Клайв Баркър

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Клайв Баркър
Clive Barker
Роден 5 октомври 1952  г. (71 г.)
Професия писател , сценарист , режисьор , продуцент , актьор , драматург , художник , илюстратор
Националност британец
Активен период 1984-
Жанр фентъзи , ужаси
Течение сплетърпънк


Уебсайт clivebarker.info
Клайв Баркър в Общомедия

Клайв Баркър (на английски : Clive Barker ) е британски писател , драматург , сценарист , режисьор , продуцент, актьор и художник .

Биография [ редактиране | редактиране на кода ]

Роден е на 5 октомври 1952 г. в Ливърпул , Великобритания, но от 1996 г. насам живее в Бевърли Хилс , Калифорния.

Завършва английска филология и философия в Ливърпулския университет през 1974 г., но иска да се занимава с драматургия и създава театрална трупа. През 1976 г. трупата се установява в Лондон, където играе със завиден успех негови пиеси до разпадането си през 1982 г. Междувременно Баркър се насочва към белетристиката ? денем съчинява пиеси, а нощем пише разкази, които успява да издаде през 1984 и 1985 г. в шест тома.

Дебютният му сборник ?Кървави книги“ става бестселър във Великобритания, а когато излиза година по-късно в Щатите (където е посрещнат с идентичен възторг от литературната критика и читателите), Стивън Кинг казва: ?Видях бъдещето на ужаса... и то се казва Клайв Баркър“ .

Днес британецът е един от най-популярните съвременни автори на хорър и дарк фентъзи . Много от произведенията му са превърнати във филми и комикси, а книгите му са издадени в над 40 държави.

Творчество [ редактиране | редактиране на кода ]

В началото на кариерата си Баркър пише предимно разкази и романи на ужаса (?Кървави книги“, ?The Damnation Game“, ?Обречени на ада“), с които си спечелва прозвището ?британския Стивън Кинг“ , но сред по-късните му творби преобладават фентъзи романите с хорър елементи (?Weaveworld“, ?Cabal“, ?The Great and Secret Show“, ?Imajica“) и мрачните фентъзи приказки за деца и юноши (?The Thief of Always“ и поредицата ?Абарат“).

Баркър е фантастичен, метафоричен и сюрреалистичен, има специфичен стил и оригинални идеи, които го отличават от по-традиционните хорър автори. Една от главните идеи, които развива в книгите си, е съществуването на скрити паралелни светове. Той изследва в детайли митологията и обитателите на тези светове, като голяма част от книгите му са украсени с негови илюстрации.

Характерни за прозата му теми са нравите и пороците на съвременното общество, сексуалността, религията и свръхестественото.

Клайв обича да си играе с подсъзнанието на читателя, да шокира и да руши табута. Сцените на графичен ужас, които присъстват в много от произведенията му, го поставят сред най-видните представители на поджанра сплетърпънк , известен още като ?екстремен хорър“. Но докато при автори като Ричард Леймън , Едуард Лий и Брайън Кийн екстремните сцени са до голяма степен самоцелни, при Баркър те са средство ? литературен похват, който подчертава идеите му. Баркър не пише ужаси заради самите ужаси (както изтъква Стивън Кинг); творбите му винаги съдържат някакво скрито послание или поука.

Клайв Баркър е носител на наградите ?Уърлд Фентъзи“, ?Бритиш Фентъзи“ и ?Брам Стокър“, а сред най-големите почитатели на творчеството му са известните писатели и режисьори Стивън Кинг , Нийл Геймън , Рамзи Кембъл , Дж. Г. Балард , Дейвид Кроненбърг , Уес Крейвън и Куентин Тарантино .

В знак на преклонение пред таланта на Баркър, Стивън Кинг включва цитат от сборника ?Кървави книги“ в романа си ?То“ и пише писмо до издателите на ливърпулския автор, в което казва: ?Клайв Баркър е толкова добър, че направо си глътнах езика“ .

През 2015 г. Клайв зарадва милионите си фенове с нов роман на ужаса ? ?The Scarlet Gospels“, ? в който частният детектив Harry D'Amour (познат на читателите от ?The Last Illusion“ и ?Book of the Art“ 1 и 2) се изправя срещу демона Пинхед от ?Обречени на ада“ и ?Хелрейзър“.

Библиография [ редактиране | редактиране на кода ]

Романи [ редактиране | редактиране на кода ]

  • 1985 ? The Damnation Game
  • 1986 ? The Hellbound Heart
    Обречени на ада (Плеяда, 1998)
  • 1987 ? Weaveworld
  • 1988 ? Cabal
  • 1989 ? The Great and Secret Show (first ?Book of the Art“)
  • 1991 ? Imajica
  • 1992 ? The Thief of Always
  • 1994 ? Everville (second ?Book of the Art“)
  • 1996 ? Sacrament
  • 1998 ? Galilee
  • 2001 ? Coldheart Canyon
  • 2002 ? Abarat (first book of the Abarat Quintet)
    Абарат (ИнфоДАР, 2005)
  • 2004 ? Days of Magic, Nights of War (second book of the Abarat Quintet)
    Абарат: Дни на магия, нощи на война (ИнфоДАР, 2007)
  • 2007 ? Mister B. Gone
  • 2011 ? Absolute Midnight (third book of the Abarat Quintet)
  • 2015 ? The Scarlet Gospels
    Аленото евангелие (Колибри, 2018)

Новели [ редактиране | редактиране на кода ]

  • 2001 ? Tortured Souls (reissue in 2015 as Tortured Souls: The Legend of Primordium)
  • 2014 ? Chiliad: A Meditation

Сборници с разкази [ редактиране | редактиране на кода ]

  • 1984 ? Books of Blood, Volume 1
    Кървави книги, том 1 (Колибри, 2012)
  • 1984 ? Books of Blood, Volume 2
    Кървави книги, том 2 (Колибри, 2013)
  • 1984 ? Books of Blood, Volume 3
    Кървави книги, том 3 (Колибри, 2013)
  • 1985 ? Books of Blood, Volume 4 (American title: The Inhuman Condition (1985))
    Кървави книги, том 4 (Колибри, 2015)
  • 1985 ? Books of Blood, Volume 5 (American title: In the Flesh (1987))
    Кървави книги, том 5 (Колибри, 2017)
  • 1985 ? Books of Blood, Volume 6 (American title: Lord of Illusions (1995))
    Кървави книги, том 6 (Колибри, 2018)
  • 2000 ? The Essential Clive Barker: Selected Fiction (collection of short stories and extracts from his novels)
  • 2009 ? The Adventures of Mr. Maximillian Bacchus and His Traveling Circus
  • 2013 ? Clive Barker's First Tales
  • 2015 ? Tonight, Again: Tales of Love, Lust, and Everything in Between
  • 2017 ? Infernal Parade

Други [ редактиране | редактиране на кода ]

  • 1984 ? Clive Barker's A-Z of Horror (non fiction)
  • 1990 ? Clive Barker's Nightbreed Chronicles (non fiction)
  • 1990 ? Clive Barker, Illustrator (non fiction)
  • 1992 ? Illustrator II: The Art of Clive Barker (non fiction)
  • 1995 ? Incarnations: Three Plays (collection of plays)
  • 1996 ? Forms of Heaven: Three Plays (collection of plays)
  • 2003 ? Rare Flesh (non fiction)
  • 2004 ? The Hellraiser Chronicles (non fiction)
  • 2005 ? Visions of Heaven and Hell (non fiction)
  • 2011 ? The Painter, the Creature and the Father of Lies (non fiction)
  • 2012 ? Beneath The Surface of Clive Barker's Abarat (companion book)
  • 2014 ? Clive Barker: Imaginer (vol.1) (non fiction)
  • 2015 ? Clive Barker: Imaginer (vol.2) (non fiction)
  • 2016 ? Clive Barker: Imaginer (vol.3) (non fiction)
  • 2017 ? Clive Barker: Imaginer (vol.4) (non fiction)
  • 2017 ? Clive Barker: Imaginer (vol.5) (non fiction)
  • 2018 ? Clive Barker: Imaginer (vol.6) (non fiction)

Филми [ редактиране | редактиране на кода ]

По сценарии, произведения и идеи на Баркър са заснети над 30 филма, като той се изявява като режисьор, продуцент или актьор в част от тях.

Девет от разказите в дебютния му сборник са екранизирани.

Най-известният филм на Баркър е режисираният от него ?Hellraiser“ (1987) ? екранизация на романа ?Обречени на ада“, в която жаден за забранени удоволствия мъж отваря врата към измерението на демонични същества, наречени ценобити, за които болката е източник на върховна наслада. ?Хелрейзър“ придобива култов статус сред хорър феновете по света, а ценобитът Пинхед (изигран от актьора Дъг Брадли) се превръща в един от най-популярните филмови злодеи.

За Пинхед са направени още 9 филма, първите три от които са продуцирани от Баркър и са излъчени на голям екран. Според феновете Hellbound: Hellraiser II (1988) не отстъпва по нищо на оригинала, но останалите серии от поредицата са посрещнати със смесени чувства. Нито едно от 9-те продължения не е по сценарий на Баркър.

Други известни филми по негови произведения са:

  • Nightbreed (1990) ? По романа ?Cabal“, с участието на Дейвид Кроненбърг .
  • Candyman (1992) ? По разказа ?Забраненият“ от пети том на ?Кървави книги“. Популярна почти колкото ?Хелрейзър“, тази екранизация разказва историята на отмъстителен дух, наречен ?Кендимен“, който убива всеки, дръзнал да произнесе 5 пъти името му пред огледало. Филмът има две продължения, които не са по сценарий на Баркър.
  • Lord of Illusions (1995) ? По разказа ?Последната илюзия“ от шести том на ?Кървави книги“.
  • Quicksilver Highway (1997) ? По разказа ?Бунтът срещу тялото“ от четвърти том на ?Кървави книги“.
  • The Midnight Meat Train (2008) ? По разказа ?Среднощният влак за месо“ от първи том на ?Кървави книги“.

Баркър е режисьор на Hellraiser (1987), Nightbreed (1990) и Lord of Illusions (1995), и участва като актьор в Quicksilver Highway (1997) и в Sleepwalkers (1992) , който е по сценарий на Стивън Кинг .

Сред режисьорите, филмирали произведения на Баркър, са Бърнард Роуз, Мик Гарис, Скот Дериксън, Джон Макнотън, Бил Кондън, Джон Харисън, Рик Бота, Тури Майер, Антъни Хикокс, Тони Рандъл, Дейвид Одел и Ryuhei Kitamura.

Видеоигри [ редактиране | редактиране на кода ]

Видеоигри по идея, сценарий и дизайн на Баркър:

  • Clive Barker's Undying (2001) (PC/Mac) /освен че работи по сюжета и визията на играта, Баркър озвучава един от главните герои/
  • Clive Barker's Jericho (2007) (PC/PlayStation 3/Xbox 360)

Комикси [ редактиране | редактиране на кода ]

Съществуват стотици комикси по сценарий, произведение или идея на Баркър, като повечето са издадени от Marvel Comics/Razorline, Marvel/Epic Comics, Eclipse Comics, Dark Horse Comics, IDW Publishing и Boom! Studios.

Клайв Баркър е съсценарист на ?Clive Barker's Hellraiser“ и ?Clive Barker's Next Testament“.

Картини, рисунки и илюстрации [ редактиране | редактиране на кода ]

Баркър обича да илюстрира сам книгите си, като понякога рисува и кориците им. Най-много негови илюстрации има в романите ?Абарат“ и ?The Thief of Always“.

Изключително плодовит художник, той излага всяка година платната си в различни американски и британски художествени галерии.

Много от графиките и маслените му картини могат да бъдат намерени в албумите ?Clive Barker, Illustrator“, ?Visions of Heaven and Hell“ и ?Clive Barker: Imaginer“.

Външни препратки [ редактиране | редактиране на кода ]