Британското кралско научно дружество
(на
английски
:
Royal Society of London for the Improvement of Natural Knowledge
) е научно общество, аналог на национална
академия на науките
на
Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия
.
Официалното му име по допълнена кралска харта от 2012 г. е
Председател, Съвет и членове на Кралското дружество на Лондон за подобряване на естествознанието
(
President, Council and Fellows of the Royal Society of London for Improving Natural Knowledge
).
[1]
Съкращавано е като
Кралско (научно) дружество на Лондон
или
Лондонско кралско (научно) дружество
(
Royal Society of London
) и официално като само
Кралско дружество
(
Royal Society
).
[1]
На български език
society
се превежда понякога като ?общество“ или ?академия“.
Дружеството има 1400 членове (
fellows
) и чуждестранни членове и е сред най-старите и уважавани научни институции в света. Председатели на Royal Society са били
Кристофър Рен
,
лорд Релей
,
Самюел Пийпс
,
Исак Нютон
и др., а в днешно време членове са проф.
Стивън Хокинг
,
Тим Бърнърс-Лий
,
Питър Хигс
и много други видни учени.
Неофициалната дата на основаване е
28 ноември
1660
г., когато група учени от т.нар. ?невидим колеж“, посветен на критика на работите на
Франсис Бейкън
, се събират и основават ?Колеж за популяризиране на експерименталното обучение по физико-математически науки“. Основният обединяващ принцип е да се пропагандира нова, ?експериментална“ форма на философия в противовес на традиционната, практикувана от привържениците на религията и Аристотел. През 1662 г. дружеството е официално утвърдено с кралска
харта
, която определя организационна структура с президент, ковчежник, секретари и съвет и му дава правото да публикува научни статии. Макар да е под кралски патронаж, то винаги си остава доброволна организация, независима от правителството. Както дружеството, така и неговото
научно списание
Philosophical Transactions of the Royal Society
, накратко ?Философски записки“, са най-старите в света
[2]
.
Още при създаването си научното общество разработва програма за научни изследвания, свързана от една страна с практиката ? практическа
навигация
и
съставяне на карти
, военно дело (изучаване на движението на снаряди във въздуха),
металургия
,
медицина
и т.н., а от друга ? с необходимостта да се разработи нов
научен подход
за изучаване на природата и ново отношение към
Коперниковата революция
и
Великите географски открития
.
През
1850
г. британското правителство отпуска помощ от 1000 лири за подпомагане на научните изследвания.
Royal Society има повече от 100 служители и е научна неправителствена, но подпомагана от държавата организация, чиято цел е да насочва и популяризира научната дейност, да следи спазването на етичните принципи в науката и да подпомага таланта във всеки вид и форма.
Както и при други научни дружества, организацията се основава на членство. Нови членове се избират ежегодно от вече съществуващите членове, като критерий за избор е наличието на ?съществен принос към подобряване на знанията по естествени науки, включително математика, инженерство и медицина“. Редовните членове трябва да са граждани или постоянно пребиваващи в някоя от страните на
Общността на нациите
или Ирландия, в противен случай могат да бъдат избрани като чуждестранни членове.
Мотото
на дружеството
Nullius in Verba
(от латински: ?Не вярвай на думите на никого“) представя стремежа за установяване на истината в научните търсения чрез
експеримент
, а не чрез позоваване на авторитет. Макар днес това да изглежда очевидно, философската база на организацията се различава коренно от предшестващите я философии като
схоластиката
, която установява научната истина чрез
дедуктивна
логика
, позоваване на божественото
провидение
и цитиране на древните авторитети като
Аристотел
.
Лондонското кралско общество като частна организация, независима от правителствените научни учреждения, играе важна роля в организацията и развитието на научните изследвания във Великобритания и действа като съвещателен орган при решаване на основни въпроси на научната политика в качеството си на национална
академия на науките
. Част е от Британския съвет по наука.
- М.Р.Гатина, Д.В.Михель. Ранняя история Лондонского Королевского общества глазами современных историков науки. ? Диалог со временем. Альманах интеллектуальной истории, 34, 2011