Класификацията на минералите представлява систематизирането им и разпределянето им по групи, базирани на общи свойства, състав и структура, с цел по-лесното им откриване, ползване и изучаване. В света съществуват различни видове и типове класификации на минералите . Тук е разгледана тази, която е въведена от академик Иван Костов и е приета да се ползва в България . Основната класификационна единица е минералният вид, а най-общата група ? минералният клас (по анионната част на формулата). Следва подразделяне на геохимични асоциации по катионната част на формулата и накрая структурно подреждане по параметрите на кристалната решетка. В зависимост от химичния състав, морфологичните особености, структурата и физичните характеристики, един минерал може да има различни разновидности. Сходните по структура и химичен състав минерали са обединени в групи. ^{[1] [2]}

История [ редактиране | редактиране на кода ]

Съществуват различни подходи при класификацията на минералите. Такава систематика е правена още от антични времена от Теофраст и Плиний Стари . Първата, писмено регистрирана класификация на минералите е направена от Теофраст и по-късно през Средновековието прилагана и доразвита от Георг Агрикола и др. През тези времена класифицирането е правено въз основа главно на практическата значимост на минералите ? били разделяни на метали , камъни , соли и земи . Систематика на минералите на база химичния им състав е направена за първи път през 18 ? 19 век и е свързана с европейските учени Берцелиус , Кристиан Гмелин , Карл Фридрих Науман , Василий Севергин и Г. Розе, а в САЩ ? с Джеймс Дуайт Дейна . Основна единица при тях е химичният клас. Шведският химик Аксел Фридрих Кронщед през 1758 г. предлага една от първите логични химични класификации на минералите. ^{[1] [2]}

След постиженията с разкриване на кристалната структура се появяват класификации на кристалохимична основа. Класовете се разделят въз основа на химичния състав, а подкласовете на база структура, която рефлектира върху началото на техните наименования ? верижни (ино-), координационни (незо-), островни (орто-), пръстеновидни (цикло-), скелетни (текто-) и слоести (фило-) . Такива са систематиките на Х. Щрунц, О.С. Поваренних и А.А. Годовиков. Класификациите на минералите в края на 19 и началото на 20 век са главно от четири типа ? генетични , геохимични , кристалоструктурни и кристалохимични . ^[2]

При генетичните класификации се набляга на минералообразуващите процеси, а главният недостатък при тях е, че един и същи минерал може да има различен произход и трябва да се споменава и разглежда в няколко поделения. Такъв модел създава акад. Владимир Вернадски , при който видовете минерали се делят на магматогенни , супергенни , седиментогенни и метаморфогенни . Тази класификация, в основата на която е залегнал произходът на минералите, е в разрез с едно от най-важните им качества ? химичния състав. Генетична класификация през 1940 г. създава и А.С. Уклонски. Тя съдържа 47 групи, започва с кислородосъдържащите минерали и завършва с групата на радиоактивните елементи . Подобна систематика прави и Ф. Махачки през 1953 г. ^[1]

Кристалохимичните класификации в наше време са най-широко използваните. При тях се взима под внимание както химичният състав, така и кристалната структура на минералите. Те са и най-логични, тъй като между химичния състав и атомната структура съществува функционална зависимост и те заедно обуславят основните физични свойства на минералите. При тях обаче често се получава формални кристалоструктурни съпоставяния и включване в една и съща група на минерали с различен произход, а понякога ? и с различни свойства. Пример за такава класификация е тази на О.С. Поваренних от 1966 г. Той разделя минералите на 14 класа, като във всеки клас следва подразделяне на 6 подкласа в зависимост от геометрията на структурата им. ^[1]

Систематиката на проф. Хуго Щрунц е по-близо до химическия състав на минералите, с опит да се вмъкнат и чисто кристалохимични елементи. Обхваща 9 класа плюс един допълнителен за органичните минерали, като във всеки от тях минералите се делят по увеличаващия се йонен радиус . ^[1] Последната преработка на тази класификация е направена от Ърнест Никел и е позната като класификация на Никел-Щрунц. ^[3]

Класификация на Никел-Щрунц [ редактиране | редактиране на кода ]

Класификацията групира минералите в 10 класа, всеки от тях разделен на семейства и групи въз основа на химичния състав и кристалната им структура: ^[3]

Класификация на академик Иван Костов [ редактиране | редактиране на кода ]

В България е възприета класификацията на акад. Иван Костов , създадена през 50-те г. и доразвита през следващите десетилетия. Тя е от типа геохимично-кристалохимична система и отразява едновременно произхода, структурата, състава и взаимоотношенията между минералите. В нея се разделят минерални класове по аниони и геохимични асоциации по катиони . Минералите са преобладаващо неорганични йонни съединения и затова от сериозно значение са както наличието на аниони, така и на катиони. Основните поделения (класовете) са съставени въз основа на анионите, както е и при останалите кристалохимични класификации. Следващите по важност са катионите ( металите ). В състава на минералите влизат главно около 45 метала. Десет от тях се срещат в повече от 100 минерала ? калций , желязо , алуминий , магнезий , натрий , мед , олово , манган , арсен и калий . Други 10 се намират в 50 до 100 минерала ? уран , титан , антимон , бор , волфрам , цинк , сребро , церий , никел и ниобий . Около 20 други се срещат в 50 до 10 минерала и останалите ? в по-малко от 10 минерала. Като се има предвид съотношенията между минералите и възможността за изоморфни замествания на химичните елементи в тях, главните асоциации на база катиони са следните: ^[1]

По-нататък, съобразно с анизометричността на кристалната структура на минералите, следва отделяне по структурни типове ? аксиални , планарни и изометрични (както и псевдоизометрични). ^{[1] [2]} Минералните видове обикновено са добре обособени и със сравнително постоянен химичен състав. ^[1]

Съществуват обаче и минерали с променлив химичен състав, при които понятието за вид се тълкува по различен начин. Когато минералът е двукомпонентен от типа А-В и между А и В съществува съвършена изоморфна смесимост, като минерален вид се приема междинният член (А, В) , а отделните компоненти А и В се разглеждат като подвидове. Ако при тези компоненти изоморфни смеси са възможни само при висока температура , а при ниска се наблюдава отсмесване, при класификацията се имат предвид и трите възможни вида ? (А, В), А и В . ^[1]

Класификацията на минералите на акад. Иван Костов следва веригата ? клас → асоциация → структурен тип → минерална група → минерален вид “: ^{[1] [2]}

Клас 1 ? Елементи ^[1] [ редактиране | редактиране на кода ]

Към този клас спадат всички самородни химични елементи, които понякога се срещат в чист вид в природата. Разпределението на елементите в земната кора зависи много от сродството помежду им и особено от сродството им към сярата и кислорода. Съобразно с това, отчитайки и електронния им строеж, елементите се разделят по следния начин:

• Сидерофилни  ? имат слабо сродство към сярата и кислорода, което обяснява факта, че се срещат сравнително често в самородно състояние. Типични представители на този вид са металите от платиновата и желязната група, златото и отчасти калаят, молибденът и реният .
• Халкофилни  ? характеризират се със силно сродство към сярата. Това сериозно ограничава възможността тези елементи да бъдат намерени в самородно състояние. Въпреки това могат да се срещнат самородни мед, сребро, цинк и живак.
• Литофилни  ? характерно за тях е силното сродство към кислорода, каквото имат повечето химични елементи. Не се срещат в самородно състояние. Освен това част от тях са нестабилни, тъй като са повече или по-малко радиоактивни .
• Атмофилни  ? Тези елементи често се срещат в самородно състояние. Към групата спадат всички благородни газове . Йодът и живакът могат да имат и атмофилни отнасяния, като се концентрират в значителни количества в атмосферата под формата на пари .

Към класа на самородните елементи се отнасят още някои карбиди , нитриди , силициди и фосфиди , които се намират почти изключително в железните метеорити .

Клас 1 се разделя на три основни групи:

1. Метали [ редактиране | редактиране на кода ]

2. Полуметали и неметали [ редактиране | редактиране на кода ]

3. Карбиди, нитриди, фосфиди и силициди [ редактиране | редактиране на кода ]

Тук са включени 17 минерала, които са срещани само в метеоритите, без да са обособени в отделни групи. Това са барингерит , гупейит , карлсбергит , кохенит , моасанит , осборнит , периит , роалдит , сидеразот , синоит , тонгбаит , фердисилицит , ферсилицит , хаксонит , хамрабаевит , цзифенгит и шрайберзит (рабдит).

Клас 2 ? Сулфиди и сродни съединения ^[1] [ редактиране | редактиране на кода ]

Този клас включва около 500 минерала, изградени от съединения на метали със сяра или селен , телур , арсен и по-рядко с антимон и бисмут . Сярата обикновено е в много по-големи количества от останалите неметали и полуметали. В състава на минералите тя се среща или като сулфатния радикал (SO ₄ ), или като аниони в състава на сулфидните минерали. Това зависи от степента на окисление при различните минерали, като условията при които се извършва обуславят образуването на сулфатни минерали, а редукционните условия ? на сулфидните.

Групата на оксисулфидите не е разделена на подгрупи. Към нея спадат аксиалните ердит и койотеит и планарните валериит , точилинит , хаапалит , и шьолхорнит . Освен тях тук се включват герстлиит , керамзит и сарабауит .

Групата молибден-волфрам-калай (Mo-W-Sn) също не е разделена на подгрупи. Към нея спадат аксиалните отеманит и патронит , планарните берндтит , дрисдалит , кайстенгит , молибденит , мохит , тилит и херценбергит и изометричният стистаит .

Асоциация	Аксиални групи	Планарни групи	Изометрични/Псевдоизометрични групи
1. Метални
Pt-Pd платина паладий	Омеиитова	Стибиопаладинитова	Ирарситова Кейтконит-майченеритова Куперит-котулскитова Паладоарсенит-съдбириитова Сперилит-лауритова
Ni-Co-Fe никел кобалт желязо	Милеритова	Мелонитова Мсиноуит-валериитова Паркеритова	Арсенопиритова Кобалтинова Линеитова Льолингитова Никелин-пиротинова Орселит-хийзълвудитова Пенталдитова Пирит-марказитова Скутерудитова
Tl-K-Mn талий калий манган	Рагинитова	Карлинитова	Алабандинова
Mo-W-Sn молибден волфрам калай
Zn-Cu-Pb цинк мед олово	Бетехтенитова	Ковелинова	Борнит-халкопиритова Галенитова Домейкитова Енаргитова Сфалерит-вюртцитова Тетраедрит-тенантитова Халкоцитова
Ag-Au-Hg сребро злато живак	Балканитова	Кренеритова	Аргентит-щромаеритова Дискразитова Цинабаритова
2. Сулфосоли
Cu-Pb-(Fe,Sn) мед олово (желязо калай)	Аикинитова Буланжеритова Галенобисмутитова Халкостибитова	Йорданитова Цилиндритова	Бурнонит-витихенитова Плагионитова
Ag-(Pt,Tl)-Hg сребро (платина талий) живак	Ливингстонитова Павонит-рамдоритова	Лорандитова Пиростилпнитова	Валиситова Матилдит-фрайеслебенитова Пираргирит-полибазитова
3. Полуметални
	Бисмутинит-стибнитова	Аурипигментова Тетрадимитова	Диморфитова
4. Оксисулфиди

Клас 3 ? Оксиди и хидроксиди ^[1] [ редактиране | редактиране на кода ]

Минералите, включени в този клас представляват съединения на кислорода и хидроксилната група с метали и по-рядко с полуметали и неметали. Те съставят около 5% от масата на литосферата . В този процент не се включва свободният SiO ₂ , представен от кварца и неговите разновидности, които спадат към силикатните минерали.

1. Метални оксиди и хидроксиди [ редактиране | редактиране на кода ]

Клас 4 ? Халогениди ^[1] [ редактиране | редактиране на кода ]

Този клас включва около 100 минерала, представляващи соли на халоидните киселини с алкални или алкалоземни метали като мед, сребро, олово, живак и др. Най-често представени при минералите са хлоридите на натрия, калия, магнезия и оловото, както и флуоридите на калций, натрий и алуминий. Останалите се срещат много по-рядко в техния състав и в доста по-малки количества. Класът на халогенидите съдържа следните минерални групи:

1. Флуориди [ редактиране | редактиране на кода ]

2. Хлориди, бромиди и йодиди [ редактиране | редактиране на кода ]

Клас 5 ? Силикати ^[1] [ редактиране | редактиране на кода ]

Силикатните минерали наброяват повече от 500 вида и изграждат около 90% от земната кора. Основният елемент в техния състав е силицият . Той формира 28% от масата и около 1% от обема на магмените скали в литосферата. Силицият е на шесто място по разпространение между химичните елементи и влиза в състава на много минерали. Основен елемент в структурата на силикатните минерали е групата SO ₄

Като се има предвид химичния състав на силикатите, който често е доста усложнен, най-важно за тяхната класификация е отношението Z:M , където Z е броят на силициевите атоми, или сумата от силициеви и алуминиеви атоми. М представлява броя на всички останали катиони, редуцирани до двувалентна форма.

1. Силикати със (Si,Al):М ²⁺ от 4:1 до 3:1 [ редактиране | редактиране на кода ]

1.1. Свободен SiO ₂ и безалуминиеви силикати

• Група на кварца
• Магадиитова група

1.3. Зеолити

Асоциация	Аксиални групи	Планарни групи	Изометрични/Псевдоизометрични групи
Na-Ca натрий калций	Ломонтитова група Морденитова група Натролитова група	Стилбитова група	Аналцимова група Жисмондинова група Хабазитова група
K-Ba калий барий	Едингтонит Мацитова група	Брюстеритова група	Амицитова група Флипситова група

2. Силикати със (Si,Al):М ²⁺ от 3:1 до 1:1 [ редактиране | редактиране на кода ]

Асоциация	Аксиални групи	Планарни групи	Изометрични/Псевдоизометрични групи
Be-Al-Mg(Fe) берилий алуминий магнезий (желязо)	Амфиболова група Бавенитова група Палигорскит-сепиолитова група Пироксенова група Хауиит-диритова група	Антигорит-талкова група Група на слюдите Група на хидрослюдите (илити) Група на крехките слюди Евдидимитова група Каолинит-пирофилитова група Смектитова група Хлоритова група	Берилова група Осумилитова група
Zr-Ti-Nb цирконий титан ниобий	Костилевитова група Нептунит-нарсарсукитова група	Астрофилитова група Баотит-джоакинитова група	Бентоит-катаплеитова група Дейлиит-евдиалитова група
Ca-Mn-Ba калций манган барий	Воластонит-родонитова група Пектолитова група	Апофилитова група Натросилитова група Пиросмалитова група Рейерит-тоберморитова група Санборнит-гилеспитова група	Ертиксиитова група
Zn-Cu-Pb(U) цинк мед олово (уран)	Аламозитова група Литидионитва група	Киноитова група Маргаросанитова група Уикситова група Цинксилитова група	Диоптазова група Еканитова група

3. Силикати със (Si,Al):М ²⁺ по-малко от 1:1 [ редактиране | редактиране на кода ]

Асоциация	Аксиални групи	Планарни групи	Изометрични/Псевдоизометрични групи
Be-Al-Mg берилий алуминий магнезий	Андалузит-топазова група Епидот-пумпелиитова група Фенакитова група	Либеритова група Пренитова група	Гранатова група Гугиаит-мелифанитова група Мелилитова група Монтичелитова група Оливинова група Хелвинова група Хумитова група Чкаловит-гадолинитова група
Zr-Ti-Nb цирконий титан ниобий	Вьолеритова група Енигматитова група Келдишитова група	Батист-бафертиситова група Мурманитова група	Титанитова група Цирконова група Щербаковитова група
Ca-Mn-Ba калций манган барий	Гейджеитова група Спърит-куспидинова група Тортвеититова група	Тефроит-левкофьоницитова група Церит-иимориитова група Ясмундит-макфалитова група
Zn-Cu-Pb(U) цинк мед олово (уран)	Вилемит-хемиморфитова група Меланотекитова група	Барисилитова група Клиноедритова група Уранофанова група

4. Боросиликати [ редактиране | редактиране на кода ]

5. Други силикати с допълнителни аниони [ редактиране | редактиране на кода ]

5.1. Силикати с полуметални (AsO ₃ , AsO ₄ и др.) групи

• Арденитова група
• Диксенит-чапманитова група
• Уелшитова група

5.2. Силикати с РО ₄ -аниони

Към тази подгрупа спадат планарните минерали борнеманит , вуонемит , йошимураит , клинофосенаит , лапландит , нагелшмидтит и фосинаит . Допълнително към нея са включени минералите ейлетерсит , карнасуртит , перхамит , саряркит и соболевит .

5.3. Силикати с SO ₄ -аниони

Освен някои важни скалообразуващи минерали, включени към содалитовата група, в състава на тази подгрупа влизат минералите беартит , делхаелит , латиумит , маккуартит , рьоблингит , тосканит и шесексит . Към нея спадат и псевдоизометричните, преходни към аксиални минерали матхедлеит и флуорелестадит .

5.4. Силикати със СО ₃ -аниони

Карбонатни аниони съществуват в състава на редица минерали, включени в предишните групи. Допълнителни представители са иимориит , кайнозит , кегелит , кейсичит , леперсонит , сурит и фукалит .

Клас 6. Борати ^[1] [ редактиране | редактиране на кода ]

Борът е типичен литофилен и отчасти биофилен елемент, образуващ съединения с кислорода. В природата са познати около 120 бората, соли на борната киселина. В крайните стадии на магмена кристализация те се концентрират в различна степен и влизат състава на разнообразни минерали във вид на боросиликати, в които борът играе ролята на силиция. Борът не се фиксира в ранните стадии на кристализацията, тъй като борният йон има малки размери и съединенията му са силно летливи.

Клас 7. Фосфати, арсенати и ванадати ^[1] [ редактиране | редактиране на кода ]

Този клас обхваща около 560 минерала, които независимо от големия си брой играят незначителна роля в състава на земната кора. Единственото изключение е апатитът , който е най-разпространения фосфат и има важно значение от геохимична и особено от практическа гледна точка. Тези минерали представляват соли на фосфорната, арсеновата и ванадиевата киселини и са главно екзогенни образувания. Фосфорът и ванадият са типични за процеса на магмена кристализация, докато арсенът, свързан с геохимията на сулфидите, играе основна роля при хидротермалните процеси.

Асоциация	Аксиални групи	Планарни групи	Изометрични/Псевдоизометрични групи
1. Be-Al(Fe)-Mg берилий алуминий (желязо) магнезий	Алтхаузитова Мораеситова Уейвелитова (вавелитова)	Берилонитова Гордонитова Крандалитова Нюбериит-рьослеритова Сенегалит-алвенитова Струвит-хьорнеситова Уордит-фогитова	Варисцитова Лазулит-чилдренитова Лакруитова Фармакосидерит-берцелиитова Хърлбътитова
2. Li-Fe-Mn литий желязо манган	Канкит-евеитова Литиофосфатна Рокбриджеит-щрунцитова Шубнелитова	Вивианит-лауеитова Дюфренитова Симплезит-арсеноклазитова	Амблигонит -трифилинова Редингит-алюодитова Ретциан-магнусонитова Хетерозит-триплитова
3. Na-Ca-Ba натрий калций барий	Пеникиситова Фармаколитова Хюетитова	Брушитова Фейрфилдитова Хайдингерит-розелитова	Апатитова Монацитова Олимпит-маричитова Уейкфилдит-роситова Черновит-вейлитова Яговеритова
4. Zn-Cu-Pb(U) цинк мед олово (уран)	Аустинит-конихалцитова Весиниеитова Либетенит-адамитова Миксит-карминитова Фуралумитова	Драгманитова Дюмонтитова Карнотитова Клиноклаз-луетеитова Коритнигит-еритринова Пухерит-блоситова Торбернит-цойнеритова Тюркизова Хопеитова Шултенитова	Деклуазитова Пироморфитова Псевдомалахит-корнвалитова Рузвелтитова Фолбортитова

5. Фосфати, арсенати и ванадати с допълнителни аниони [ редактиране | редактиране на кода ]

5.1. Със сулфатни аниони

• Аксиални ? Единствен представител на групата е тристрамитът .
• Планарни ? ардеалит , буковскиит , бьодантит , зикаит , кокониноит , коркит , линдакерит , орфеит , парноит , сасаит , сармиентит , сванбергит , халкофилит , хинсдалит , цзиангджиангит и шлосмахерит .
• Псевдоизометрични ? арсенцумебит , аселборнит , диадохит , пейслеит , хотсонит и цумебит .

5.2. С други аниони

Минералите тук не са разделени по групи. Това са асбекасит , атаколит , бетпакдалит , бонщедтит , брадлейит , даганит , дациншанит , ембриит , каседанеит , ликасит , мендозавилит , молибдофорнасит , неленит , обрадовичит , парамендозавилит , сидоренкит , форнасит и хенюит .

Клас 8. Волфрамати и молибдати ^[1] [ редактиране | редактиране на кода ]

Двата главни минерала в този клас са волфрамитът и шеелитът . Те са и най-важните суровини за получаване на волфрам. От тях и от молибденита се образуват волфрамати и молибдати на калция, медта и желязото, а по-рядко ? и на други метали. Класът се разделя на следните групи:

• Волфрамитова група
• Вулфенитова група
• Шеелитова група

Клас 9. Сулфати, селенати и телурати ^[1] [ редактиране | редактиране на кода ]

Към този клас спадат около 200 минерала, представляващи соли на сярната киселина и сравнително малко на брой селенати, селенити, телурати и телурити. Броят на селенитите и телуритите значително превишава този на съответните селенати и телурати. Съществен компонент на сулфатите е групата SO ₄ . В състава на повечето от тези минерали влизат и молекули вода , а главните катиони са представени от желязо, калий, натрий, мед, магнезий, алуминий и калций.

1. Сулфати [ редактиране | редактиране на кода ]

2. Селенити, телурити и телурати [ редактиране | редактиране на кода ]

Клас 10. Хромати ^[1] [ редактиране | редактиране на кода ]

В земната кора хромът се среща като тривалентния йон Cr ³⁺ или като шествалентния Cr ⁶⁺ . В силно окислителна среда влиза в състава на групата (CrO ₄ ) ^2? . Присъствието на хром във фемичните минерали ( пироксени , амфиболи , слюди и др.) и отсъствието му при фелдшпатите се обяснява с факта, че размерите на неговите тривалентни йони са сравнително еднакви с тези на желязото и алуминия, поради което между тези елементи е възможен изоморфизъм при определени условия. Значителна част от хрома е съсредоточен в шпинелите , които се отделят в най-ранния етап на кристализация на магмата. При екзогенни условия хромът се концентрира предимно в бокситите и почвите .

Според норвежкия геолог Виктор Голдшмит средното съдържание на хром в скалите е 3400 g/t за перидотитите , 340 g/t за габрото , 68 g/t за диоритите , 2 g/t за гранитите и 0,7 g/t за нефелиновите сиенити .

Минералите в този клас не са разделени на групи. Към него спадат белит , ватерсит , вокелинит , ембриит , иранит , каседанеит , крокоит , лопецит , сантанаит , тарапакаит , феникохроит , форнасит , хемихедрит и хроматит .

Клас 11. Карбонати ^[1] [ редактиране | редактиране на кода ]

В природата са познати около 80 минерала, неорганични съединения на въглерода . Те представляват соли на въглеродната киселина с литофилни и халкофилни елементи. По-рядко се срещат карбонати, съдържащи уран. Въглеродът се концентрира в значителни количества в метеоритите и магмените скали, а с анионната група (СО ₃ ) ^2- влиза в състава на някои магмени минерали. Въглеродният диоксид се концентрира обикновено в късните етапи на магмена кристализация и играе важна роля при образуването на алкалните скали. Често се образуват карбонатити, които представляват почти чисти калциевокарбонатни скали. Значителна част от СО ₂ присъства в минералите под формата на карбонати. Клас 11 се разделя на следните асоциации и групи:

Клас 12. Нитрати и йодати ^[1] [ редактиране | редактиране на кода ]

Нитратните и йодатни минерали попадат в един общ клас заради общия им генезис и природните им находища, които са тясно свързани. Освен това броят на тези минерали е доста малък. Два от нитратните минерали са преходни между нитрати и сулфати, а един от йодатните ? преходен между йодати и хромати.

Нитрати [ редактиране | редактиране на кода ]

Нитратите представляват соли на азотната киселина , често образувани при участие на азота от атмосферата. При вулканичните изригвания също се отделя азот и различни амониеви соли. Сидеразотът в някои лавови потоци се формира в резултат на реакция между атмосферния азот и горещата лава. NO ₃ се получава при разлагане и окисляване на органични вещества. Полученият азот съществува под формата на нитратен или нитритен йон или амониев хидрат. Добрата разтворимост на нитратите във вода обуславя липсата им в солните находища. В някои случаи обаче, при висока температура и ниска влажност нитратите се отлагат в богати находища. Такива има в пустинните области на Чили  ? Тарапака и Антофагаста и др.

Нитратните минерали не са разделени по групи. В състава им влизат следните минерали: амониева селитра (нитрамит), калиева селитра , натриева селитра (нитратин), бутгенбахит , герхардтит , дарапскит , ликасит , мбобомкулит , нитробарит , нитрокалцит , нитромагнезит , свеит и хъмберстонит .

Йодати [ редактиране | редактиране на кода ]

Йодатите също не са разделени по групи поради малкия им брой. Това са минералите белинджерит , брюгенит , дитцеит , зеелигерит , лаутарит , сейлсит , хекторфлоресит и шварцембергит .

Клас 13. Органични минерали ^[1] [ редактиране | редактиране на кода ]

Минералите от този клас са свързани обикновено с въглищни и нефтени находища, или се появяват като биопродукти. Разделени са в следните групи:

• Мелит-кладноитова група
• Увелит-уеделитова група
• Хартит-евенкитова група

Източници [ редактиране | редактиране на кода ]