Луис Рамиро Бараган Морфин
(на
испански
:
Luis Ramiro Barragan Morfin
) е
мексикански
архитект
, инженер и
урбанист
. Неговата работа е повлияла върху много съвременни архитекти. Домът и студиото му са често посещавани от чуждестранни студенти и преподаватели по архитектура.
Роден е на
9 март
1902
г. в
Гуадалахара
в заможно консервативно семейство с общо девет деца.
[1]
Получава инженерно образование в Escuela Libre de Ingenieros в родния си град през 1923 г.
[2]
След дипломирането си пътува из
Испания
и
Франция
. Във Франция се запознава с трудовете на
Фердинанд Бак
, германско-френски дизайнер и художник, когото Бараган ще цитира през целия си живот.
[3]
През 1931 г. отново заминава за Франция с дълга междинна спирка в
Ню Йорк
. По време на това пътуване той се среща с мексиканския художник стенописец
Хосе Клементе Ороско
, с различни редактори на списания за архитектура и с дизайнера и теоретик на архитектурата
Фредерик Кислер
. Във Франция посещава за кратко лекциите на
Льо Корбюзие
, а също и градините, проектирани от Фердинанд Бак. Проявява интерес към архитектурата на
Мароко
.
[4]
Практикува архитектура в Гуадалахара от 1927 до 1936 г., а след това в Мексико сити.
[4]
Проектите му в Гуадалахара включват над дузина частни домове в района на Colonia Americana, днес в близост до центъра на милионния град. Тези домове, на пешеходно разстояние един от друг, са най-ранните жилищни проекти на Бараган. Една от първите му сгради, ?Casa de G. Cristo“, е реновирана и в нея се помещава седалището на Гилдията на архитектите.
Дълги години страда от болестта
паркинсон
.
[1]
Умира на 22 ноември 1988 г. в Мексико сити.
Покрив на Дом и студио ?Луис Бараган“
Бараган посещава Льо Корбюзие и е повлиян от европейския модернизъм. Сградите му, проектирани след завръщането от Европа, съдържат типичните изчистени линии на модернистичното движение. Въпреки това, според Андрес Касиас (работил с Бараган), той в крайна сметка е напълно убеден, че сградата не трябва да бъде ?машина за живеене“. Противопоставяйки се на функционализма, Бараган е привърженик на една ?емоционална архитектура“
[5]
и твърди, че ?всяко произведение на архитектурата, което не изразява просветленост и успокоение, е грешка“.
[4]
Бараган винаги използва сурови материали като камък или дърво. Той ги съчетава с оригинално и драматично използване на светлината, както естествена, така и изкуствена; предпочитанията му към скритите източници на светлина придават на интериорите му особено изтънчена и лирична атмосфера.
Прочута негова фраза: ?Не мога да разделя архитектурата, ландшафтния дизайн и паркостроенето, за мен те са едно цяло.“
[5]
Бараган е отдаден католик
[1]
и творчеството му понякога е определяно като ?мистическо“.
[4]
В интервю за журналистката Елена Понятовска казва, че обича да чете
Марсел Пруст
и да слуша
класическа музика
.
[1]
Твърди, че сянката е ?основна човешка необходимост“.
[1]
Работата на Луис Бараган често (и погрешно) е цитирана във връзка с т.нар.
минималистка архитектура
. Джон Поусън в книгата си
Минималното
, включва изображения на някои от проектите на Бараган.
Доказано е със сигурност, че
Луис Кан
провежда неофициални консултации с Бараган за пространството между сградите на
Института Солк
в
Ла Хоя
,
Калифорния
.
[6]
Според документите оригиналната идея на Кан е да се постави градина между сградите; Бараган го убеждава, че открито пространство, само с ивица от вода по средата, ще отрази по-добре духа на мястото.
Бараган е критикуван, че архитектурата му е недемократична. Той използва светлината и водата, но неговите фонтани и басейни са винаги във вътрешни дворове. Прекарва неделите в конна база, така че когато се случвало някой да го обвини, че проектира къщи само за богати хора, обичал да отговаря: ?И за коне.“
[1]
Вярва, че основна задача на архитектите е ?да превръщат къщите в градини и градините в домове“.
[1]
Типично за неговите домове е ниски, тъмни коридори да се отварят в ослепително светли помещения с високи тавани като в църква. Плановете се разкриват постепенно пред посетителя. Това той нарича ?архитектурен стриптийз“.
[1]
Всички значими сгради, проектирани от Луис Бараган, са разположени на територията на Мексико.
- ?Casa de G. Cristo“, Гуадалахара (1929)
- ?Jardin de recreo infantil“, Гуадалахара (1929)
- ?Las Arboledas“ (вкл. Fuente de Los Amantes), северно от Мексико сити (1955 ? 1961)
- Дом и студио ?Луис Бараган“, Мексико сити (1947?48)
[7]
- ?Jardines del Pedregal“, Мексико сити (1945?53)
- ?Tlalpan Chapel“, Tlalpan, Мексико сити (1954?60)
- ?Casa Galvez“, Мексико сити (1955)
- ?Jardines del Bosque“, Гуадалахара (1955?58)
- ?Torres de Satelite“, Мексико сити (1957?58)
- ?Cuadra San Cristobal“, Los Clubes, Мексико сити (1966?68)
- ?Casa Gilardi“, Мексико сити (1975?77)
- ?Cuernavaca Racquet Club“,
Куернавака
,
Морелос
(1976-1980)
- ?Faro del Comercio“, Монтерей (1984)
-
?Изворът на влюбените“, северно от Мексико сити (1955 ? 1961)
-
?Torres de Satelite“, Мексико сити (1957?58)
-
?Torres de Satelite“, Мексико сити (1957?58)
-
Басейн на ?Casa Gilardi“ (1975?1977)
-
Интериор в ?Casa Gilardi“ (1975?1977)
-
Монумент ?Faro del Comercio“ в
Монтерей
(1983?1984)
Домът и работното студио на Бараган в Мексико сити днес са музей, чието посещение става след предварително записване. Сградата е проектирана от него през 1948 г. В нея живее до смъртта си. Днес тя се стопанисва от Фондация ?Бараган“ и е част от
световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО
през 2004 г.
[8]
[9]
- 1980 ? награда ?
Прицкер
“
- 1984 ? Почетен член на Американската академия на изкуствата и литературата (на
английски
:
American Academy of Arts and Letters
)
- 1984 ? Почетен доктор на Университета на Гуадалахара (на
испански
:
Universidad de Guadalajara
)
- Emilio Ambasz,
Architecture of Luis Barragan
, Museum of Modern Art, 1976, 128 p.
- Jose Maria Buendia Julbez, Juan Palomar,
The Life and Work of Luis Barragan
, Rizzoli, 1997, 248 p.
- Daniele Pauly, Jerome Habersetzer,
Barragan: l'espace et l'ombre, le mur et la couleur
, Bale, Birkhauser, 2002, 232 p.
- Raul Rispa, ред. (с предговор на Alvaro Siza, фотографии Mariana Yampolsky),
Barragan: The Complete Works
, New York, Princeton Architectural Press, 2003, 232 p.
- Stephen Silverman,
The Architecture of Luis Barragan
, Blurb, 2013, 62 p.
Общомедия
Нормативен контрол
 | |
|---|
|