от Уикипедия, свободната енциклопедия
Константин Петров Константинов (Цинцарски)
е български електроинженер, ръководил електрифицирането на различни региони в България от края на 1920-те.
Константин Константинов е роден през 1900 г. в с. Долна Гнойница (сега
Михайлово
, област Враца). Завършва гимназия в
Оряхово
. Учителства в училището на родното си село, след което завършва Политехниката във
Виена
, където получава диплома за електроинженер. Константинов е първият човек от селото с висше техническо образование. Благодарение на авторитета си през 1923 г. осуетява наказания и разстрел на участници в
Септемврийското въстание
.
Константинов работи в
Самоков
по електрифицирането на Софийски окръг. Той е първият главен инженер на новосформираната през 1941 г. Областна дирекция за електрификация в
Плевен
, отговаряща за електрифицирането на Северозападна България. Има важен принос за проектирането и строителството на електроцентрали и електроразпределителна мрежа за високо и ниско напрежение от Плевен до
Видин
. През 1949 г. без конкретен повод, след упражнен политически натиск (вероятно поради австрийското му образование), Константинов се мести да живее в
Русе
. Там работи по изграждането на електромрежата на националния обект ?Бръшлянска напоителна система“ и в новообразуваната служба за електрификация на Русенска област. Ръководи пускането в експлоатация на ?Енерговлак“ ? Русе и изграждането на кабелна връзка между
Румъния
и България, положена по дъното на р.
Дунав
, както и на електроразпределителните съоръжения. Завършва кариерата си като главен инженер на ?Електроснабдяване“ ? Русе.
Въпреки че през активната си възраст отдава всички сили на електрификацията (т.е. подобряването живота на хората и икономическия растеж на страната) и обучението на млади специалисти, за тоталитарното комунистическо управление Константинов остава ?неблагонадежден“.
Константинов е женен за Василка Костова Китова от Самоков, с която има две деца ? Мария и Георги.
- Илчев, Захари и Цветан Петров.
Разказ за Михайлово
. В. Търново, ПИК, 2006, 294 с.
ISBN 954-736-139-2
- Петров, Цветан.
Родове от село Михайлово.
В. Търново, ПИК, 2008, 387 с.
ISBN 978-954-736-187-4
- Шейнов, Христо
.
По размирни поля и хайдушки гори
. София, ИКК ?Славика-РМ“, 1998
