Костадин Дурев
е
български
лекар и народен певец от
Родопската
фолклорна
област.
Роден е на 20 октомври 1919 г. в село
Широка лъка
,
Дьовленско
. До 1922 г. семейството му живее в село Пашмакли (днес град
Смолян
), където баща му служи като офицер. Макар да няма военно образование, го използват в армията като по-образован за времето си ? завършил е Първа мъжка гимназия в
Пловдив
, а след това и
Школата за запасни офицери
в София.
От 1922 до 1934 г. баща му е демобилизиран и изпратен в Дьовлен (днес
Девин
) като началник на телеграфо-пощенска станция. Там младият Дурев завършва няколко отделения. По-късно родителите му се преместват в
Доспат
, където междувременно баща му е кмет.
След седми клас Костадин Дурев постъпва в
Софийска духовна семинария
, където учат такива светила като икономистът академик
Евгени Матеев
, писателят
Камен Калчев
,
патриарх Максим
, генералът
Добри Джуров
и др.
През 1937 година, докато е още в семинарията, е първата му изява в радиото. Изпълнява по нареждане на учителя си по
риторика
една проповед. Тогава го карат да изпее и една родопска песен. Предаването се излъчва от семинарската църква. Песента, прозвучала тогава, е
?На мене ли си, Русо, сордна и гневна“
.
Българският
екзарх Стефан
, който е брат на баба му, планува да изпрати Дурев да учи
богословие
в
Кеймбридж
със стипендия, осигурена от
кентърбърийския
епископ. Записан е, но поради заболяване от
пиелонефрит
не успява да замине.
Дурев завършва семинарията през 1938 г. След завършването ? записва богословие и учи един семестър, после втори ?
славянска филология
. Същевременно обаче се явява и на приравнителни изпити в
Първа мъжка гимназия
, защото със семинаристко образование не би могло да продължи да учи друго, освен богословие, военно училище и учителство.
След вземане на гимназиалната диплома се записва в специалност ?медицина“ в София. През 1944 г. завършва петте медицински курса. В началото на 1945 година го изпращат на съкратен 45-дневен курс в Школата за запасни офицери. Тук се запознава с поетът
Валери Петров
, който също е на преподготовка по това време. Изпращат по военни болници в Пловдив, Габрово, Велинград и др. След демобилизацията работи в село
Смилец
,
Панагюрско
.
През 1951 г. завършва специализация в
ИСУЛ
по
физиотерапия
, след което става началник на
туб
-диспансера в
Широка лъка
, който през 1959 г. е преместен в Девин и се слива с градската болница.
[1]
През 1952 г. Дурев от София идва в Широка лъка. В същото време
Георги Бояджиев
издирва изпълнители на родопски песни. Двамата с Дурев записват пет родопски песни на магнетофон, от които:
?Де се е чуло видяло“
,
?Я се покачи, Яно мари, на висок чардак“
,
?Черешка е цвет цветила“
. Песента
?Девойко мари хубава“
Дурев записва през 1955 година.
Тя веднага става мелодия на годината по радиото. Записва я с народния оркестър на
Радио ?София“
, а в съпровод на
гайда
, защото гласът му е по-висок от тона на гайдата. В радиото той има записани 40 песни, но половината от тях са изтрити, защото се споменават ?непозволени“ по онова време имена ? Асан, Фатме и др.
Костадин Дурев е носител на златни медали на събор в Копривщица през 1963 година на
Агликина поляна
. Има издадена малка грамофонна плоча с негова снимка в родопска носия. Песни, записани на нея, са
?Накичилу съй“
,
?Димитрице, млада булко“
и
?Бре Асане“
.
Д-р Дурев е помогнал на много хора освен с медицинските си познания и с песента. Негови близки разказват следната забавна история: трябвало да лекува баба в
Тешел
. Викат го и разбира, че жената е с тежка пневмония. Казал, че трудно ще се излекува. Бабата му се оплакала: ?Мен ма е хич не страх, че ша умра. Ами ма е жал, че нема кой да ма опее“. Д-р Дурев казал: ?Туй е льосна работа“. Запалили две-три свещи и изкарал цялото опело. Жената оздравява, но синовете ? го попитали: ?Докторе, какво ти дължим?“, а Дурев отговорил: ?Ами аз не съм я излекувал“. Синовете настояли: ?Поне за попското да си ти платим“.
За песента
?Девойко, мари хубава“
Дурев казвал, че не е негова песен, а на народа. ?Чух я от възрастни хора, докато обикалях родопските села като млад доктор. Хареса ми и я научих“, обяснявал като го питали.
Умира на 14 август 2011 г. в град Пловдив.
Песента
?Девойко, мари хубава“
в изпълнение на Костадин Дурев е включена в компилацията
?Вечните песни на България“
.
[2]
- ↑
Пред роднините си К. Дурев споделя, че когато е бил дете се е разболял от туберколоза. Негов приятел също е бил болен. Двамата са били изпратени при народен лечител за съвет (като по онова време, поради липсата на адекватно медицинско обслужване в Царство България ? или изцяло поради липса на такова ? в Родопите са процъфтявали народната медицина и билколечението и е имало редица прочути народни лечители, към които се стичали хора от цялата страна). Лечителят ги посъветвал да пренощуват една ? две седмици в някоя кошара между овцете, но те трябвало да легнат направо на земята. Дурев разказва, че това било ужасно преживяване и че приятелят му не издържал и си заминал още на другия ден. Той обаче успял да прекара всичките две седмици в кошарата докрай и по този начин успял да се излекува. Малко по-късно другарчето му починало от болестта. Може би това било едно от събитията, което свързало по-късно живота му с медицината. Оздравяването си той обяснява със серните съединения, които се отделят от овцете. (*бел. личен архив)
- ↑
Събраха вечните песни на България
, в-к ?Стандарт“, 30 юли 2005 г.