от Уикипедия, свободната енциклопедия
Лиляна Перничева-Перец
е българска
археоложка
.
[1]
Родена е на 29 май 1940 година в град
Пловдив
. През 1964 годин завършва
история
с профил археология и музейно дело в
Софийския университет
. След това известно време е учителка по история. От 1972 година работи в
Националния археологически институт с музей
. В него отговаря за отдел Праистория и е автор на две от големите постоянни експозиции, направени през 1983 година и през 2002 година. През 1977 година защитава докторска дисертация на тема ?Неолитна и халколитна архитектура в България“ в Историческия факултет на Софийския университет. Последователно става научен сътрудник II и I степен в Националния археологически институт с музей при
Българска академия на науките
. През 1993 година получава званието старши научен сътрудник II степен с научния си труд ?Неолитни селища в долината на Средна Струма“. От 1996 до 1999 година чете лекции по праисторическа архитектурата в
Нов български университет
.
[1]
Интересите ? са насочени към развитието на праисторическите култури в Благоевградската област и основно в долината на Средна
Струма
. Активно участва в теренните обхождания и е един от заместник-ръководителите на голямата българо-полска експедиция ?Струма“ за регистриране на археологически обекти по долината на Средна Струма (1977 ? 1981). Проучвател е на редица праисторически обекти: Струмско-Кайменска чука (1978 ? 1979),
Българчево
(1974, 1977 ? 1987),
Коларово
(1980),
Ковачево
(1981),
Катунци
,
Турски дол
,
Марчин
(1981),
Петрово
(1981),
Дамяница
(1985, 1988 ? 1989). Тези проучвания са в основата на студията ?Prehistoric Cultures in the Middle Struma Valley: Neolithic and Eneolithic“.
[1]
Умира на 6 ноември 2011 година в град София.
