Карл Ернст фон Баер
или
Карл Максимович Баер
(на
немски
:
Karl Ernst von Baer
; на
руски
:
Карл Эрнст фон Бэр или Карл Максимович Бэр
) е
руски
естественик
,
географ
,
пътешественик-изследовател
от
естонско
-
немски
произход, един от основоположниците на
ембриологията
и сравнителната анатомия,
академик
от
Петербургската академия на науките
, президент на Руското ентомологично дружество.
Роден е на
17 февруари
1792
година в
Естляндска губерния
,
Руска империя
(днес
Естония
), в дворянско семейство на
прибалтийски
немци
. Обучава се от домашни учители по
математика
, география,
латински
и
френски
. През 1807 е изпратен в гимназията в Ревел (днес
Талин
), която завършва през 1810. Постъпва в медицинския факултет на
Дерптския университет
и през свободното време съчетава учебната дейност с работа във военен
лазарет
. През 1814 защитава дипломна работа на тема
?Об эндемических болезнях в Эстляндии“
, дипломира се като
доктор по медицина
и заминава за
Виена
и
Берлин
, за да продължи медицинското си образование и практика. През 1815 ? 1816 учи
сравнителна анатомия
във
Вюрцбургския университет
при известния анатом Игназ Долинджър. След завършване на обучението си, през август 1817 Баер приема длъжността прозектор по анатомия (
патолог
-
анатом
) в
Кьонигсбергския университет
, през 1819 става
професор
по анатомия, а от 1826 професор по
зоология
. Докато е в
Кьонигсберг
, Баер основава зоологически музей, действа като директор на ботанически градини, става
декан
на медицинския факултет и
ректор
на университета.
Приносите на Баер за
ембриологията
са от периода 1819 ? 1834 докато е в Кьонингсберг. През 1826 открива
яйцеклетката
при
млекопитаещите
. Той формулира принцип, че в развиващия се зародиш (
ембрион
) общите белези се появяват преди специфичните. За това му откритие става
член-кореспондент
на
Петербургската академия на науките
. Изследванията на Баер биват използвани от
Дарвин
в неговата
теория на еволюцията
. През 1828 излиза от печат първия том на
?Истории развития животных“
, а на следващата година е поканен на работа в Петербургската академия на науките и му е присвоено академично звание.
През 1837 с кораб (командир
Август Циволка
) извършва комплексни естественоисторически изследвания на
Нова Земя
(
геоморфология
,
флора
,
фауна
). Изследва планинските масиви (височина до 1115 м) около протока
Маточкин Шар
.
През 1839 изследва флората и фауната на островите във
Финския залив
, а през 1840 посещава
Колския п-ов
.
През 1841 е назначен за
професор
по сравнителна анатомия и
физиология
в Медико-хирургическата академия.
От 1851 до 1857 изследва флората и фауната на
Волга
и
Каспийско море
. Изследва северните, източните и западните брегове на Каспийско море,
Прикаспийската низина
, долината на река
Волга
(от
Нижни Новгород
до
Астрахан
),
Урал
, Кумо-Маничката падина и др. След приключване на полевата си дейност, в резултат на своите наблюдения и изследвания, Баер обосновава т.нар. ?Закон на Баер“, обясняващ стръмните десни брегове на реките, течащи в меридионално направление в
Северното полукълбо
, и левите брегове ? в
Южното
.
Постепенно Баер се отдава главно на
антропологията
. Привежда в порядък и обогатява колекцията от
човешки черепи
в анатомичния музей на академията и го превръща в антропологичен.
През 1862 Баер се пенсионира и е избран за почетен член на Петербургската академия на науките. На 18 август 1864 в Академията се провежда тържествено празнуване на неговия юбилей, след което през 1867 окончателно напуска
Петербург
и се преселва в
Дерпт
.
Умира на
16 ноември
1876
година в Дерпт на 84-годишна възраст.
Неговото име носят:
- възвишение Баер (
75°35′ с. ш.
92°35′ и. д.
? / ?
75.583333° с. ш.
92.583333° и. д.
75.583333
,
92.583333
) ? покрай южния бряг на залива
Мидендорф
на п-ов
Таймир
;
- възвишение (Западни Беровски бугри) ? край северозападното крайбрежие на
Каспийско море
,
Република Калмикия
;
- залив Баер (
75°31′ с. ш.
86°26′ з. д.
? / ?
75.516667° с. ш.
86.433333° з. д.
75.516667
,
-86.433333
) ? на северното крайбрежие на остров
Девън
в
Канадския арктичен архипелаг
;
- нос Баер (
76°21′39″ с. ш.
87°53′19″ з. д.
? / ?
76.360833° с. ш.
87.888611° з. д.
76.360833
,
-87.888611
) ? на югозападния бряг на остров
Елсмиър
в Канадския арктичен архипелаг;
- нос Баер (
73°50′ с. ш.
54°05′ и. д.
? / ?
73.833333° с. ш.
54.083333° и. д.
73.833333
,
54.083333
) на западния бряг на
Северния остров
на
Нова Земя
;
- нос Баер (
79°59′ с. ш.
59°54′ и. д.
? / ?
79.983333° с. ш.
59.9° и. д.
79.983333
,
59.9
) ? на югоизточния бряг на остров
Салм
в архипелага
Земя на Франц Йосиф
;
- остров Баер (
66°58′02″ с. ш.
107°16′50″ з. д.
? / ?
66.967222° с. ш.
107.280556° з. д.
66.967222
,
-107.280556
) ? в залива
Батърст
на
море Бофорт
, в Канадския арктичен архипелаг;
- остров Баер (
72°58′26″ с. ш.
95°50′54″ з. д.
? / ?
72.973889° с. ш.
95.848333° з. д.
72.973889
,
-95.848333
) ? в протока
Пил
, край източното крайбрежие на остров
Принц Уелски
, в Канадския арктичен архипелаг;
- остров Баер (
76°13′ с. ш.
99°25′ и. д.
? / ?
76.216667° с. ш.
99.416667° и. д.
76.216667
,
99.416667
) ? в
Таймирския залив
на
Карско море
;
- хребет Баер ? в
Нова Гвинея
.
- Аветисов, Г. П.,
Бэр Карл Максимович (Карл Эрнст)
,
Имена на карте Арктики
.
- Географы и путешественики. Краткий биографический словарь
, М., 2001, стр. 75 ? 76.
- Магидович, И. П.,
История открытия и исследования Европы
, М., 1970, стр. 309, 365 ? 367.
Нормативен контрол
 | |
|---|
|