Луи Рено
(на
френски
:
Louis Renault
) е
френски
юрист
и
педагог
. За участието му в
Хагските мирни конференции
е удостоен с
Нобелова награда за мир
за
1907
г. заедно с
Ернесто Теодоро Монета
.
Роден е на
21 май
1843
година в
Отюн
, Франция, в семейството на процъфтяващ търговец на книги.
[1]
Завършва местния лицей, а след това постъпва в Колеж д'Отюн, където завършва с отличен успех
философия
,
математика
и
литература
. Продължава образованието си в
Дижонския университет
и през 1861 г. получава
бакалавърска степен
по литература. След това учи седем години
право
в
Парижкия университет
и получава
докторска степен
.
След завръщането си в
Дижон
, Рено преподава в университета
римско
и
търговско право
до 1873 г., когато получава покана да работи към юридическия факултет на Парижкия университет. В продължение на една година той чете лекции по криминално право, а след това му предлагат да стане
професор
по
международно право
. Отначало Рено се отнася към смяната на професията си без всякакъв ентусиазъм, но по-късно печели широка известност с блестящите си лекции и книгата ?Увод в международното право“ (на
френски
:
Introduction a l'etude du droit international
). Две години по-късно Рено оглавява катедрата по международно право в Парижкия университет, освен това работи и като професор в Свободното училище по политически науки.
През 1880 г. Рено става директор на френския дипломатически архив. По това време той успява да си спечели репутацията на най-големия във Франция специалист по международно право. През 1890 г. министерството на външните работи го кани за консултант по юридическите въпроси. През следващите години Рено представлява нееднократно страната на международни конференции по транспорта, военната авиация, морските проблеми, кредита, а също така и по въпроса за продължаване на Женевската конвенция от 1864 г. За големите си заслуги през 1903 г. Рено е удостоен с титлата извънреден и пълномощен
посланик
.
Задълбоченото познаване на международното право прави Рено най-подходящият спътник на
Леон Буржоа
на Хагската конференция през 1899 г., където участва в дискусията по морските въпроси. На Хагската конференция през 1907 г. той работи в комитета, определящ правата на неутралните страни по време на морска война и използването на Женевската конвенция при морските битки. Статусът на ръководител му помага да изглажда конфликтите между различните делегации. За края на конференцията Рено подготвя
комюнике
.
Като член на Хагския международния арбитражен съд Рено се ползва с такъв авторитет, че е привличан за гледане на дела по-често от който и да е друг юрист. Сред процесите, които води, е делото за японските налози. В решението си, произнесено през 1905 г., съдът установява, че японското правителство няма право да облага с налози подобряването на земята, дадена за безсрочна
аренда
на граждани или чужди държави.
След получаването на Нобеловата награда Рено продължава да се занимава с научна работа, да преподава и да участва в заседанията на Международния арбитражен съд в Хага. Той е сред арбитрите по ?Казабланкското дело“ (1909 г.), в което се оказват замесени френските военни власти, немският консул и правителството на
Мароко
, по делото Саваркара (1911 г.) и много други.
Рено запазва творческа активност до края на живота си. Умира на 8 февруари 1918 година в
Барбизон
на 74-годишна възраст.
[1]
През 1873 г. Рено се жени за Жулиет Тиафе, от която има син и няколко дъщери.
Освен с Нобелова награда Рено е удостоен с награди на 19 страни в света и почетни степени на различни университети. Награден е с
ордена на Почетния легион
, член е на Френската академия на морала и политическите науки, а през 1914 г. е избран за президент на Академията за международно право в
Хага
.
- ↑
а
б
Лауреаты Нобелевской премии: Энциклопедия: Пер. с англ.? М.: Прогресс, 1992.
|
---|
|
1901:
Дюнан
,
Паси
02:
Дюкомен
,
Гоба
03:
Кримър
04:
ИМП
05:
Фон Зутнер
06:
Рузвелт
07:
Монета
,
Рено
08:
Арнолдсон
,
Байер
09:
Бернарт
,
Д'Естурнел
1910:
МБМ
11:
Асер
,
Фрид
12:
Рут
13:
Лафонтен
17:
МКЧК
19:
Уилсън
1920:
Буржоа
21:
Брантинг
,
Ланге
22:
Нансен
25:
Чембърлейн
,
Дауес
26:
Бриан
&
Щреземан
27:
Бюисон
,
Квиде
29:
Келог
1930:
Сьодерблум
31:
Адамс
,
Бътлър
33:
Ейнджъл
34:
Хендерсън
35:
Осиецки
36:
Сааведра Ламас
37:
Сесил
38:
МСБ ?Нансен“
44:
МКЧК
45:
Хъл
46:
Болч
,
Мот
47:
КСМО
,
АБКП
49:
Бойд Ор
1950:
Бънч
51:
Жуо
52:
Швайцер
53:
Маршал
54:
ВКООНБ
57:
Пиърсън
58:
Пир
59:
Ноуъл-Бейкър
1960:
Лутули
61:
Хамаршелд
62:
Полинг
63:
МКЧК
,
ЛДЧК
64:
Кинг
65:
УНИЦЕФ
68:
Касен
69:
МОТ
1970:
Борлауг
71:
Бранд
73:
Кисинджър
,
Ле Дък Тхо
74:
Макбрайд
,
Сато
75:
Сахаров
76:
Б. Уилямс
,
Кориган
77:
Амнести Интернешънъл
78:
Садат
,
Бегин
79:
Майка Тереза
1980:
Перес Ескивел
81:
ВКООНБ
82:
А.Мюрдал
,
Гарсия Роблес
83:
Валенса
84:
Туту
85:
ЛСПЯВ
86:
Визел
87:
Ариас Санчес
88:
МСООНПМ
89:
Далай Лама
1990:
Горбачов
91:
Аун Сан Су Чи
92:
Менчу
93:
Мандела
,
Де Клерк
94:
Арафат
,
Перес
,
Рабин
95:
Пъгуошки конференции
,
Ротблат
96:
Белу
,
Рамус-Орта
97:
МКЗПМ
,
Дж.Уилямс
98:
Хюм
,
Тримбъл
99:
Лекари без граници
2000:
Ким
01:
ООН
,
Анан
02:
Картър
03:
Ебади
04:
Маатаи
05:
МААЕ
,
Ел-Барадей
06:
Юнус
,
Грамин Банк
07:
Ал Гор
,
IPCC
08:
Ахтисаари
09:
Обама
2010:
Лиу
11:
Джонсън Сърлийф
,
Гбоуи
,
Карман
12:
ЕС
13:
ОЗХО
14:
Сатяртхи
,
Юсафзаи
15:
Тунизийски квартет за национален диалог
16:
Сантос
17:
МКЗЯО
18:
Муквеге
,
Мурад
19:
Ахмед
2020:
СПП
21:
Реса
,
Муратов
22:
Бяляцки
,
Мемориал
,
ЦГС
23:
Мохамади
| |
Не е присъждана през: 1914-16, 1918, 1923-24, 1928, 1932, 1939-43, 1948, 1955-56, 1966-67, 1972 година
|
|
Нормативен контрол
| |
---|
|