Константин (Коста
[1]
) Николов Янков
е
български
просветен деец
,
общественик
и
революционер
, деец на
Вътрешната македоно-одринска революционна организация
.
[2]
Роден е в Ресен през 1872 година. Началното си образование получава в родния си град, а след това е изпратен като стипендиант на Ресенската българска община в българското класно училище в
Битоля
.
Продължава обучението си в
българската мъжка гимназия
в
Солун
, като през 1889 година завършва първия випуск на педагогическото ? отделение.
[3]
[4]
Започва да работи като учител и преподава в различни краища на
Македония
и
Тракия
.
В периода 1889-1894 година е главен учител в родния си Ресен. Един от неговите ученици в Ресен,
Симеон Радев
пише:
?
|
Коста Николов, свършил Солунската гимназия, беше млад човек, пълен със страст за своята работа. Аз съм имал учители в разни училища: българи и чужденци. Но не помня да съм видял педагог като Коста Николов. Той бе педагог, както други са поети, композитори или художници ? по призвание и с любов.
[5]
|
“
|
През 1894 ? 1895 година Коста Николов учителства в българското класно училище в
Охрид
. В 1897 година завършва висшето си образование в
Загребския университет
, специалност ?педагогика“. През 1897-1898 година е главен учител в
Гевгели
, където се включва в работата на
местната българска община
. Според
Борис Николов
докато е в Гевгели в периода 1897 - 1898 година Николов е член на околийския комитет на
ВМОРО
в града,
[6]
но Николов не споменава такова нещо в спомените си.
По-късно е учител в
Скопското българско педагогическо училище
(1898 - 1902), като през това време е член на градския революционен комитет на ВМОРО заедно с
Велко Думев
,
Тодор Паскалев
и
Стоян Божов
.
[7]
После е преподавател и възпитател в
Духовната семинария
в
Цариград
(1902 ? 1903).
През 1903 ? 1911 година е учител в
Одринската мъжка гимназия ?Д-р Петър Берон“
и директор на нейния пансион. Преподава психология, логика и етика в българската мъжка гимназия, както и етика в девическата гимназия в
Одрин
.
Ученикът му от Одринската гимназия
Дамян Калфов
пише за него:
?
|
Със сини очи, сух, висок, силно изпъкнала адамова ябълка, с неизбежното бамтелче, винаги добре избръстан, с винаги шумящитеси бели ръкавели от целолуид, той беше и надзирател в пансиона и толкова предан с тая си педагогическа, бащинска служба, че и досега не мога да си представя друг по-добър, по-обичан надзирател за пансиона от него.
[8]
|
“
|
От 1911 до 1913 година Коста Николов е учител в Солунската българска мъжка гимназия, а от 1913 до 1917 година е директор на прогимназията в
Ксанти
[9]
. През 1917-1918 година е секретар на Скопската търговска банка, след което се преселва окончателно в София и работи като чиновник в
БНБ
.
В България Коста Николов е една от видните фигури на македонската емиграция. Както и в Македония и в Тракия, той е известен с ораторската си дарба. През 1923 година е избран за съветник в Националния комитет на
Съюза на македонските емигрантски организации
при обединението на
МФРО
с неутралните братства
[10]
. През септември 1934 година като представител на
Ресенското македонско братство
подписва протестен протокол срещу
Деветнадесетомайския преврат
.
[11]
Той е председател на дружеството в 1941 година.
[12]
Умира в края на 1957 година в София.
-
Свидетелство на Николов от Солунската гимназия, 5 март 1892 г.
-
Страница втора на Свидетелството на Николов
-
Извлечение от служебния списък на Николов, подписано от самия него като и. д. директор на прогимназията в Ксанти, 1914 г.
-
Македонска кооперативна банка
, 1935 г. Николов е трети на първия ред
-
Коста Николов и
Тодор Паскалев
- ↑
С пълно име Константин. Самият Николов изписва името си и като Костандин ? Централен държавен архив, ф. 177К, а.е. 542, л. 66.
- ↑
Пелтеков, Александър Г
. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014.
ISBN 9789544961022
. с. 330-331.
- ↑
Тренчев, Георги. ?Педагогическото отделение на Солунската гимназия (1887-1896 г.).“ Списание ?Исторически преглед“, кн.1-2, София, 2004, стр. 58.
- ↑
Кандиларовъ, Георги Ст
.
Българскит? гимназии и основни училища въ Солунъ (по случай на 50-годишнината на солунскит? български гимназии)
. София, Македонски Наученъ Институтъ, печатница П. Глушковъ, 1930. с. 109.
- ↑
Радев, Симеон. Ранни спомени, София 1994
- ↑
Николов, Борис Й
.
Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник
. София, Издателство ?Звезди“, 2001.
ISBN 954-9514-28-5
. с. 118.
- ↑
Николов, Коста
.
Странстванията на един учител : Спомени на Коста Николов
. София, Коралов и сие, 2001.
- ↑
Спомени на Дамян Калфов, в: Борбите в Македония и Одринско. 1878 ? 1912. Спомени, Български писател, София, 1981, стр. 60 ? 61.
- ↑
В
спомените си
Николов твърди, че е бил директор на гимназията в Ксанти. Стайко Трифонов на базата на документацията в архива на Министерството на народното просвещение пише, че Николов е бил директор на българската прогимназия в града - Трифонов, Стайко. Българското учебно дело в Западна Тракия, в: Българският национален въпрос след Берлинския конгрес, с. 91,
Трифонов, Стайко Тракия. Административна уредба, политически и стопански живот, 1912-1915, 1992, с. 128
- ↑
Гребенаров, Александър
. Легални и тайни организации на македонските бежанци в България (1918 ? 1947). София, Македонски научен институт, 2006.
ISBN 9789548187732
. с. 122.
- ↑
Михайловъ, Иванъ
.
Спомени, томъ IV. Освободителна борба 1924 ? 1934 г. (продължение)
. Indianapolis, IN, USA, Western Newspaper Publishing Co., Inc., 1973. с. 755.
- ↑
ЦДА, ф.1960к, оп.1, а.е.32, л.2