Крайова
(на
румънски
:
Craiova
) е най-големият град в
румънския
регион
Олтения
и административен център на
окръг
Долж
.
Градът има 269 506 жители (преброяване 2011 г.)
[2]
, с което е на шесто място по големина в Румъния. Средногодишния прираст на населението е ?0,8%. 15,5 % от населението е под 15-годишна възраст, а 3 % са над 75 години.
Археологически находки в днешна Крайова показват, че там е имало древни селища на
гето
-
даките
, датирани към 400-350 г. пр.н.е.
Румънски историци свързват името на града с царуването на
Иван Асен I
.
Името на Крайова е отбелязано за първи път писмено на надгробна плоча на
Владислав I
.
В края на
15 век
Крайова е известен търговски център, а още в края на
14 век
е назовавана във всички източници
град
.
Със засилването на властта на местните боляри (банове), Крайова става за сравнително кратък период един от най-важните политически центрове в страната, а владетелите ? дори са имали правото да секат собствени монети.
През средновековието Крайова е била важен военно-стратегически център в борбата срещу
Отоманската империя
.
През
18 век
Крайова изживява особено труден период. Крайовското болярство посреща с особена враждебност фанариотската власт над
Влашко
, назначавана от султана. Затова, след победата над турците през
1718
г., тук със задоволство приемат
австрийското
управление. Когато обаче през
1726
г. боляринът
Георге Кантакузино
(Gheorghe Cantacuzino) е свален от власт, болярите от Крайова започват действия срещу хабсбургската администрация. Започва и силно хайдушко движение, на което властта не може да се противопостави и на практика е принудена да изостави
Олтения
.
През
1735
-
1770
г. Крайова става столица на анархичен регион, без реална власт. През този период Крайовската власт на бановете вече не е институцията, която в миналото е съперничела на държавната власт в страната. През
1761
г. постоянната резиденция на бановете се мести в
Букурещ
.
Едва през 1770-
1771
г. Крайова отново става столица на
Влашко
, тъй като за Букурещ воюват
Русия
и турците.
Икономиката и развитието на Крайова понасят силни щети през
18 век
и началото на
19 век
, заради съкрушителното
земетресение
през
1790
г.,
чумната епидемия
през
1795
г., опустошителния
пожар
през
1796
г. и заради факта, че градът става арена на военни действия при атаките на Пазван-оглу паша от
Видин
през
1806
г.
Градът се възстановява едва след руско-турската война от
1828
-
1829
г., когато настъпва период на относително спокойствие за Влашко. През
1848
г. населението на града е около 20 000 души.
В края на
19 век
Крайова има вече над 40 000 жители, малки фабрики и работилници за химическа продукция, селскостопански машини, тютюнопроизводство и др.
През
1940
г. в Крайова се състои ?Румънско-българска конференция“, на която, на
7 септември
1940 г., се подписва
Крайовска спогодба
, с която
Южна Добруджа
се връща на
България
.
През 60-те години градът става силен промишлен център ? развиват се машиностроенето, локомотивостроенето, автомобилостроенето, самолетостроенето, химическата и хранителната промишленост, енергетиката.
Футболният клуб на града
Университатя Крайова
е един от най-популярните в страната, наред с букурещките грандове.
- Михай Витязул
(Михай Смелия) ? княз на
Влашко
(
1593
?
1601
г.), на
Трансилвания
(
1599
?
1600
г.), и
Княжество Молдова
1600 г.
- Николае Титулеску
(рум.: Nicolae Titulescu) (
1882
-
1941
г., дипломат, председател на Лигата на Обединените нации (
1930
-
1931
г.)
- Константин Брънкуш
(рум.: Constantin Brancusi) (
1876
-
1957
), румънски архитект;
- Йордан Аксентов, македоно-одрински опълченец, 36-годишен,
мутафчия
, Нестроева рота на 10 прилепска дружина
[3]
- Николае Кокулеску
(1866 ? 1952), румънски астроном
|
---|
| | | 1 883 425 души
| |
---|
| над 300 000 души
| |
---|
| над 200 000 души
| |
---|
| над 100 000 души
| |
---|
| над 90 000 души
| |
---|
| над 80 000 души
| |
---|
| над 70 000 души
| |
---|
| над 60 000 души
| |
---|
| над 50 000 души
| |
---|
| над 40 000 души
| |
---|
| над 30 000 души
| |
---|
| над 20 000 души
| |
---|
|
Нормативен контрол
| |
---|
|