Кура
(
Карасую, Мтквари
) (на
турски
:
Kura
; на
грузински
:
??????
; на
азербайджански
:
Kur
) е най-голямата река в
Закавказието
, протичаща по територията на
Турция
,
Грузия
и
Азербайджан
. Дължина 1364 km, площ на водосборния басейн 188 хил.km². Името ? идва от
Курош
,
персийското
произношение на името на цар
Кир Велики
.
[1]
Река Кура води началото си от северните склонове на хребета Аллахюекбер (северозападната част на
Арменската планинска земя
), във вилаета
Ардахан
,
Североизточна Турция
. В началото тече на северозапад във висока планинска котловина, като минава край град Гьоле. След това постепенно завива на север и североизток, заобикаля от запад масива Угурлудаг, минава през административния център Ардахан е при турското село Кертенекьой навлиза в пределите на
Грузия
, като в началото на протежение от около 13 km служи за граница между
Турция
и Грузия. На турска територия най-големият ? приток е река Чот (ляв).
[1]
На територията на Грузия река Кура завива на север, а след сгт Аспиндза, на северозапад като тече по западната периферия на планинска котловина, разположена между хребетите Ерушетски на запад и
Самсарски
на изток. В този участък отдясно получава притока си Паравани. Източно от град
Ахалцихе
, при устието на левия ? приток Кваблиахичай остро завива на североизток и навлиза през дългото и тясно Боржамско дефиле, между хребетите
Месхетски
на запад и
Триалетски
на изток. При град
Хашури
излиза от дефилето, завива на изток и долината ? значително се разширява. Преминава последователно през градовете
Карели
,
Гори
,
Каспи
,
Мцхета
и столицата
Тбилиси
, където завършва горното ? течение. В този участък основни притоци на реката са: Проне, Голяма Лиахви, Меджуда, Лехура, Ксани, Арагви (леви); Дзама, Тана, Тедзами (десни).
[1]
След
Тбилиси
Кура завива на югоизток и следва тази посока до устието си. Преминава през град
Рустави
и при устието на десния си приток
Храми
напуска
Грузия
и навлиза на територията на
Азербайджан
. Тук реката получава следните притоци: Аргали, Шорсу,
Алазани
(леви); Акстафа, Ахум, Таузчай, Дзегамчай, Шамкирчай, Кошкарачай, Гянджачай, Кюрбокчай (десни). В средното си течение долината на реката значително се разширява и много често руслото ? се разделя на ръкави. Покрай десния ? бряг е разположено Борчалинската равнина, а покрай левия ? безводната Караязка степ. След устието на най-големия си ляв приток Алазани Кура навлиза в сухи степни райони. В района на град
Мингечаур
проломява ниското скалисто възвишение Боздаг, където е съоръжена преградната стена на голямото Мингечаурско
водохранилище
.
[1]
След изтичането си от Мингечаурското водохранилище Кура навлиза в обширната
Куро-Аракска низина
и оттук започва долното ? течение. В този участък тече в ниски брегове, коритото ? силно меандрира, като на места е коригирано чрез предпазни диги. На 236 km от устието си, от дясно приема най-големия си приток
Аракс
. Други по-големи притоци в долното ? течение са: Алиджанчай, Турианчай, Карасу, Геокчай (леви); Кюрокчай, Геранчай, Тертер (десни). При вливането си в
Каспийско море
при град
Нефтечала
образува делта с площ от 100 km². По долното ? течението ? са разположени градовете
Мингечаур
,
Евлах
,
Зардоб
,
Сабирабад
,
Али Байрамли
,
Саляни
и Нефтечала.
[1]
Подхранването на реката е преобладаващо снежно (36%), подземно (грунтово, 30%), дъждовно (около 20%), ледниково (14%). Среден годишен отток на границата между
Турция
и
Грузия
около 30 m³/s, при
Тбилиси
205 m³/s, при
Мингечаур
402 m³/s, в устието 575 m³/s. Основната част от оттока (60 ? 69%) преминава през пролетта. Колебанията на нивото и оттока на река надолу от град Мингечаур зависят от количеството вода изпускана от Мингечаурското водохранилище. Оттокът се приближава към естествения си само надолу след устието на
Аракс
. Нагоре от Мингечаурското водохранилище пролетното пълноводието започва в края на март, максимум през май, понякога през юни и спад в края на юли. Характерно явление за реката са периодичните прииждания в резултат на поройни дъждове през лятото и бързото топене на снеговете през пролетта. През зимата нивото на реката е устойчиво. Водата на Кура се отличава с голямата си мътност, като в долното си течение се колебае от 1900 до 2325 gr/m³, а количеството на наносите достига до 21 млн. тона годишно, поради което делтата ? ежегодно нараства със 100 m.
[1]
Икономическото значение за селищата и страните, през които преминава реката, е голямо. По нейното течение и по притоците ? са изградени няколко язовира, най-голям от които е Мингечаурското водохранилище, в основата на които са съоръжени ВЕЦ-ове. След
Тбилиси
водите на реката масово се използват за напояване. По голям канал се подава вода на юг към река
Аракс
. В миналото реката е била плавателна до Тбилиси, а сега само до град
Евлах
могат да навлизат плиткогазещи съдове. За съжаление през последните години екологичното състояние на реката е критично, като нивото на вредните вещества надвишава няколко пъти границите на допустимите норми.
[1]
Нормативен контрол
| |
---|
|