от Уикипедия, свободната енциклопедия
Конституцията на Обединеното кралство
е условно
понятие
, защото не е единен
нормативен акт
, а набор от
закони
,
прецеденти
и конституционна уредба (съглашения) на Обединеното кралство, които регламентират формирането и правомощията на държавата, принципите на правоотношенията между държавните органи, както и между тях и гражданите.
[1]
Великобритания е изключение от правилото по отношение на разбирането за конституция по смисъла на
континенталното право
. Това се дължи на исторически сложилата се
англосаксонска правна система
на
общото право
, в която основен
източник на правото
е
съдебния прецедент
.
Британската конституция включва в себе си 3 компонента:
- статутно право
(Statute Law),
- общо право
(Common Law) и т.нар.
- конституционни съглашения
(Constitutional conventions),
на които съответстват
- статутите
;
- съдебните прецеденти и т.нар.
- конституционен обичай.
Във Великобритания във връзка с особеностите на правната ? система не се прави разграничение между ?конституционни“ и ?текущи“ закони ? всички те се приемат по единна обща процедура за приемане, изменение и допълнение на законите, които определят т.нар. ?гъвкав“ характер или природа на основния закон, дотолкова доколкото този британски конституционен статус може да се означи като конституция в континенталния смисъл на това понятие.
Конституцията на Обединеното кралство важи (за разлика от другите актове) равнопоставено за всички земи на Британската корона:
Англия
,
Уелс
,
Шотландия
и
Северна Ирландия
.
Т.нар. Конституция на Обединеното кралство регламентира формата на държавно устройство и управление; държавната и правна система; тяхното формиране и правомощията на Висшите държавни органи на законодателната, изпълнителната и съдебната власт; правния статут на лицата.
Конституционния статус на Обединеното кралство включва:
- Статутите;
- Съдебния прецедент;
- Конституционния обичай
;
- Правната доктрина
.
Конституция на страните в Европа
|
---|
| | |
|