Флавий Лонгин (на латински : Flavius Longinus ; на гръцки : Λογγ?νο? , † след 492 г.) е политик, военачалник, претендент за трона на Източната Римска империя и бунтовник против император Анастасий I .

Биография [ редактиране | редактиране на кода ]

Лонгин произлиза от Исаврия в Мала Азия и е по-малък брат на император Зенон . Майка му се казва Лалис. Женен е за Валерия и има дъщеря Лонгина.

През 483 г. Лонгин е изпратен от брат си като генерал в Сирия , където е взет в плен от съперника му генерал Ил . След връщането му в Константинопол през 485 г. той е произведен за magister militum praesentalis и консул . През 486 г. Лонгин е консул заедно с Цецина Маворций Басилий Деций . През 490 г. той е отново консул. Колега му е Аниций Проб Фауст .

След смъртта на Зенон през 491 г. Лонгин има претенции за трона, но е избран Анастасий. През 492 г. Анастасий го пропъжда в Горен Египет и го вкарва в манастир. Лонгин продължава със съпротивата си от Мала Азия, прекратена след седем години гражданска война от Анастасий.

Източници [ редактиране | редактиране на кода ]

• Evagrius Scholasticus, The Ecclesiastical History, Liverpool University Press, 2001, ISBN 0-85323-605-4 , pp. 163 ? 165.
• Eiddon, Iorwerth, St. Edwards, The Cambridge Ancient History, Cambridge University Press, 2005, ISBN 0-521-32591-9 , pp. 52 ? 53, 477.
• Jones, Arnold H. Martin, J. R. Martindale, J. Morris, ?Fl. Longinus 6“, Prosopography of the Later Roman Empire, volume 1, Cambridge University Press, 1992, ISBN 0-521-07233-6 , p. 689.