Кишинев

Кишинев
Chi?in?u
	Кишинев Chi?in?u
	Кишинев Кишинев
Страна	Молдова
Площ	123 km²
Надм. височина	85 m
Население	639 000 души (2019 г.) ; 5195 души/km²
Кмет	Йон Чебан
Основаване	1436 г.
Първо споменаване	1436 г.
Пощенски код	MD-20xx
Телефонен код	+373 ? 22
МПС код	C, K
Часова зона	UTC+2 , UTC+3
Официален сайт	www.chisinau.md
	Кишинев в Общомедия

Кишинев (или Кишинеу ; ^[3] на румънски : Chi?in?u , [ki?i?n?w] , Кишинъу ; на руски : Кишинёв , Кишиньов , разпространено и в български източници) е столицата на Република Молдова . Населението на Кишинев през 2015 г. е около 678 200 души. ^[4]

География [ редактиране | редактиране на кода ]

Градът е разположен на река Бик , приток на Днестър . Кишинев е разделен на пет административни района: Чентру (Център), Ботаника, Буюкани, Чокана и Ришкани (Ришкановка).

Площта на Кишинев е около 565 км².

История [ редактиране | редактиране на кода ]

Кишинев е основан в началото на 15 век като манастирски град. Смята се, че точната година на основаването му е 1436 г. През 1812 г. Кишинев, както и останалата част на Молдовското княжество, намираща се на изток от р. Прут , влиза в състав на Русия , която го превръща в център на Бесарабия .

След 1812 г. градът бързо се разраства. В него се заселват жители от различни краища на Руската империя и извън нея. Основават се много манифактурни преприятия. Особено голям е процентът на еврейското население в града. През 1917 г., например, от 101 избрани общински съветници 44 са евреи, което не е далеч от съотношението между еврейските и останалите жители на града. ^[5]

Кишинев се намира в румънско владение от 1918 до 1940 година, когато става част от СССР . От август 1991 година градът е столица на независима Република Молдова.

Население [ редактиране | редактиране на кода ]

Етнически състав
Година	Молдовани	(%)	Руснаци	(%)	Украинци	(%)	Румънци	(%)	Българи	(%)	Гагаузи	(%)	Други	(%)	Неопр.	(%)	Общо
2004	481 626	67,6	99 149	13,9	58 945	8,3	31 984	4,5	8868	1.2	6446	0,9	11 605	1,6	13 595	1,9	647 513

Икономика [ редактиране | редактиране на кода ]

Кишинев е главен център в областта на услугите и в индустрията. Голяма част от индустрията се заема от потребителните стоки, производството на строителни материали, машини, пластмаса, каучук и текстил. В областта на услугите голям дял се пада на банките и кредитите, пазаруването и търговията, транспорта. Кишинев разполага с две автогари, като се изгражда трета. Освен тях, в града има международно летище, една международна жп гара и няколко хотела.

След разпадането на Съветския съюз жизненият стандарт в Кишинев остава много по-висок от този в провинцията.

Образование [ редактиране | редактиране на кода ]

В Кишинев са разположени Молдовската академия на науките и 23 университета ? 12 държавни и 11 частни.

Други [ редактиране | редактиране на кода ]

На Кишинев е наречена улица в квартал ? Хладилника “ в София ( Карта ).

Известни личности [ редактиране | редактиране на кода ]

Родени в Кишинев

Дойна Алдя-Теодоровичи (1958 ? 1992), певица
Гари Кошницки (1907 ? 1999), австралийски шахматист
Александър Ленски (1847 ? 1908), руски драматичен артист, режисьор и театрален педагог
Авигдор Либерман (р. 1958), израелски политик
Стефан Любомски (1848 ? 1902), български военен деец, генерал-майор
Александър Осовски (1871 ? 1957), руски музиковед

Други

Владимир Воронин (р. 1941), политик, завършва техникум през 1961
Александър Пушкин (1799 ? 1837), руски поет, живее в града през 1820 ? 1823
Порфирий Стаматов (1840 ? 1925), юрист, завършва гимназия през 1864

Побратимени градове [ редактиране | редактиране на кода ]

Галерия [ редактиране | редактиране на кода ]

Изглед от жилищен комплекс в Кишинев
Парк в Кишинев
Православен храм в централната част на града
Жп гарата в Кишинев
Международното летище в Кишинев

Външни препратки [ редактиране | редактиране на кода ]

Телефонен указател на Кишинев

Източници [ редактиране | редактиране на кода ]

↑ www.statistica.md
↑ statistica.gov.md
↑ ?Нов правописен речник на българския език“, изд. ?Хейзъл“, София, 2002, стр. 1008.
↑ www.statistica.md
↑ Копанский, Яков М. Благотворительные организации евреев Бессарабии в межвоенный период 1918 ? 1940, Кишинев 2002, с. 3

[wikidata-fa80a5ff5607a6751df4a7f3a5c9217bf4036280-v6-1] www.statistica.md

[wikidata-362d341791267c5e85151eba1e1965f31ac658ea-v6-2] statistica.gov.md

[3] ?Нов правописен речник на българския език“, изд. ?Хейзъл“, София, 2002, стр. 1008.

[4] www.statistica.md

[5] Копанский, Яков М. Благотворительные организации евреев Бессарабии в межвоенный период 1918 ? 1940, Кишинев 2002, с. 3

[1]

[2]

[3]

[4]

[5]