от Уикипедия, свободната енциклопедия
Л
,
л
e
буква
от
кирилицата
. Обозначава
венечната странична приблизителна съгласна
/l/
. Присъства във всички славянски кирилски азбуки (12-а в
българската
, 13-а в
руската
, беларуската и
сръбската
, 14-а в
македонската
) и 16-а в украинската. Използва се също така и в
азбуките
на народите от бившия
СССР
. В
старобългарската азбука
има название
люди?
, съответно в
църковнославянска
?
люди
. В
глаголицата
се изписва така
, а в кирилицата ?
Л
. И в двете азбуки има цифрова стойност 50. Произлиза от гръцката буква
Ламбда λ
. В различните
шрифтове
буквата
Л
може да се срещне в два варианта. Първият е Λ-образен и представя нейната първоначална форма. Вторият е П-образен и е въведен в началото на
19 век
от "Санктпетербургската словолитница на Ревильон и К
o
", като в следващите десетилетия се разпространява повсеместно.
[1]
- ↑
А. Шицгал. Русский гражданский шрифт. 1708?1958. М.: Искусство, 1959.