한국   대만   중국   일본 
Крайова ? Уикипедия Направо към съдържанието

Крайова

Крайова
Craiova
? град ?
      
Герб
44.3333° с. ш. 23.8167° и. д.
Крайова
Страна Румъния
Окръг Долж
Площ 81,41 km² [1]
Надм. височина 107 m
Население 269 506 души (2011)
Пощенски код 200
Телефонен код 02 51
Официален сайт primariacraiova.ro/ro
Крайова в Общомедия

Крайова (на румънски : Craiova ) е най-големият град в румънския регион Олтения и административен център на окръг Долж .

Население [ редактиране | редактиране на кода ]

Градът има 269 506 жители (преброяване 2011 г.) [2] , с което е на шесто място по големина в Румъния. Средногодишния прираст на населението е ?0,8%. 15,5 % от населението е под 15-годишна възраст, а 3 % са над 75 години.

Исторически данни [ редактиране | редактиране на кода ]

Археологически находки в днешна Крайова показват, че там е имало древни селища на гето - даките , датирани към 400-350 г. пр.н.е.

Румънски историци свързват името на града с царуването на Иван Асен I .

Името на Крайова е отбелязано за първи път писмено на надгробна плоча на Владислав I .

В края на 15 век Крайова е известен търговски център, а още в края на 14 век е назовавана във всички източници град .

Със засилването на властта на местните боляри (банове), Крайова става за сравнително кратък период един от най-важните политически центрове в страната, а владетелите ? дори са имали правото да секат собствени монети.

През средновековието Крайова е била важен военно-стратегически център в борбата срещу Отоманската империя .

През 18 век Крайова изживява особено труден период. Крайовското болярство посреща с особена враждебност фанариотската власт над Влашко , назначавана от султана. Затова, след победата над турците през 1718 г., тук със задоволство приемат австрийското управление. Когато обаче през 1726 г. боляринът Георге Кантакузино (Gheorghe Cantacuzino) е свален от власт, болярите от Крайова започват действия срещу хабсбургската администрация. Започва и силно хайдушко движение, на което властта не може да се противопостави и на практика е принудена да изостави Олтения .

През 1735 - 1770 г. Крайова става столица на анархичен регион, без реална власт. През този период Крайовската власт на бановете вече не е институцията, която в миналото е съперничела на държавната власт в страната. През 1761 г. постоянната резиденция на бановете се мести в Букурещ .

Едва през 1770- 1771 г. Крайова отново става столица на Влашко , тъй като за Букурещ воюват Русия и турците.

Икономиката и развитието на Крайова понасят силни щети през 18 век и началото на 19 век , заради съкрушителното земетресение през 1790 г., чумната епидемия през 1795 г., опустошителния пожар през 1796 г. и заради факта, че градът става арена на военни действия при атаките на Пазван-оглу паша от Видин през 1806 г.

Градът се възстановява едва след руско-турската война от 1828 - 1829 г., когато настъпва период на относително спокойствие за Влашко. През 1848 г. населението на града е около 20 000 души.

В края на 19 век Крайова има вече над 40 000 жители, малки фабрики и работилници за химическа продукция, селскостопански машини, тютюнопроизводство и др.

През 1940 г. в Крайова се състои ?Румънско-българска конференция“, на която, на 7 септември 1940 г., се подписва Крайовска спогодба , с която Южна Добруджа се връща на България .

През 60-те години градът става силен промишлен център ? развиват се машиностроенето, локомотивостроенето, автомобилостроенето, самолетостроенето, химическата и хранителната промишленост, енергетиката.

Спорт [ редактиране | редактиране на кода ]

Футболният клуб на града Университатя Крайова е един от най-популярните в страната, наред с букурещките грандове.

Побратимени градове [ редактиране | редактиране на кода ]

Известни личности [ редактиране | редактиране на кода ]

Вижте също [ редактиране | редактиране на кода ]

Бележки [ редактиране | редактиране на кода ]

  1. Popula?ie ?i suprafa?? - Zona Metropolitan? Craiova
  2. Popula?ia stabil? pe jude?e, municipii, ora?e ?i localit?ti componenete la RPL_2011 ? VOLUMUL I: POPULA?IA STABIL? (REZIDENT?) ? STRUCTURA DEMOGRAFIC? (roman nyelven). Nemzeti Statisztikai Intezet. (Hozzaferes: 2014. februar 4.)
  3. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция ?Централен военен архив“ . София, Главно управление на архивите, Дирекция ?Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0 . с. 15.

Външни препратки [ редактиране | редактиране на кода ]