от Уикипедия, свободната енциклопедия
Килският залив
(на
немски
:
Kieler Bucht
; на
датски
:
Kiel Bugt
) е широк и открит залив в западната част на
Балтийско море
, в ?основата“ на полуостров
Ютланд
. Южната му част принадлежи на
Германия
, а северната ? на
Дания
. Простира се от северозапад на югоизток на протежение от 100 km, ширина до 40 km. Дълбочината в южната част достига до 18 m. На юг и запад е ограничен от континенталния бряг на Европа, на север достига до бреговете на датските острови Алс, Ейро,
Лангелан
и
Лолан
, а на изток ? до германския остров
Фемарн
. На север и северозапад чрез протоците
Стурабелт
(Голям Белт) и
Лилебелт
(Малък Белт) се свързва с протока
Категат
, на изток чрез протока Фемарн Белт ? с онкритите части на
Балтийско море
, а на югоизток чрез протока Фемарнзунд ? с
Мекленбургския залив
на Балтийско море. Континенталното му крайбрежие е силно разчленено, като тук дълбоко в сушата се вдават заливите Фленсбургски, Шлой, Екернфьордер Бухт, Килер Фьорде и Ховахтер Бухт. В резултат на постоянни ветрове колебанието на морското равнище достига до 3,2 m. Чрез
Килския канал
се свързва със
Северно море
, в началото на който е разположен германският град
Кил
.
[1]
