Катерина де Браганса

Катерина де Браганса
Catarina de Braganca
	Катерина де Браганса Catarina de Braganca
кралица на Англия , Шотландия и Ирландия
Родена	25 ноември 1638 г. Херцогски дворец във Вила Висоза, Вила Висоза, Португалия
Починала	31 декември 1705 г. (67 г.) Дворец Бемпоща, Лисабон , Португалия
Погребана	Лисабон , Португалия
Религия	католицизъм
Управление
Период	23 април 1662 ? 6 февруари 1685
Герб
Семейство
Род	Браганса , Стюарти
Баща	Жуау IV (крал на Португалия)
Братя/сестри	Педру ?? (Португалия) ; Афонсу VI (Португалия)
Съпруг	Чарлз II (21 май 1662)
Подпис
	Катерина де Браганса в Общомедия

Катерина де Браганса (на португалски : Catarina, Катарина , на английски : Catherine, Катрин , 25 ноември 1638 ? 31 декември 1705 ) е португалска инфанта от династията Браганса и кралица на Англия , Шотландия и Ирландия като съпруга на крал Чарлз II .

Произход и ранни години [ редактиране | редактиране на кода ]

Родена е във Вила Висоза на 25 ноември 1638 г. Дъщеря е на португалския крал Жуау IV (тогава херцог на Браганса) и Луиза де Гусман .

Катерина получава строго католическо образование, под прекия надзор на майка си. След отделянето на Португалия от Хабсбургската империя и възкачването на баща ? на португалския престол, ръката на Катерина няколко пъти е искана от Дон Хуан Австрийски , Франсоа дьо Вендом , Луи XIV и Чарлз II. След Пиренейския договор от 1659 г., когато Франция се отчуждава от Португалия, в Англия започват да гледат на Катерина и като на полезен инструмент за укрепване на съюза с Португалия. След реставрацията на Стюартите през 1660 г. и възцаряването на Чарлз II, майката на Катерина започва преговори със съветниците на английския крал и на 23 юни 1661 г. е подписан предбрачният договор между двете страни.

Кралица на Англия [ редактиране | редактиране на кода ]

Първоначално Катерина е омъжена символично за Чарлз II на специална церемония в Лисабон на 23 април 1662 г. След пристигането на инфантата в Портсмът на 14 май 1662 г. двойката официално е венчана на две церемонии ? едната, извършена тайно по католически обред, и една официална церемония по англикански обред на 21 май. Според предбрачния договор Англия получава като зестра от Португалия пристанищните градове Танжер и Бомбай , които по-късно стават опорни пунктове за британската колонизация на Северна Африка и Индия .

Бракът на английския крал с португалската инфанта не е посрещнат добре от английската общественост поради католическата вяра на младоженката, която дори не е коронясана като кралица. ^[1] Катррина среща големи трудности при преодоляването на езиковата бариера, изневерите на съпруга си и честите конфликти между англикани и католици. С времето обаче нейното благоприличие, лоялност и привързаност към Чарлз II променят отношението на обществото към нея.

Катерина обаче не успява да роди на краля деца, въпреки няколкото си бременности, завършили с аборт . Поради това кралицата се чувства неудобно, като се има предвид, че кралят продължава да се сдобива с незаконни деца от своите любовници. Въпреки това Чарлз II се отнася с уважение към съпругата си, не спира да я подкрепя и застава на нейна страна, когато собствените му любовници не ? засвидетелстват подобаващо уважение. Кралят категорично отхвърля и идеята да се разведе с Катерина, за да осигури протестантски наследник на короната, въпреки постоянни натиск за това от страна на Парламента.

Тъй като е известно, че кралицата продължава да изповядва католицизма, въпреки привързаността ? към краля, Катерина става мишена на антикатолическите чувства в страната. През 1678 г. тя е обвинена, че е съпричастна към убийството на сър Едмънд Готфри , който уж е убит от нейни хора. ^[2] През ноември Катерина е обвинена от Тит Оутс , че е организирала т. нар. ?Папистки заговор“ ^{[notes 1]} за отравянето на краля. Въпреки че става ясно, че доказателствата срещу кралицата са изфабрикувани, Камарата на общините предявява искане кралицата да бъде изгонена от Уайтхол . ^[2] През 1679 г. кралят категорично застава на страната на съпругата си срещу инсинуациите.

По време на последното боледуване на Чарлз II през 1685 г. Катерина е загрижена за връщането на краля в лоното на католицизма, а след смъртта му скърби дълбоко. По-късно същата година Катерина неуспешно се застъпва пред Джеймс II в защита на Джеймс Скот, херцог Монмът , незаконен син на съпруга ? и водач на Монмътското въстание .

Последни години [ редактиране | редактиране на кода ]

По време на управлението на Джеймс II, свалянето му от Славната революция и възкачването на престола на Уилям и Мери ( Мария II Стюарт и Вилхелм Орански ), Катерина остава в Англия, пребивавайки в Съмърсет Хаус . Въпреки добрите отношения на бившата кралица с кралското семейство, позициите ? в двора продължават да отслабват поради католическата ? вяра, което довежда до постепенната изолация на Катерина. Освен това парламентът гласува за намаляване на броя на католическата прислуга на бившата кралица и я предупреждава да не участва в агитации срещу властта. Най-накрая през март 1692 г. Катерина де Браганса се завръща в Португалия, където се грижи и става ментор на своя племенник Жуау, бъдещия Жуау V , чиято майка починала.

Бившата английска кралица подкрепя договора между Англия и Португалия от 1703 г. и управлява като регент ^[1] на брат си Педру II през 1701, 1703 ? 1705.

Катерина умира на 31 декември 1705 в лисабонския дворец Бемпоща и е погребана в манастира на ?Св. Херонимо“ в Лисабон .

Любопитно [ редактиране | редактиране на кода ]

Катерина де Браганса популяризира в Англия пиенето на чай между 16:00 и 17:00 - обичай, който по това време е по-популярен сред португалската аристокрация . Чаят е внесен за първи път в Португалия от португалските владения в Азия , както и чрез търговията, която португалците осъществяват с Китай и Япония . Според някои твърдения на управителя на музея на Браганса, освен ?пиенето на чай“ кралица Катерина въвежда употребата на вилицата на английските трапези.

Въпреки твърденията, че нюйоркският квартал Куинс е наречен така в чест на Катерина де Браганса, името на кралицата не се споменава в нито един от 200-годишните документи, които се съхраняват в градския архив. Поради твърденията, че семейството на кралицата е спечелило значително богатство от търговията с африкански роби , нейната 10-метрова статуя в Куинс е унищожена от местни афроамериканци и потомци на ирландски заселници. Умален размер на тази статуя е поставен в Лисабон по време на Експо 98.

Източници [ редактиране | редактиране на кода ]

↑ ^а ^б Historical Dictionary of the British Monarchy . Scarecrow Press, 24 февруари 2011. ISBN 978-0-8108-5779-7 . с. 90 ? 91. Посетен на 15 юли 2012.
↑ ^а ^б Abernethy, Susan. The Popish Plot // The Freelance History Writer, 2012. Посетен на 12 февруари 2016. (на английски)

Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Catherine of Braganza в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза ?Криейтив Комънс ? Признание ? Споделяне на споделеното“ , а за съдържание, създадено преди юни 2009 година ? от Лиценза за свободна документация на ГНУ . Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница , за да видите списъка на съавторите.

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията , които да бъдат благонадеждни .

Бележки [ редактиране | редактиране на кода ]

↑ Несъществуващ реално заговор, довел до антикатолическа истерия, обхванала Англия, Уелс и Шотландия в периода 1678 ? 1681 г.

[Panton,_Kenneth_J_2011-1] а ^б Historical Dictionary of the British Monarchy . Scarecrow Press, 24 февруари 2011. ISBN 978-0-8108-5779-7 . с. 90 ? 91. Посетен на 15 юли 2012.

[Abernethy-2] а ^б Abernethy, Susan. The Popish Plot // The Freelance History Writer, 2012. Посетен на 12 февруари 2016. (на английски)

[3] Несъществуващ реално заговор, довел до антикатолическа истерия, обхванала Англия, Уелс и Шотландия в периода 1678 ? 1681 г.

[1]

[2]

[notes 1]