Изглед от Лачин.
Kонтролно-пропускателен пункт при Лачин.
Лачин
(на
азербайджански
:
Lacın
; на
кюрдски
:
Lacin
) или
Бердзор
(на
арменски
:
??????
) е град, който е международно признат като част от
Азербайджан
, но де факто е под контрола на непризнатата
Нагорно-Карабахска република
. От 1992 г. насам районът се контролира от Нагорно-Карабахската република, която е преименувала града на Бердзор и го е направила столица на своя
Кашатагски район
.
[1]
Правителството на Азербайджан счита града за столица на своя
Лачински район
. Градът и околността му образуват
Лачинския коридор
, свързващ Нагорни Карабах с
Армения
. Разположен е на планински склон на левия бряг на река Акари.
[2]
До 1926 г. градът е познат под името
Абдаляр
.
[3]
[4]
Статутът си на град получава през 1923 г.
[3]
В началото на 1920-те години,
Владимир Ленин
пише писмо до
Нариман Нариманов
, в което загатва, че Лачин следва да бъде част от Азербайджан, но властите в
Баку
и
Ереван
получават обещания, които се оказват противоречиви.
[5]
На 7 юли 1923 г. Лачин става административен център на
Кюрдистански уезд
(познат под името Червен Кюрдистан) до разпадането на административната единица през 1929 г.
[6]
На 15 май 1992 г., в хода на
Нагорно-Карабахския конфликт
, армията на Нагорни Карабах превзема първия сухопътен коридор към Армения.
[7]
Преди това, на 13 май,
Турция
заплашва Армения, че ще се намеси военно, ако
Шуша
и Лачин не се върнат на Азербайджан.
[8]
Русия
отговаря на това като подписва военно споразумение с Армения, обещаващо военна помощ, ако сигурността ? е застрашена. На 20 май 1992 г. Турция уверява Русия, че няма да предприеме военна намеса.
[8]
Така, след три години блокада, е създадена наземна връзка между Армения и Нагорни Карабах. През есента на 1992 г. азербайджански сили се опитват да си възвърнат контрола над Лачин, но са отблъснати. Цялото азербайджанско и кюрдско население на Лачин напуска града, след като попада в ръцете на арменците.
Лачин и околните райони стават сцена на тежки сражения по време на
Нагорно-Карабахския конфликт
в периода 1990 ? 1994 г. Градът все още не се е възстановил напълно от разрушенията на войната. Това е един от най-важните градове под арменски контрол, тъй като през него минава
Лачинският коридор
, свързващ Армения с Нагорни Карабах. Съпредседателите на Минската група на
Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа
отбелязват, че Лачин се разглежда като отделен случай в преговорите, тъй като градът е хуманитарната и отбранителната връзка на Нагорни Карабах. Без него, Нагорни Карабах би останал изолиран
ексклав
. Лачинският коридор и
Келбаджар
са фокусна точка на арменските искания в мирните преговори с Азербайджан.
[9]
На 16 юни 2015 г.
Европейският съд по правата на човека
взема решение по дело, засягащо оплаквания от шест етнически кюрдски бежанци, които не са успели да се върнат в домовете и имотите си в Лачин, който са били принудени да напуснат през 1992 г. по време на конфликта в Нагорни Карабах. Съдът осъжда, че отказът на арменските власти да допусне кюрдите до домовете им представлява нарушение на правото им на личен и семеен живот.
[10]
По данни на ?Кавказки календар“ от 1912 г. в село Абдаляр, Зангезурски уезд,
Елизаветполска губерния
живеят 111 души, голяма част от които са
кюрди
.
[11]
Година
|
Население
|
Етнически групи
|
1926
|
435
|
37,7% азербайджанци, 25,3% кюрди, 15,2% арменци, 13,1% руснаци
[12]
|
1939
|
1063
|
80,7% азербайджанци, 11,6% арменци, 6,4% руснаци
[13]
|
1959
|
2329
|
94,5% азербайджанци, 4,3% арменци, 1% руснаци
[14]
|
1970
|
4990
|
95% азербайджанци, 2,7% руснаци и украинци, 1,1% арменци
[15]
|
1979
|
6073
|
99,1% азербайджанци
[16]
|
1989
|
7829
|
|
2005
|
2190
|
~100% арменци
[17]
|
2015
|
1900
|
~100% арменци
[18]
|
- ↑
Holding, Nicholas (2006).
Armenia with Nagorno Karabagh, 2nd: The Bradt Travel Guide
. Guilford, Connecticut: Globe Pequot Press, с. 208.
ISBN 1-84162-163-3
.
- ↑
Great Soviet Encyclopedia
// yandex.ru.
[
неработеща препратка
]
- ↑
а
б
Е. М. Поспелов. ?Имена городов: вчера и сегодня (1917 ? 1992). Топонимический словарь.“ Москва, ?Русские словари“, 1993. с. 23
- ↑
Samvel Karapetian.
Armenian Cultural Monuments in the Region of Karabagh
. Yerevan: Gitutiun Publishing House, 2001, с. 169.
- ↑
Alexandre Bennigsen and S. Enders Wimbush.
Muslims of the Soviet Empire
. C. Hurst & Co Publishers, 1986, с. 202, 286.
ISBN 1-85065-009-8
.
- ↑
McDowall, David.
A Modern History of the Kurds
, 3rd. ed. London: I.B. Tauris, 2004, с. 492.
- ↑
Baev, Pavel K.
The Russian Army in a Time of Troubles
. International Peace Research Institute, 1996, с. 124.
ISBN 0-7619-5187-3
.
- ↑
а
б
A Study of Crisis, by Michael Brecher, Jonathan Wilkenfeld, 1997, с. 565
- ↑
CountryWatch ? Interesting Facts Of The World
- ↑
Press release issued by the Registrar of the Court.
Azerbaijani refugees’ rights violated by lack of access to their property located in district controlled by Armenia
// European Court of Human Rights. Посетен на 21 юни 2015.
- ↑
Кавказский календарь. Тифлис 1912
// Архивиран от
оригинала
на 2015-10-17. Посетен на 26 февруари 2012.
- ↑
Курдистанский уезд 1926
// www.ethno-kavkaz.narod.ru.
- ↑
Лачинский район 1939
// www.ethno-kavkaz.narod.ru.
- ↑
Лачинский район 1959
// www.ethno-kavkaz.narod.ru.
- ↑
Лачинский район 1970
// www.ethno-kavkaz.narod.ru.
- ↑
Лачинский район 1979
// www.ethno-kavkaz.narod.ru.
- ↑
census.stat-nkr.am
// Архивиран от
оригинала
на 2011-03-02. Посетен на 2019-04-12.
- ↑
Urban communities of the NKR
// stat-nkr.am. National Statistical Service of Nagorno-Karabakh Republic, 1 януари 2015. с. 13.
Нормативен контрол
![Редактиране в Уикиданни](//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/8/8a/OOjs_UI_icon_edit-ltr-progressive.svg/10px-OOjs_UI_icon_edit-ltr-progressive.svg.png) | |
---|
|