Луи Даву
Роден	10 май 1770  г. Франция
Починал	1 юни 1823  г. (53 г.) Париж , Франция
Погребан	Париж , Франция
Семейство
Подпис
Луи Даву в Общомедия

Лу?-Никола? д'Аву? ( 10 май 1770 ? 1 юни 1823 г.), по-известен като Даву (на френски : Louis Nicolas Davout или D’Avout, Davoust ), херцог Ауерщедски, принц Екмюлски (на френски : duc d'Auerstaedt, prince d'Eckmuhl ), е френски маршал от епохата на Наполеон Бонапарт . Неговият удивителен военен талант и репутацията му на суров човек, поддържащ строга дисциплина, спечелват прозвището Железният маршал . Заедно с Масена и Лан , Даву е сочен за един от най-блестящите командири на Наполеон. По негово време, името му често се е произнасяло и пишело Давус (на френски : Davoust ), както е изписано на Триумфалната арка в Париж и е споменавано често в кореспонденцията между Бонапарт и генералите му.

Биография [ редактиране | редактиране на кода ]

Даву е роден в община Ану, департамент Йон и е син на Жан Франсоа д'Аву (1739 ? 1779) и Франсоаз Аделед Минар де Велар (1741 ? 1810). Записва се във френската армия като младши лейтенант? през 1788 г.

Щедро надарен от природата, Даву посвещава цялото си свободно време не на светски забави и усъвършенстване на военното си майсторство, а на неща доста далече от военното дело. Особен интерес проявявал към философията а така също и към трудовете на Волтер , Русо , Дидро и други френски просветители на XVIII в. Роднините му били разочаровани от неговото свободомислие. Дядото му, майор, служещ в същия полк както и Даву, раздразнено писал на роднините, че от неговия племенник нищо свястно няма да се получи, военен човек той няма да стане и вместо задълбочено да изучава военното дело, той забива глава в някакви вятърничеви дела. Дядото на Даву сгрешил ? неговият племенник на военното поприще достига такива висоти, за каквито представителите на дравния род д'Аву не са могли и да мечтаят. ^[1]

Луи Даву възприема принципите на Френската революция , при нейното избухване през 1789 г. Назначен е за командир на батальон в доброволчески корпус в кампанията през 1792 г. и на следващата пролет се отличава в битката при Неервинген . Много скоро след като е повишен в генерал , Даву бързо е отстранен заради благородното си потекло. Въпреки това, той служи в кампаниите на Рейн в периода 1794 - 1797 г., и придружава Дезе в египетската експедиция на Наполеон .

При завръщането си, Даву участва в битката при Маренго под водачеството на Бонапарт, който придобива вяра в неговите способности. Скоро след битката Наполеон го повишава в генерал на дивизия и около 1801 г. му възлага командването на консулската гвардия . При възкачването на Бонапарт на императорския престол, Даву е един от генералите, които са повишени в маршали на Франция . Като командир на Трети корпус на Великата армия , маршалът се отплаща с великолепна служба. В битката при Аустерлиц , след форсиран 48-часов марш, Трети корпус поема тежестта на атаката на съюзниците. В последвалата Война на Четвъртата коалиция , с един корпус Даву побеждава в битката при Ауерщед основната пруска армия, която го превъзхожда в съотношение над 2:1 (повече от 63 000 срещу 28 000 на Даву). Историкът Франсоа Ги Ортул пише: ?При Йена Наполеон спечели битка, която не можеше да загуби. При Ауерщед Даву спечели битка, в която не можеше да победи.“. ^[2]

Даву печели слава в кампанията и с битките при Ейлау и Фридланд . През 1807 г. Бонапарт го поставя на поста генерал-губернатор на новосъздаденото след Тилзитския мир Варшавско херцогство , а на следващата година го провъзгласява за херцог на Ауерщед . През войната от 1809 г., Даву отново взима участие в бойните действия, като най-забележителна е битката при Екмюл , а също така се доказва и в сражението при Ваграм . След тази кампания е провъзгласен за принц на Екмюл и е натоварен от Наполеон със задачата да организира ?корпус за наблюдение на Елба “ - това всъщност е огромната армия, с която императорът нахлува в Русия през 1812 г. По време на похода, Даву командва Първи корпус, наброяващ над 70 000 души, и разгромява руснаците при Могильов , преди да се присъедини към основната армия, с която продължава през кампанията и отстъплението от Москва . През 1813 г. е назначен за комендант на военната област на Хамбург и защитава града (лошо укрепен и зле снабдяван) по време на дългата обсада на съюзниците. Предава се едва при получаването на директната заповед на новия крал - Луи XVIII , който е заел престола след абдикацията на Наполеон през април 1814 г.

Характерът на Даву относно военните дела е описван като жесток ? той трябва да се защитава срещу много нападки по време на управлението си в Хамбург. Има репутацията му на човек, поддържащ строга дисциплина и изискващ точно и безусловно подчинение от войниците си ? в резултат на това, неговият корпус е по-надежден от всеки друг корпус в армията. Например Даву забранява на войските си да плячкосват селата на противника ? поведение, чието спазване налага строго чрез употребата на смъртно наказание. Така, в ранните дни на Великата армия, 3-ти корпус е предпочитан при възлагането на най-трудните задачи. Лоялността и подчинението на маршала към Наполеон са абсолютни. Даву е смятан от съвременниците си един от най-способните маршали на Бонапарт. При първото връщане на престола на кралската династия, той се оттегля в личния си живот, открито показвайки враждебността си към Бурбоните , а когато Бонапарт се завръща от остров Елба , Даву отново се присъединява към него.

Назначен за военен министър , Даву реорганизира френската армия, доколкото позволява времето. Той е толкова необходим във военното министерство, че Наполеон го оставя в Париж по време на битката при Ватерло . До каква степен уменията и смелостта му биха променили съдбата на кампанията от 1815 г. може само да се предполага, но Бонапарт впоследствие е критикуван за това, че не се е възползвал от услугите на най-добрия генерал. След поражението при Ватерло , Даву ръководи мъжествената, но безднадеждна защита на Париж. При втората реставрация на Бурбоните са му отнети всички титли, както и маршалското звание. Когато някои от подчинените му генерали са обявени извън закона, Даву изисква да бъде държан отговорен за действията им, които са извършвали в изпълнение на негови заповеди. Полага усилия да предотврати присъдата на маршал Ней . След време, враждебното отношение на Бурбоните към Даву отмира и той се помирява с монархията . През 1817 г. рангът и титлите му са възстановени, а две години по-късно той става член на Камарата на перовете .

През 1822 г. Даву е избран за кмет на Савини сюр Орж - позиция, на която остава една година. Синът му ? Луи Наполеон, също е кмет на града ? от 1843 до 1846 г. Тяхното име носи централния площад на града, както и булевард в Париж.

Личен живот [ редактиране | редактиране на кода ]

Даву е известен като методичен човек, както във военните, така и в личните си дела. Във военните и социалните среди, той често е смятан за студен и сдържан човек ? уважаван е, но не и харесван. По време на мир, Даву предпочита да прекарва свободното си време със семейството си и в грижи за дома, вместо да развива своето обществено положение.

Поради трудния си характер и ограничени социални контакти, той си създава доста врагове и съперници измежду офицерите в армията, сред които за отбелязване са Бернадот , Йоахим Мюра (с когото са в жесток конфликт по време на кампанията през 1812 г.), Луи Бертие и барон Тиболт (който остро ще критикува Даву в мемоарите си).

Може би най-силният му гняв е насочен към Бернадот, който не успява да му се притече на помощ при Ауерщед, въпреки че е достатъчно близо да види дима и да чуе канонадата от битката. Яростта му е толкова силна, че Даву настоява това да бъде решено с дуел между двамата ? предотвратен само след личната намеса на Наполеон. Бернадот е изпратен обратно в Париж в немилост, след като Бонапарт разбира, че е отстъпил без заповеди в битката при Ваграм. Впоследствие Бернадот е избран от шведския посланик (който търси френски офицер с добро име и положение) за престолонаследник на шведския трон. Когато Швеция влиза във войната срещу Франция по време на Шестата коалиция , Даву лично моли да бъде поставен срещу армията на Бернадот, за да му даде веднъж и завинаги заслужен урок. Но тъй като е назначен да отбранява Хамбург (нещо, което прави до и след абдикацията на Наполеон), те никога не се срещат в битка.

Измежду другите маршали, Даву поддържа най-добри отношения с Ней, Никола Удино и Лоран Сен Сир . Неговият най-добър приятел вероятно е Етиен Гуден ? негов подчинен, който е убит в сражение през 1812 г.

Даву също така е забележителен и с верността си към своята втора жена Луиз Еме Жули Даву (първо се жени през 1791 г. за Аделед Сегино (1768 ? 1795), с която се развежда през 1794 г.). Женят се през 1801 г. и Луиз е с него до края на живота му. Бракът им е щастлив и въпреки дългите периоди на раздяла, двамата изглежда са верни един на друг. Имат осем деца, четири от които умират в детството си:

• Пол (1802 ? 1803)
• Жозефин (1804 ? 1805)
• Антоанет Жозефин (1805 ? 19 август 1821 )
• Адел Наполеон (юни 1807 ? 21 януари 1885 )
• Наполеон (1809 ? 1810)
• Наполеон Луи, Втори херцог Ауерщадски и Втори и последен принц Екмюлски ( 6 януари 1811  ? 13 юни 1853 )
• Жул (1812 ? 1813) и
• Аделед Луиз ( 8 юли 1815  ? 6 октомври 1892 )

Тази статия включва текст от Encyclopædia Britannica Eleventh Edition , която днес е обществено достояние .

Външни препратки [ редактиране | редактиране на кода ]

• Изследването Davout and Napoleon:A Study of Their Personal Relationship на Джон Галахър на страницата на International Napoleonic Society

Бележки [ редактиране | редактиране на кода ]

Литература [ редактиране | редактиране на кода ]

• Флоров, Б. Военные противники России . 2008 г.
• Shosenberg, James W. Military History. October 2006.
• The Marquise de Blocqueville (Davout's daughter). Le Marechal Davout raconte par les siens et lui-meme. Paris, 1870-1880, 1887.
• Chenier. Davout, duc d'Auerstaedt. Paris, 1866.
• Gallaher, John G. The Iron Marshal. A Biography of Louis N. Davout. London, The Greenhill Books, 2000.

Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Louis-Nicolas Davout в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза ?Криейтив Комънс ? Признание ? Споделяне на споделеното“ , а за съдържание, създадено преди юни 2009 година ? от Лиценза за свободна документация на ГНУ . Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница , за да видите списъка на съавторите. ​ ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията , които да бъдат благонадеждни .​

п б р Френски маршали по време на Наполеоновите войни ? Бернадот ? Бертие ? Бесиер ? Брюн ? Виктор ? Груши ? Даву ? Журдан ? Келерман ? Лан ? Лефевр ? Макдоналд ? Мармон ? Масена ? Монсей ? Мортие ? Мюра ? Ней ? Ожеро ? Периньон ? Понятовски ? Сен Сир ? Серюрие ? Сул ? Сюше ? Удино ?