Леополд I Leopold I
император на Свещената Римска империя
Роден	9 юни 1640  г. Виена , Хабсбургска монархия
Починал	5 май 1705  г. (64 г.) Виена , Хабсбургска монархия
Погребан	Императорска крипта , Виена , Австрия
Религия	Католическа църква
Управление
Период	18 юли 1658 ? 5 май 1705
Предшественик	Фердинанд III
Наследник	Йозеф I
Други титли	Крал на Унгария (от 1655 г.) Крал на Бохемия (от 1656 г.)
Отличия
Герб
Семейство
Род	Хабсбурги
Баща	Фердинанд III
Майка	Мария-Анна Испанска
Братя/сестри	Мариана Австрийска Мария Анна Йозефа Австрийска Елеонора Австрийска Фердинанд IV Хабсбург Карл Йозеф фон Хабсбург
Съпруга	Клавдия Фелисита Австрийска (15 октомври 1673 ? 8 април 1676) [1] Елеонора Магдалена фон Пфалц-Нойбург (1676) Маргарита-Тереза Испанска (1666 ? 1673)
Деца	Мария Антония Австрийска Йозеф I [2] Мария Елизабет Австрийска Мария-Анна Австрийска Карл VI [2] Мария Магдалена Австрийска
Подпис
Леополд I в Общомедия

Леополд I , с пълно име Леополд Игнатиус Йозеф Балтаазар Феличиан (на немски : Leopold I , Leopold Ignatius Joseph Balthasar Felician ), VI. от фамилията Хабсбург , e от 1658 до 1705 г. император на Свещената Римска империя , също крал на Унгария (от 1655), Бохемия (от 1656), Хърватия и Славония (от 1657).

Произход [ редактиране | редактиране на кода ]

Той е вторият син на император Фердинанд III и Мария-Анна Испанска .

Управление [ редактиране | редактиране на кода ]

Борба с турците [ редактиране | редактиране на кода ]

  Основна статия: Битка при Виена

На 26 януари 1683 г. Леополд I подписва договор за отбранителен съюз срещу турците с Бавария . През юли същата година Виена е обградена, но турците са победени с помощта на войски, под командването на полския крал Ян Собески , и включващи баварски войски, начело с баварския курфюрст Максимилиан II Емануел . Впоследствие Леополд I води контраофанзивата срещу турците, която води до отвоюването на цяла Унгария и Белград . ^[3]

На 6 април 1690 г. император Леополд I издава манифест, с който подтиква ?всичките народи които живеят в Албания , Сърбия , Мизия , България , Силистрия , Илирия , Македония и Расция , да се присъединят към австрийците срещу турците, и да се вдигнат на оръжие.

Прусия става кралство [ редактиране | редактиране на кода ]

Още от 1693 година курфюрстът на Бранденбург Фридрих започва преговори с императора по въпроса за своето короноване с пруската корона.

При Леополд с огромен авторитет се ползва набожният католик Вагнер, след това йезуитът Волф: те убеждават императора да не се съгласява с молбата на курфюрста на Бранденбург . Нещата за Леополд се променят през 1700 година и пред вида на надигащата се Война за испанското наследство (1701 ? 1713), той започва да търси съюзници сред имперските князе. Тогава най-щедра помощ му предлага Фридрих, изисквайки срещу това да получи пруската корона. През декември 1700 година последва императорското съгласие, а още през ноември същата година Фридрих встъпва в съюз с Австрия .

Формално в Германия има крал ? този титул от IX век принадлежи на императора на Свещената Римска империя, който се нарича ?римски“, а след Максимилиан I ?германски крал“. Затова титулът на Фридрих звучи като ?Крал в Прусия“, подчертавайки с това, че се намира в Бранденбург, входящ в състава на Империята, затова той е васал на императора. На 18 януари 1701 г. Фридрих е коронясан в Кьонигсберг .

Леополд и изкуството [ редактиране | редактиране на кода ]

Леополд е талантлив композитор , диригент на своя камерен оркестър, свири на няколко инструмента. Пише повече от 230 композиции. Говори немски , латински , френски , испански и италиански . Интересува се от литература, наука и история. Ръководи основата от него ?Академия Леоплодина“ през 1652 г. като Academia Naturae Curiosorum в Швайнфурт . През 1687 г. строи новия дворец Шьонбрун във Виена.

Семейство [ редактиране | редактиране на кода ]

Първи брак : през 1666 г. със своята племенница инфанта Маргарита-Тереза Испанска (1651 ? 1673), дъщеря на сестра му Мариана Австрийска и испанския крал Филип IV Испански . Те имат четири деца:

• Фердинанд Венцел (1667 ? 1668), ерцхерцог на Австрия.
• Мария Антония Австрийска (1669 ? 1692), ерцхерцогиня на Австрия, омъжена 1685 г. за Максимилиан II Емануел , курфюрст на Бавария
• Йохан Леополд (*/† 1670), ерцхерцог на Австрия.
• Мария Анна Антония (*/† 1672), ерцхерцогиня на Австрия.

Втори брак : през 1673 г. в Грац с втората си братовчедка Клавдия Фелисита Австрийска-Тирол (1653 ? 1676). Те имат две деца, които умират малки:

• Анна Мария София (*/† 1674)
• Мария Йозефа Клементина (1675 ? 1676)

Трети брак : през 1676 г. в Пасау с Елеонора Магдалена фон Пфалц-Нойбург (1655 ? 1720), дъщеря на курфюрст Филип Вилхелм и съпругата му Елизабет фон Хесен-Дармщат . Двамата имат десет деца:

• Йозеф I (1678 ? 1711), император на Свещената Римска империя, ∞ 1699 Вилхелмина Амалия фон Брауншвайг-Люнебург (1673 ? 1742)
• Мария Христина Йозефа (*/† 1679)
• Мария Елизабет Австрийска (1680 ? 1741) , щатхалтерка на Австрийска Нидерландия
• Леополд Йозеф (1682 ? 1684)
• Мария-Анна Австрийска (1683 ? 1754) , ∞ 1708 крал Жуау V от Португалия (1689 ? 1750)
• Мария Терезия (1684 ? 1696)
• Карл VI (1685 ? 1740), император на Свещената Римска империя , ∞ 1708 Елизабет Христина фон Брауншвайг-Волфенбютел (1691 ? 1750)
• Мария Йозефа (1687 ? 1703)
• Мария Магдалена Австрийска (1689 ? 1743) , неомъжена
• Мария Маргарета (1690 ? 1691)

• Портрети на съпругите и децата на Леополд
• 
  Маргарита-Тереза Испанска ,
  първа съпруга
• 
  Клавдия Фелисита Австрийска-Тирол , втора съпруга
• 
  Елеонора Магдалена фон Пфалц-Нойбург , трета съпруга

• 
  Мария Антония
• 
  Йозеф I
• 
  Мария Елизабет
• 
  Мария Анна Йозефа
• 
  Карл VI
• 
  Мария Магдалена

Библиография [ редактиране | редактиране на кода ]

• Volker Press: Leopold I., Kaiser . Neue Deutsche Biographie (NDB). Band 14, Duncker & Humblot, Berlin 1985, ISBN 3-428-00195-8 , S. 256 ? 260 (Digitalisat).
• Anton Schindling: Leopold I . Anton Schindling, Walter Ziegler: Die Kaiser der Neuzeit. 1519 ? 1918. Heiliges romisches Reich, Osterreich, Deutschland . Beck, Munchen 1990 ISBN 3-406-34395-3 , S. 169 ? 185.
• Karl Schwarz: Leopold I., romischer Konig, deutscher Kaiser . Biographisch-Bibliographisches Kirchenlexikon (BBKL). Band 4, Bautz, Herzberg 1992, ISBN 3-88309-038-7 , Sp. 1501 ? 1505.
• Maria Goloubeva, The Glorification of Emperor Leopold I in Image, Spectacle and Text (Mainz, 2000) (Veroffentlichungen des Instituts fur Europaische Geschichte. Abteilung fur Universalgeschichte, 184).
• Jutta Schumann, Die andere Sonne. Kaiserbild und Medienstrategien im Zeitalter Leopolds I (Berlin, 2003) (Colloquia Augustana, 17).

Външни препратки [ редактиране | редактиране на кода ]

• Quellen zum Hofstaat Kaiser Leopolds I Архив на оригинала от 2014-12-14 в Wayback Machine ..
• Free scores by Leopold I, Holy Roman Emperor , the International Music Score Library Project

Източници [ редактиране | редактиране на кода ]

п б р Императори на Свещената Римска империя Франкска империя : Карл Велики • Лудвиг Благочестиви • Лотар I • Лудвиг II • Карл II Плешиви • Карл Дебели • Гуидо Сполетски • Ламберт Сполетски • Арнулф Каринтийски • Лудвиг III • Беренгар I Свещена Римска империя : Ото I • Ото II • Ото III • Хайнрих II • Конрад II • Хайнрих III • Хайнрих IV • Хайнрих V • Лотар III • Фридрих I • Хайнрих VI • Ото IV • Фридрих II • Хайнрих VII • Лудвиг IV • Карл IV • Сигизмунд • Фридрих III • Максимилиан I • Карл V • Фердинанд I • Максимилиан II • Рудолф II • Матиас • Фердинанд II • Фердинанд III • Леополд I • Йозеф I • Карл VI • Карл VII • Франц I • Йозеф II • Леополд II • Франц II

Нормативен контрол BIBSYS BNE BNF BPN CiNii Europeana FAST GND ISNI NLI J9U Koninklijke KulturNav LCCN MBa NKC NLA NLG NSK Open Library PLWABN RKD ICCU LIBRIS SNAC IdRef ULAN VIAF WorldCat