Картвелските езици
(
груз
. ?????????? ?????,
картвелури енеби
) са част от така наречените
кавказки езици
, говорени в района на планините
Кавказ
, най-вече в
Грузия
, големи групи в
Русия
,
Иран
,
САЩ
,
Европейския съюз
,
Израел
и североизточните части на
Турция
. Броят на хората, говорещи картвелски езици, е около 5,2 милиона. Не са свързани с нито едно друго езиково семейство, правейки ги отделна
езикова група
. Първият литературен източник на картвелски език е надпис на
грузински език
, написан на
старогрузински
в грузински манастир близо до
Витлеем
, който датира от 430 г. сл. Хр.
Грузинската азбука
е
писмеността
, която се използва във всички езици от това семейство.
Грузинският е официален език в Грузия (говорен от 99% от населението) и основен език в литературата и медията в страната. Пише се с оригинална и отличителна азбука, а най-старият литературен текст датира от V век ? единственият кавказки език, който притежава древна литературна традиция. Старата
грузинска азбука
вероятно е произлязла
староарамейски с
гръцко
влияние.
Мегрелският
също използва грузинската азбука от 1864, особено през периода 1930 до 1938 г.
Лазкият
е изписван най-вече през 1927 и 1937, а сега в Турция най-често се използва латинската азбука. Езикът обаче е на изчезване, тъй като неговите говорители се интегрират към турското общество.
Семейството на картвелските езици се състои от четири сходни езика:
- Карто-зан
- Грузински
(??????? ???,
картули ена
) с около 4,5 милиона говорещи, главно в Грузия. Има грузиноговорещи общности в
Русия
,
Турция
,
Израел
,
Иран
и в страните от
ЕС
, но настоящият им брой не е известен.
- Зански
- Мегрелски
(????????? ????,
маргалури нина
) с около 500 000 говорещи, главно в западните региони на Грузия ?
Мегрелия
и
Абхазия
. Броят на говорещите мегрелски в Абхазия значително намалява през 1990-те.
- Лазки
(?????? ????,
лазури нена
) с около 220 000 говорещи през 1980, най-вече в крайбрежната зона на
Черно море
на североизточна Турция, както и с около 30 000 говорещи в
Аджария
, Грузия.
Връзката между тези езици за първи път е била съобщена от лингвиста
Йохан Гюлденщед
в неговата класификация на кавказките езици от 1773, а по-късно от Мари Босе,
Франц Боп
и други през 1840-те.
Занският
е групата, която се състои от езиците
мегрелскии
лазки
.
Въз основа на
глотохронологичния анализ
, Георги Климов датира разделението на пракартвелския на свански и картозански езици през XIX в. и по-нататъчното им разделение на зански и грузински.
По-старото име ?южнокавказки“ вече не се употребява, тъй като произлиза от идеята, че картвелският произлиза от
абхазо-адигейскитеи
нахско-дагестанските
езици, твърдение, което вече е опровергано.
Картвелските езици класифицират имената като ?интелигентни“ или
кой-клауза
и ?неинтелигентни“ или
какво-клауза
. В тези езици
граматичен род
липсва.
Схема за класификация на съществителни имена
| Конкретни предмет]
|
Абстрактни предмети
|
| Живи
|
Неживи
|
| човешки и ?човекоподобни“ същества (човек, Бог, ангел и т.н.)
|
животни
|
неживи физически обекти
|
абстрактни предмети
|
| интелигентни
|
неинтелигентни
|
| ?кой“-клауза
|
?какво“-клауза
|
Означаване на падежни форми
| падеж
|
ед. ч.
|
|
мн. ч.
|
| мегрелски
|
ласки
|
грузински
|
свански
|
|
мегрелски
|
ласки
|
грузински
|
свански
|
| номинатив
|
-
i
|
-
i/-e
|
-
i
|
-
i
|
|
-
ep-i
|
-
ep-e
|
-
eb-i
|
-
ar
|
| ергатив
|
-
k
|
-
k
|
-
ma
|
-
d
|
|
-
ep-k
|
-
epe-k
|
-
eb-ma
|
-
ar-d
|
| датив
|
-
s
|
-
s
|
-
s
|
-
s
|
|
-
ep-s
|
-
epe-s
|
-
eb-s
|
-
ar-s
|
| генитив
|
-
i?
|
-
i?
|
-
is
|
-
i?
|
|
-
ep-i?
|
-
epe-?
|
-
eb-is
|
-
are-?
|
| латив
|
-
i?a
|
-
i?a
|
н/д
|
н/д
|
|
-
ep-i?a
|
-
epe-?a
|
н/д
|
н/д
|
| аблатив
|
-
i?e
|
-
i?e
|
н/д
|
н/д
|
|
-
ep-i?e
|
-
epe-?e
|
н/д
|
н/д
|
| интрументал
|
-
it
|
-
ite
|
-
it
|
-
?w
|
|
-
ep-it
|
-
epe-te
|
-
eb-it
|
-
ar-?w
|
| адвербиалис
|
-
o(t)/-t
|
-
ot
|
-
ad/-d
|
-
d
|
|
-
ep-o(t)
|
н/д
|
-
eb-ad
|
-
ar-d
|
| финалис
|
-
i?o(t)
|
н/д
|
-
isad
|
-
i?d
|
|
-
ep-i?o(t)
|
н/д
|
-
eb-isad
|
-
ar-i?d
|
| вокатив
|
н/д
|
н/д
|
-
o (/-v)
|
н/д
|
|
н/д
|
н/д
|
-
eb-o
|
н/д
|
Примери за склонение на имена
| корен:
?ve?-
(мин.),
m?ve?-
(лас.),
?vel-
(гру..),
?winel-
(сван.) ?
?стар“
|
| падеж
|
ед. ч.
|
|
мн. ч.
|
| мегрелски
|
ласки
|
грузински
|
свански
|
|
мегрелски
|
ласки
|
грузински
|
свански
|
| номинатив
|
?ve?-
i
|
m?ve?-
i
|
?vel-
i
|
?winel
|
|
?ve?-
ep-i
|
m?ve?-
ep-e
|
?vel-
eb-i
|
?winel-ar
|
| ергатив
|
?ve?-
k
|
m?ve?-i-
k
|
?vel-
ma
|
?winel-
d
|
|
?ve?-
ep-k
|
m?ve?-
epe-k
|
?vel-
eb-ma
|
?winel-
ar-d
|
| датив
|
?ve?-
s
|
m?ve?-i-
s
|
?vel-
s
|
?winel-
s
|
|
?ve?-
ep-s
|
m?ve?-i-
epe-s
|
?vel-
eb-s
|
?winel-
ar-s
|
| генитив
|
?ve?-
i?
|
m?ve?-
i?
|
?vel-
is
|
?winl-
i?
|
|
?ve?-
ep-i?
|
m?ve?-
epe-?
|
?vel-
eb-is
|
?winel-
ar-i?
|
| латив
|
?ve?-
i?a
|
m?ve?-
i?a
|
н/п
|
н/д
|
|
?ve?-
ep-i?a
|
m?ve?-
epe-?a
|
н/д
|
н/д
|
| аблатив
|
?ve?-
i?e
|
m?ve?-
i?e
|
н/д
|
н/д
|
|
?ve?-
ep-i?e
|
m?ve?-
epe-?e
|
н/д
|
н/д
|
| инструментал
|
?ve?-
it
|
m?ve?-
ite
|
?vel-
it
|
?winel-
?w
|
|
?ve?-
ep-it
|
m?ve?-
epe-te
|
?vel-
eb-it
|
?winel-
ar-?w
|
| адвербиалис
|
?ve?-
o
|
m?ve?-
ot
|
?vel-
ad
|
?winel-
d
|
|
?ve?-
ep-o
|
н/д
|
?vel-
eb-ad
|
?winel-
ar-d
|
| финалис
|
?ve?-
i?o
|
н/п
|
?vel-
isad
|
?winel-
i?d
|
|
?ve?-
ep-i?o
|
н/д
|
?vel-
eb-isad
|
?winel-
ar-i?d
|
| вокатив
|
н/д
|
н/д
|
?vel-
o
|
н/д
|
|
н/д
|
н/д
|
?vel-
eb-o
|
н/д
|
Картвелските глаголи могат да посочват един, два или три
граматически лица
. Извършителят на действието се нарича
подлог
, а повлияното от него лице е
допълнението
(пряко или непряко). Лицето може да бъде единствено или множествено. Според броя на лицата, глаголите се класифицират като еднолични, двулични и трилични.
- Едноличните глаголи имат само един подлог и винаги е непреходен.
- Двуличните глаголи имат подлог и едно допълнение, което може да бъде
пряко
или
непряко
. Глаголът е:
- преходен, когато допълнението е
пряко;
- непреходен, когато допълнението е
непряко.
- Триличните глаголи имат подлог, както и пряко и непряко допълнение и са
двупреходни
.
Глаголи и лица
|
|
еднолични
|
двулични
|
трилични
|
| непреходни
|
преходни
|
непреходни
|
двупреходни
|
| подлог
|
+
|
+
|
+
|
+
|
| пряко допълнение
|
|
+
|
|
+
|
| непряко допълнение
|
|
|
+
|
+
|
Подлозите
и
допълненията
се означават със специални
афикси
.
Означаване на лица
| Подлог
|
|
|
ед. ч.
|
|
мн. ч.
|
| старогруз.
|
груз.
|
мегр./лас.
|
сван.
|
|
старогруз.
|
груз.
|
мегр./лас.
|
сван.
|
| П1
|
v-
|
v-
|
v-
|
xw-
|
|
v-...-t
|
v-...-t
|
v-...-t
|
xw-...-(?)d
(отст.)
l-...-(?)d
(вмет.)
|
| П2
|
x/h-
|
?,(h/s)-
|
?
|
x-/?
|
|
x/h-...-t
|
?,(h/s)-...-t
|
?-...-t
|
x/?-...-(?)d
|
| П3
|
-s,-a/o,-n,-ed
|
-s,-a/o
|
-s,-u,-n
|
(l)-...-s/(a)
|
|
-an,-en,-es,-ed
|
-en,-an,-es
|
-an,-es
|
(l)-...-x
|
| Допълнение
|
| Д1
|
m-
|
m-
|
m-
|
m-
|
|
m-
(отст.)
gv-
(вмет.)
|
gv-
|
m-...-t,-an,-es
|
n-
(отст.)
gw-
(вмет.)
|
| Д2
|
g-
|
g-
|
g-
|
?-
|
|
g-
|
g-...-t
|
g-...-t,-an,-es
|
?-...-x
|
| Д3
|
x/h,?-
|
?,s/h/?-
|
?
|
?,x-
|
|
x/h,?-
|
?,s/h/?-...-t
|
?-...-t,-an,-es
|
?,x-...-x
|
С помощта на специални означения, картвелските езици могат да означат четири вида действия (?версии“):
- подложна ? показва, че действието е предназначено за самия вършител;
- допълнителна ? действието е предназначено за другиго;
- допълнително-пасивна ? действието е предназначено за другиго и в същото време индикира пасивността на подлога;
- неутрална ? неутрално, по отношение на намерението.
Означаване на версията
| Версия
|
Мегрелски
|
Лазки
|
Грузински
|
Свански
|
| Подложна
|
-i-
|
-i-
|
-i-
|
-i-
|
| Допълнителна
|
-u-
|
-u-
|
-u-
|
-o-
|
| Допълнително-пасивна
|
-a-
|
-a-
|
-e-
|
-e-
|
| Неутрална
|
-o-/-a-
|
-o-
|
-a-
|
-a-
|
- ↑
Fahnrich (2002), p. 5
- ↑
Fahnrich (2002), p. 5 ? 6
- Boeder, W. Speech and thought representation in the Kartvelian (South Caucasian) languages. In: Guldemann, T., von Roncador, M. (Eds.), Reported Discourse. A Meeting-Ground of Different Linguistic Domains. Typological Studies in Language, vol. 52. Amsterdam/Philadelphia, Benjamins, pp. 3 ? 48, 2002.
- Boeder, W. (2005). ?The South Caucasian languages“,
Lingua, Vol. 115, Iss. 1 ? 2 (Jan.-Feb.), Pages 5 ? 89
- Dalby, A.
Language in Danger; The Loss of Linguistic Diversity and the Threat to Our Future
. Columbia University Press, 2002.
- Fahnrich, H. Kartwelische Wortschatzstudien. Jena, Friedrich-Schiller-Universitat, 2002.
- Fahnrich, H. & Sardzhveladze, Z. Etymological Dictionary of the Kartvelian Languages (in Georgian). Tbilisi, 2000.
- Gamkrelidze, Th. (1966) ?A Typology of Common Kartvelian“,
Language, Vol. 42, No. 1 (Jan. ? Mar.), pp. 69 ? 83
- Gamkrelidze, Th. & Ivanov, V. Indo-European and the Indo-Europeans: A Reconstruction and Historical Analysis of a Proto-Language and a Proto-Culture. 2 Vols. Berlin and New York, Mouton de Gruyter, 1995.
- Kajaia, O. Megrelian-Georgian dictionary. Vol 1. (in Georgian). Tbilisi, 2001.
- Kartozia, G. The Laz language and its place in the system of Kartvelian languages (in Georgian). Tbilisi, 2005.
- Klimov, G. Etymological Dictionary of the Kartvelian Languages (in Russian). Moscow, 1964.
- Klimov, G. Einfuhrung in die kaukasische Sprachwissenschaft. Hamburg, Buske, 1994.
- Klimov, G. Etymological Dictionary of the Kartvelian Languages. Berlin, Mouton de Gruyter, 1998
a
.
- Klimov, G. Languages of the World: Caucasian languages (in Russian). Moscow, Academia, 1998
b
.
- Lang, D. M. The Georgians. New-York, Praeger, 1966.
- Ruhlen, M. A Guide to the World’s Languages, Vol. 1: Classification.
Stanford
,
Stanford University Press
, 1987.