Карл XII
(на
шведски
:
Karl XII
) е
крал на Швеция
от 1697 г. от династията
Вителсбахи
. Днес за шведите той е млад и отдаден на
военното дело
национален герой, който запазва абсолютната власт, установена от неговия баща
Карл XI
и ръководи шведската армия по време на
Великата северна война
(1699 ? 1721), преживявайки целия си живот в защита на страната си от съюза на
Дания
,
Полша
и
Русия
, а по-късно ? и на
Прусия
и
Хановер
.
Роден е на
27 юни
1682
година в
Стокхолм
, Швеция. Той е най-голям син на Карл XI (1660 ? 1697) и
Улрика Елеонора Датска
. Добре образован е във всички основни
науки
, включително
математика
,
философия
,
теология
и
изкуства
и следователно е подготвен да бъде крал. Особено внимание е обърнато на политическото и военното му обучение, към които изпитва видимо увлечение. Обича
музиката
,
театъра
и
архитектурата
, говори свободно
немски
и
латински език
.
Първоначално вместо 15-годишния крал управлява 5-членно
регентство
, но още през 1697 г.
аристокрацията
му предлага пълната власт. Нейната цел е да манипулира по-лесно едно непълнолетно момче, но остава излъгана. Още щом парламентът го обявява за пълновластен господар на Швеция, Карл усвоява цялата власт и повече не я споделя с никого. Слаб, блед, но с волево лице, той впечатлява с излъчваната сила и готовността да поеме напълно отговорностите си на крал.
Големият талант на Карл XII е
военното дело
. Той обича да живее скромно с войниците, лично ги води в битките, с което им вдъхва смелост и решителност да се бият. Не тактическо надхитряване на противника, а неустоимата мощ на армията под негово командване се оказва решаващият фактор за многобройните му победи. Още в началото на управлението му се създава ситуация, в която може да покаже тези си заложби. Държащата повечето ключови точки в
балтийския регион
Швеция е нападната от желаещите да върнат загубените си в миналото земи Полша и Русия, и от жадната за реванш Дания. В първите месеци на 1700 г. шведите, под командата на 17-годишния тогава Карл, принуждават Дания да капитулира, а по-късно разбиват руснаците в
битката при Нарва
. В тази битка военното превъзходство на шведската армия над силите на
Петър I
се вижда много добре ? шведите са 8000, а руснаците 40 000. Въпреки това руснаците са обърнати в бягство и изоставят опита си да излязат на
Балтийско море
.
След това обаче за шведския крал се зареждат години на безплодни победи срещу Полша и
Саксония
(свързани под общата власт на
Август II
). Докато накрая през 1706 г. Август се предава, Русия съумява да се възстанови и да изгони шведите от
Прибалтика
. Големият поход на Карл против Русия през 1707 г. завършва с поражението му при
Полтава
, където е ранен и изнесен от бойното поле в безсъзнание. Попаднал с около 1400 души в
Османската империя
, Карл провокира
султан
Ахмед III
да влезе в конфликт с Русия през 1711 г. Когато по-късно става неудобен, той е прогонен със сила. През 1715 г. отново, след повече от десетилетие, стъпва в своето кралство.
Историците оценяват Карл XII като военен гений, но слаб политик. Имал е достатъчно възможности да проведе войната по по-разумен начин, без да се самозабравя и да вярва, че не може да бъде победен. Неговата склонност към хазартни действия и дългото му отсъствие от родината дават възможност на Русия да завземе не само Прибалтика, но и
Финландия
и така да постави Швеция в безизходица. Карл не желае да преговаря за мир до последния си дъх. В края на 1718 г. е убит от случаен куршум при обсадата на
норвежката
крепост Фредриксхал (днес
Халден
,
Норвегия
), тогава под властта на Дания. Не е сигурно дали куршумът не идва от войник от неговия лагер.
Карл така и не доживява да види подписан унизителния за Швеция
договор от Нищад
, с който се слага край на ?златната епоха“ в шведската история. Карл XII е свързан и с българската история, тъй като престоя си в Османската империя преминава през
Странджа
. Това пътуване е свързано с масово кръщаване на децата на местните селяни с името Карл, като и до днес това име се среща в странджанския регион.