Локомотив

Вижте пояснителната страница за други значения на локомотив .

Локомотивът (на латински : loco motivus ) е тягов подвижен състав с огромна теглителна мощност за придвижване на композиции от вагони.

Подразделят се на 3 основни групи ?

парни,
дизелови и
електрически.

Съществуват и пневматични локомотиви, но са слабо разпространени.

Началото [ редактиране | редактиране на кода ]

Първите успешни локомотиви са построени от корнуолския изобретател Ричард Тревитик . През 1804 г. неназованият му парен локомотив тегли влак по трамвайна линия на металургичния завод Пенъдарен , в близост до Мърдър Тидфил в Уелс . Локомотивът тегли влак от 10 тона желязо и 70 пътници в пет вагона в продължение на девет мили (14 km), което е било много тежко за чугунените релси , използвани тогава. Локомотивът е направил три пътувания, преди да бъде изоставен. Тревитик построява и серии от локомотиви след експеримента Пенъдарен, включително една, която върви в мина в Тайнсайд в Северна Англия , където се наблюдава от младия Джордж Стивънсън . ^[1]

Първият комерсиален успех на парен локомотив е зъбчатият локомотив на Матю Мъри ? Саламанка , построен за теснолинейната железница Мидълтън през 1812 г. Това е последвано през 1813 г. от Пуфтящия Били , построен от Кристофър Блекът и Уилям Хедлей за каменовъглената мина на Уилам ? първият успешен локомотив, работещ само от сцепление . Пуфтящият Били е изложен в Музея на науката в Лондон , най-старият локомотив в съществуването. ^[2]

През 1814 г. Джордж Стивънсън, вдъхновен от ранните локомотиви на Тревитик и Хедлей, убеждава управителя на мина Килингуорт, където работи, да му позволи да изгради парно задвижвана машина. Той построява Блюхер , един от първите успешни локомотиви със сцепление на фланцови колела. Стивънсън изиграва основна роля в развитието и широкото разпространение на парни локомотиви. Неговият дизайн подобрява на работата на пионерите. През 1825 г. той построява Локомоушън за жп линията Стоктън и Дарлингтън в североизточната част на Англия, която става първата публична линия с пара . През 1829 г. той построява Ракета , която е вписана в Рейнхил изпитванията, които спечелва. Този успех довежда до създаването на дружеството на Стивънсън, като предварително известните му локомотиви, използвани във Великобритания , Съединените щати и голяма част от Европа . ^[3] Първата пътническа междуградска линия, Ливърпул ? Манчестър , открита през 1830 г., ползва голямо количество парна енергия както за пътническите, така и товарни влакове.

Класификации [ редактиране | редактиране на кода ]

Движеща сила [ редактиране | редактиране на кода ]

Локомотива може да генерира енергия от гориво ( дърва , каменни въглища , нефт или природен газ ) или от външен източник на електроенергия. Това е общо за класифицирането на локомотиви от своя източник на енергия. Общо от тях са:

Парни локомотиви [ редактиране | редактиране на кода ]

Основна статия: Парен локомотив

Парните локомотиви получават първична енергия най-вече от изгарянето на превозваното от тях гориво (използва се отначало торф или дърво, след което въглища, както и прахообразни въглища или мазут. Те са по-нататъшното развитие на парните превозни средства заради горивата в товарните помещения (?въглищни кутии“). Парният локомотив е оригинал и дълго време е господстващ дизайн на локомотив.

В локомотивния парк на БДЖ се поддържат 4 броя парни локомотива от различни серии за атракционни туристически пътувания, за снемане на игрални филми и други.

Газови локомотиви [ редактиране | редактиране на кода ]

Газови локомотиви са произвеждани в началото на 20 век. ^[4]^[5]

Дизелови локомотиви [ редактиране | редактиране на кода ]

Основна статия: Дизелов локомотив

Дизеловите локомотиви се подразделят на

маневрени,
магистрални и
комбинирани.

Маневрените и комбинираните локомотиви по принцип имат малка вписана мощност и се използват предимно за извършване на маневри и отвозване на леки пътнически влакове.

Магистралните локомотиви се използват за отвозване на тежки товарни влакове и пътнически състави на големи разстояния, в неелектрифицирани участъци.

По отношение на задвижването се подразделят на

дизел-хидравлични,
дизел-електрически и
шинобуси, при които дизеловият двигател е свързан със скоростна кутия.

Електрически локомотиви [ редактиране | редактиране на кода ]

Основна статия: Електрически локомотив

Електрическите локомотиви също се подразделят на

магистрални и
маневрени.

Те имат изцяло електрическо устройство за разлика от дизел-електрическите или електрическите задвижвани с пара локомотиви. Локомотиви с тягови електродвигатели, които черпят енергия от генератор, задвижван от дизелов двигател, се класифицират обикновено като дизелови локомотиви.

Подразделят се на променливотокови и правотокови. Съвременно нововъведение са многосистемните електрически локомотиви, чието електрооборудване е конструирано да работи на две или повече захранващи системи, включително на променливотокова и правотокова контактна мрежа.

По българския стандарт мрежата Национална компания ?Железопътна инфраструктура“ е с променливо напрежение 25 kV и 50 Hz .

Мини ?Марица ? Изток“ разполагат със собствена железопътна и контактна мрежа по стандарт 3 kV постоянно напрежение. По такъв стандарт е и мрежата на Пернишките мини.

Съществуват 3 основни системи контактни мрежи и няколко други слабо разпространени:

25 kV, 50 Hz променливотокова контактна мрежа ? модерният стандарт, намаляващ загубата на напрежение по мрежата. Оптималният вариант за високоскоростни влакове.
- Стандарт на българската контактна мрежа.
15 kV, 16²/ ₃ Hz променливотокова контактна мрежа ? стандарт на контактната мрежа в
- Германия ,
- Швейцария ,
- Австрия ,
- Швеция и
- Норвегия .
3 kV постояннотокова контактна мрежа ? старите линии в Русия и Индия, основната железопътна мрежа в:
- Италия ,
- Испания ,
- Полша ,
- Южна Франция ,
- Нидерландия ,
- Белгия ,
- Люксембург ,
- Япония и
- Южна Африка .

Хибридни локомотиви [ редактиране | редактиране на кода ]

Освен локомотиви, които използват само гориво за източник на енергия (например двигател с вътрешно горене), както и електрически двигател, ^[6] има и хибриди, които допълнително използват акумулаторна батерия. Батерията действа като средство за временно съхранение на енергия, което позволява например изпълнението на регенеративно спиране и изключване на двигателя при работа на празен ход (както е използван в автомобили като ? Тойота Приус “).