Книжовният (литературният) език
е кодифицирана (тоест с
правен
, юридически или квази-правен статус) разновидност на
езика
, за разлика от наречията,
диалектите
,
говорите
,
жаргона
и т.н. Това е езикова форма, която се смята за правилна и затова е преподавана, например в
училищата
и се използва за водене на делата на държавата, предприятията и други организации. Това е също високата и официална разновидност на езика. Книжовният/литературният език е нормативен, както по отношение на писмената, така и на устната реч.
Наименованията ?книжовен“/?литературен“ език на
български
за тази кодифицирана норма имат смислови еквиваленти в различните езици и държави с наименования ?стандартен“ и/или ?литературен“ език (виж по-долу Етимология и Терминология).
Книжовен език в най-общ смисъл е тази форма на езика, която обикновено се поддържа от институциите в
държавата
, тоест тя е регулирана държавно, макар че в някои случаи подобна регулация няма (например стандартният английски не е регулиран). Така например със
закон
или друг
нормативен акт
може да е посочено коя езикова конструкция е ?правилна“ и коя ? не. Книжовният език се кодифицира чрез речници и граматики, чрез които се осъществява диференциацията книжовен/некнижовен.
Съдилищата
и държавните учреждения се смята, че трябва да използват книжовен език. В
училищата
се учи как ?трябва“ да се говори и пише правилно.
Вестниците
,
радиото
и
телевизията
се стремят да използват книжовен език.
Всеки книжовен език притежава:
и т.н.
Езикови форми, които не съответстват на нормите на книжовния език, се приемат за неправилни. Останалите езикови форми от своя страна могат да се разделят на препоръчвани и непрепоръчвани.
Само книжовният език съществува и е в устна и
писмена форма
, и може да обслужва всички сфери и ситуации на общуването: публична и частна, официална и неофициална.
[2]
Книжовен (литературен) език ? това понятийно определение е ефективно за
българския език
. Наименованието ?книжовен“
етимологично
най-вероятно се дължи на традициите на българските книжовни школи, например
Търновска книжовна школа
, които са оказали влияние върху развитието на писмения и официален, на литературата, както и делови български език, докато понятието за ?литературен“, като синоним на книжовен е повлияно от немското и руско
езикознание
.
Съществуват други понятия с еквивалентно или близко като значение съдържание в другите езици, които отразяват високите, престижни и/или регулирани официални форми на езика, например за
английския
разграничението ?книжовен“/?некнижовен“ не е на базата на биполярно разграничение литературен език/диалекти, а има няколко форми на високи стилове в езика, също официални наречия ? например Лондонски, език на английската кралица (
queens language
) и т.н., тоест става дума за терминология в българското езикознание основно по отношение на реалността на българския език ? в България книжовен и литературен се смятат за почти напълно еквивалентни като понятия. Това положение в английски се дължи на факта, че той е
плурицентричен език
, за разлика от български. Плурицентрични са езиците, които имат повече от една разновидност на книжовния език, такива са езици като немски език, с различни стандартни типове в
Германия
,
Австрия
и
Швейцария
, такива езици са още френски и холандски и испански език. За разлика от плурицентричните езици, друг тип езици, какъвто е българският, притежават единен стандарт ? такива езици са италиански, датски и полски.
На други езици преводен, отговарящ на понятието книжовен/литературен език в българското езикознание, е терминът ?стандартен език“ или ?стандартизиран език“ (на
английски
:
standard language
; на
немски
:
Standardsprache
; на
испански
:
lengua estandar
; на
хърватски
:
standardni jezik
), на английски също и допълнителното понятие
стандартизиран диалект
(тоест на английски някои ?високи“ локални или социални наречия може да функционират в някои разновидности като висока форма на езика).
В същото време ?литературен език“ (без да има понятие за ?стандартен“ език) е единично понятие, употребявано за кодифицираните форми на езика в руското езикознание (
литературный язык
), съответно украинско (
л?тературна мова
), полско (
j?zyk literacki
), докато в немски например (съответно
Schriftsprache
) има смисъла на писмен и кодифициран език, но е също и синоним на ?стандартен език“ (на
Standardsprache
), като означава и престижен език, за разлика от тези примери в английски, например, литературният език (
literary language
) e основно език на литературното писане и не функционира еднозачно като синоним на стандартен (
standart
) език.
Обикновено, макар не винаги, книжовният език е базиран на езика, говорен в столицата на една държава. Този език се преподава и на чужденците, изучаващи езика. Например:
Книжовният език може да бъде формиран на базата на конкретен
диалект
или диалектна група. Но дори и когато е базиран на един конкретен диалект той не съвпада напълно с него, тъй като постепенно се обогатява, разнообразява и доизгражда чрез думи от международната лексика, думи от чужди езици, както и думи от другите диалекти (основно чрез консолидирането им в книжовната норма през литературната им употреба). Тоест книжовният език придобива по-голям
лексикален състав
от диалекта/диалектите, от които произхожда, особено терминологичен, и почти винаги книжовният език има конкретни и постулирани
граматични
правила, които трябва да се спазват.
Под изучаване на даден чужд език, обикновено се има предвид, че се изучава съответния книжовен език, а не системата му от диалекти, тоест преподаваният в курсове и учебници език за чужденци е книжовният език. Това е така в повечето от случаите, освен когато
езиковед
е специфично заинтересован от диалектите на даден език и ги изучава, независимо дали от техни записани форми (и с изследвания върху тях) или в техния говорен вариант.
Виж още
Български книжовен език
.
Новобългарският книжовен език
се е стабилизирал през десетилетието
1860 ? 1870
. Преди този период новобългарската книжнина е притежавала значително диалектно многообразие.
Основна статия
Български диалекти
.
Според изговора на променливото ?я“ съвременният български език се дели на две големи говорни групи: източна и западна. В западните говори променливото ?я“ винаги се произнася като ?е“, докато в източните то се произнася най-често като ?е“, а в определен брой случаи като ?я“. В самите източни говори ?якането“ не е еднакво застъпено. В едни говори като североизточните, то е по-ограничено, а в други говори, като югоизточните, то е пълно. По отношение на я/е, българският книжовен език се води по североизточните говори, като прави известни отстъпки на западните говори.
- Проблеми на българската книжовна реч
, сб., съст. проф.
Любомир Андрейчин
, изд. Наука и изкуство, София, 1974
- Стойко Стойков
,
Литературен език и диалекти.
? Известия на Института по български език, 2, 1952, 129 ? 171; В: Помагало към лекциите и упражненията по Увод в езикознанието. София, 1955, 139 ? 151