остава в историята на световната кинематография като един от инициаторите на направлението
Италиански неореализъм
, както и с класически произведения от следващите му творчески периоди, като
Роко и неговите братя
(1960),
Гепардът
(1963), който е удостоен с награда ?
Златна палма
“ на
Фестивала в Кан
и
Смърт във Венеция
(1971), получил специален приз отново на Фестивала в Кан. През своята кариера Висконти получава номинации за наградите
Оскар
и
БАФТА
.
Роден е като Лукино Висконти ди Модроне на 2 ноември 1906 година в
Милано
,
Италия
.
[2]
Той е едно от седем деца на заможно семейство с аристократичен произход. Баща му Джузепе Висконти ди Модроне е херцог на
Грацано
.
Още в ранните си години Лукино е в досег с изкуствата, музиката и театъра. Той се среща с прославения композитор
Джакомо Пучини
, както и други видни представители на италианската култура като диригента
Артуро Тосканини
и поета
Габриеле д'Анунцио
.
Филмовата му кариера започва като асистент режисьор на
Жан Реноар
за филмите му
Toni
(1935) и
Une partie de campagne
(1936). Всичко това се случва благодарение на посредничеството на общата им приятелка
Коко Шанел
. След това Висконти заминава за кратко време в САЩ, където посещава Холивуд. При завръщането си в Италия той отново работи като асистент на Реноар за филма
La Tosca
(1939), продукция, която е прекъсната поради началото на
Втората световна война
и завършена по-късно от германския режисьор
Карл Кох
.
През 1943 година, в сътрудничество с Джани Пучини, Антонио Пиетранджели и Джузепе Де Сантис, Висконти написва сценария за първия си филм като режисьор ? ?
Натрапчивост
“ (1943), първият филм в течението на Италианския неореализъм и неофициална адаптация по романа на
Джеймс Кейн
?
Пощальонът винаги звъни два пъти
“.
|
---|
|
Режисирани
| | 1940-те години
| |
---|
| 1950-те години
| |
---|
| 1960-те години
| |
---|
| 1970-те години
| |
---|
|
Нормативен контрол
| |
---|
|