Л

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Кирилска буква Л
Цифрова стойност : 50
Уникод (hex)
Главна : U+041B
Mалка : U+043B

Л , л e буква от кирилицата . Обозначава венечната странична приблизителна съгласна /l/ . Присъства във всички славянски кирилски азбуки (12-а в българската , 13-а в руската , беларуската и сръбската , 14-а в македонската ) и 16-а в украинската. Използва се също така и в азбуките на народите от бившия СССР . В старобългарската азбука има название люди? , съответно в църковнославянска ? люди . В глаголицата се изписва така , а в кирилицата ? Л . И в двете азбуки има цифрова стойност 50. Произлиза от гръцката буква Ламбда λ . В различните шрифтове буквата Л може да се срещне в два варианта. Първият е Λ-образен и представя нейната първоначална форма. Вторият е П-образен и е въведен в началото на 19 век от "Санктпетербургската словолитница на Ревильон и К o ", като в следващите десетилетия се разпространява повсеместно. [1]

Източници [ редактиране | редактиране на кода ]

  1. А. Шицгал. Русский гражданский шрифт. 1708?1958. М.: Искусство, 1959.

Вижте също [ редактиране | редактиране на кода ]