한국   대만   중국   일본 
Карло Колоди ? Уикипедия Направо към съдържанието

Карло Колоди

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Карло Колоди
Carlo Collodi
италиански писател
Роден
Карло Лоренцини
Починал
Погребан Италия
Литература
Псевдоним Carlo Collodi [1]
Период от 1856 г.
Жанрове Детска литература
Известни творби ? Приключенията на Пинокио “
Семейство
Съпруга няма
Уебсайт www.carlocollodi.it
Карло Колоди в Общомедия

Кaрло Колoди (на италиански : Carlo Collodi ), псевдоним на Кaрло Лоренц?ни (на италиански : Carlo Lorenzini ), е световноизвестен италиански писател и журналист .

Става известен с това, че е автор на романа ? Приключенията на Пинокио . Историята на една кукла“, често известна просто като ?Пинокио“, която се превръща в една от големите класики на литературата от цял ??свят и преведена на 240 езика. [2]

Произход [ редактиране | редактиране на кода ]

Карло Лоренцини е роден в семейството на Доменико Лоренцини (1795-1848), готвач, и на съпругата му Анджолина Орцали (1800-1886), домашна прислужница и шивачка при маркизите Джинори. [3] Майка му е дъщеря на фермера на маркизите Гарцони Вентури, който управлява фермата Венери при портите на местността Колоди , подселище на Пеша , чието име вдъхновява псевдонима, приет от писателя.

Има девет по-малки братя и сестри: Мариана (1828 - 1829), Паоло (1829-1891), Мария Аделаида (1831-1871), Мариана Секунда (1832- 1838), Джузепина (1834-1850), Паолина Антониета (1836-1839), Джованина Летиция (1837-1839), Лоренцо (1839-1839) и Иполито (1842-1923).

Биография [ редактиране | редактиране на кода ]

Младият Лоренцини успява да учи благодарение на помощта на семейство Джинори: той живее известно време, по време на детството си (което обаче прекарва предимно в Колоди с дядо си по майчина линия), в къщата им на улица ?Тадеа“. Когато брат му Паоло става управител на фабриката Джинори, Карло живее в Палат ?Джинори“ на ул. ?Де Рондинели“ във Флоренция, на чиято фасада паметна плоча отбелязва престоя му през последните години от живота му.

От 1837 до 1842 г. учи в семинарията в Коле ди Вал д'Елса . Не става свещеник , но получава добро образование. Между 1842 и 1844 г. ходи на лекции по реторика и философия във Флоренция, в друго религиозно училище? това на сколопите .

Той прекъсва обучението си в гимназията през 1844 г., но вероятно още през 1843 г. е започнал работа като продавач в Книжарница ?Пиати“ във Флоренция. [4] През 1845 г. той е толкова харесван, че получава църковно разрешение, което му позволява да чете книгите в Индекса на забранените книги .

От 29 декември 1847 г., след като публикува статията по музикология L'Arpa (?Арфата“), той започва да пише за миланския вестник ?Музикална Италия“, в който скоро става един от най-важните автори. Интелектуалната роля на Колоди ще бъде ценна, защото той предавае на много представители на Скапилятура ? артистична и литературна група, която се развива в Северна Италия през 1860 г., някои фундаментални критични въпроси, свързани с прозата и музикалния театър, поезията и романа на неговото време, които подхранват дълго време културния дебат в Италия.

През 1848 г., при избухването на Първата война за италианска независимост , той доброволно се бие с тосканския батальон при Куртатоне и Монтанара (29 май).

Обратно във Флоренция той основава един от големите хумористично-политически вестници на времето, Il Lampione , спрян на 11 април 1849 г. поради реставрацията. Той възобновява публикуването му на 15 май 1860 г. със своя статия [5] . За него като патриот започва труден период във Велика Тоскана, така че той често пътува до Милано и Торино , спирайки там за дълги периоди. Тогава хумористичната журналистика е неговият основен ресурс: оттук и сътрудничеството му с множество хумористични списания, които се занимават под знамето на смеха и усмивката с художествени, театрални и литературни теми: l'Arte , La Scena (в което сътрудничи и Иполито Ниево ), La Lente и други. През 1853 г. той основава Scaramuccia , който скоро се превръща в едно от големите италиански театрални списания, буквално предоставяйки модела за много други подобни, които се появяват в цяла Италия. [6] Той се занимава с всичко: музика, театър, литература с голяма компетентност.

През 1856 г., сътрудничейки на флорентинския хумористичен вестник La Lente , той се подписва за първи път с псевдонима на Карло Колоди . [7] Първите му важни творби датират от същата година: Gli Amici di Casa (?Приятелите на дома“) и Un romanzo in vapore. Da Firenze a Livorno. Guida storico-umoristica (?Роман в пара. От Флоренция до Ливорно. Историко-хумористичен справочник“). През 1859 г. Колоди участва във Втората война за италианска независимост , като се записва като доброволец в Савойския кавалерийски полк на Новара . След военната кампания се завръща във Флоренция. През 1860 г. става театрален рецензент и написва няколко сатирични скеча и истории, сред които ?Macchiette“ (1880), ?Occhi e nasi“ (1881), ?Storie allegre“ (1887). През 1868 г. , по покана на Министерството на народното просвещение , той се присъединява към изготвянето на речник на говоримия италиански език ? Novo vocabolario della lingua italiana secondo l'uso di Firenze .

Първа страница на Детския вестник с трета глава от Приключенията на Пинокио (14 юли 1881 г.)

През 1875 г. той получава поръчка от издателя Феличе Паджи да преведе най-известните френски приказки . Колоди не само превежда, но и пресъздава на италиански език, включвайки и поука, корпус с приказки под заглавието I racconti delle fate (?Вълшебните приказки“), взети от изданието Ашет от 1853 г. на приказките на Шарл Перо , Мари-Катрин д'Оноа и Жан-Мари Лепренс дьо Бомон . Томът излиза на следващата година.

През 1877 г. той пише ?Джанетино“ ( Giannettino ), а през 1087 г. ? ?Минуцоло“ ( Minuzzolo ). През 1880, 83 и 86 г. излизат трите части на ?Пътешествието из Италия на Джанетино“ ( Il viaggio per l'Italia di Giannettino ) ? поредица, която представя обединяването на Италия през призмата на ироничните мисли и действия на главния герой.

Пинокио от Енрико Мацанти (1852?1910) ? първия илюстратор (1883) на Приключенията на Пинокио
Параклисът Лоренцини, където е погребан Колоди в гробището Порте Санте във Флоренция

Колоди е очарован от идеята да използва мили и добродушни, но в същото време мошенически персонажи при изразяването на собствените си убеждения, използвайки алегории . През 1880 г. той започва да пише ?Storia di un Puppazzo“ (?Историята на една марионетка“), наречена също така ?Приключенията на Пинокио“. На 7 юли 1881 г. излиза първата част от ?Приключенията на Пинокио“ със заглавие ?Историята на една марионетка“. Тя е публикувана в първия брой на ?Детски вестник“ (на итал. Il Giornale dei bambini ) на Фердинандо Мартини ? пионер на италианските детски периодични издания. [8] Според Джани Греко за написването на най-известния си роман Колоди се вдъхновява от по-ранни източници. [9] През 1883 г. той публикува ?Приключенията на Пинокио“, събрани в том. От 12 април същата година и до 8 декември 1886 г. Колоди е редактор на Детския вестник. [10]

На върха на успеха си, на 26 октомври 1890 г. Колоди умра вероятно от аневризма [11] по-малко от месец преди 64-ия си рожден ден. Погребан е в гробището ?Порте Санте“ във Флоренция.

Карло Колоди умира без да подозира, че неговите произведения ще го направят световноизвестен. По подобие на алегорията в историята на най-известния му герой, Пинокио накрая заживява свой собствен живот, отделен от този на своя автор.

Карло Колоди има племенник, Паоло Лоренцини (1876 ? 1958), син на брат му Иполито, който също се заема с професията на писател за деца, използвайки псевдонима Collodi Nipote . Той пише, наред с други неща, хумористичната детска книга Sussi e Biribissi .

През 1962 г. в Италия е създадена Националната фондация ?Карло Колоди“, която има сред целите си разпространението и популяризиране на произведенията на Колоди по целия свят, по-специално ?Приключенията на Пинокио“. Националното издание на произведенията на Карло Лоренцини е създадено с Министерски указ от 9 юни 2009 г., председателствано от Даниела Маркески .

Произведения [ редактиране | редактиране на кода ]

  • Gli amici di casa. Dramma in due atti, 1856; 1862; после с есето Il teatro di C. Collodi, 1990.
  • Un romanzo in vapore. Da Firenze a Livorno. Guida storico-umoristica, 1856
  • I misteri di Firenze. Scene sociali, Firenze, Fioretti, 1857
  • Il sig. Alberi ha ragione! (Dialogo apologetico), 1859.
  • La manifattura delle porcellane di Doccia. Cenni illustrativi, 1861
  • Gli estremi si toccano, в "Il Lampione", 15 gennaio 1861
  • La coscienza e l'impiego, ок. 1867
  • Antonietta Buontalenti, 1869-187
  • L'onore del marito, 1870.
  • I racconti delle fate. Voltati in italiano, 1876
  • Giannettino. Libro per i ragazzi, 1877.
  • Minuzzolo. Secondo libro di lettura (секвел на Giannettino), 1878.
  • Macchiette, Milano, Brignola, 1880
  • Occhi e nasi. (ricordi dal vero), Firenze, Paggi 1881
  • La grammatica di Giannettino per le scuole elementari, 1883.
Титулната страница на първото издание на Приключенията на Пинокио (1883)
  • Le avventure di Pinocchio. Storia di un burattino, 1883
    Приключенията на Пинокио . Народна младеж, 1963 ; Виликс, 1992, ISBN   954-8015-05-6 ; Кибеа, 1998, ISBN   954-474-058-9  ; Хермес, 1998, ISBN   954-459-480-9  ; Хермес, 2005, ISBN   954-26-0286-3  ; Бард, 2006, ISBN   954-585-719-6  ; Изд. ?Труд“, 2007, ISBN   978-954-528-720-6  ; Вестникарска група България, 2009, ISBN   978-954-9976-41-0  ; Хермес, 2012, ISBN   978-954-26-0337-5  ; Златното пате, 2012, 2013. ISBN   978-954-431-890-1 ; Егмонт България, 2013, ISBN   978-954-27-0898-8  ; Световна библиотека, 2014. ISBN   978-954-574-119-7  ; Хеликон, 2015, ISBN   978-954-2984-07-8  ; Изд. ?Колибри“, 2020. ISBN   978-619-02-0665-1
  • Il regalo del Capo d'Anno, 1884, после con предговор на Даниела Марески, 1989-1990.
  • L'abbaco di Giannettino. Per le scuole elementari, 1884.
  • Libro di Lezioni per la seconda classe elementare, secondo gli ultimi programmi, 1885.
  • Un'antipatia. Poesia e prosa, 1885.
  • La geografia di Giannettino. Adottata nelle scuole comunali di Firenze, 1886.
  • Il viaggio per l'Italia di Giannettino, 3 voll., 1880-1886: I, L'Italia superiore, 1880 ; II, L'Italia centrale, 1883 ; III, L'Italia meridionale, 1886.
  • Storie allegre. Libro per i ragazzi, 1887
  • Libro di Lezioni per la terza classe elementare secondo gli ultimi programmi, 1889.
  • La lanterna magica di Giannettino. Libro per i giovanetti, 1890.

Посмъртно публикувани:

  • Divagazioni critico-umoristiche, raccolte e ordinate da Giuseppe Rigutini, 1892.
  • Note gaie, raccolte e ordinate da Giuseppe Rigutini, 1892.
  • Cronache dall'Ottocento, a cura di Daniela Marcheschi, 1990. [Колекция от журналистически статии, никога не препечатвани досега, публикувани от Карло Колоди (под различни псевдоними) в хумористични вестници от онова време]
  • Opere, a cura e con un saggio introduttivo di Daniela Marcheschi, 1995. ISBN 88-04-40075-7
  • Il viaggio per l'Italia di Giannettino, анастатична препечатка в 3 тома, 2006.

От 2009 г. Фондация ?Карло Колоди“ издава Национално издание на произведенията на Карло Лоренцини, с цел да подчертае голямото интелектуално и културно значение на автора, а не просто ролята му на детски писател или ?автор на една книга“. Националното издание е популяризирано и учредено по инициатива на Фондацията от Министерството на културното наследство и дейности на Италия с министерско постановление от 9 юни 2009 г. Президент на Националното издание е проф. Даниела Маркески . [12]

Източници [ редактиране | редактиране на кода ]

Библиография на италиански език [ редактиране | редактиране на кода ]

  • Gianni Greco, Quel copione di Collodi (Pinocchio non fu il primo naso) , Giornale Pop, 2018
  • Renato Bertacchini, Il padre di Pinocchio. Vita e opere di Collodi, Camunia, Milano, 1993
  • Daniela Marcheschi, Collodi ritrovato , Pisa, ETS, 1990
  • Daniela Marcheschi, Collodi e la linea sterniana nella nostra letteratura , in Carlo Collodi, Opere , a cura di Daniela Marcheschi, Milano, Mondadori, I Meridiani, 1995, с. XI-LXII
  • Daniela Marcheschi, Cronologia in Carlo Collodi, Opere , a cura di Daniela Marcheschi, Milano, Mondadori, I Meridiani, 1995, с. LXVII-CXXIV
  • Daniela Marcheschi, Biografia di un patriota in AA.VV., Carlo Lorenzini protagonista dell'Unita d'Italia , Collodi, Pescia-San Gimignano, Siena, Fondazione Nazionale Carlo Collodi-Nidiaci, 2011, с. 25?29
  • Daniela Marcheschi, Carlo Collodi e gli scritti sull'Umorismo nell'Ottocento , in AA.VV., L'Umorismo in prospettiva interculturale. Immagini, aspetti e linguaggi/Crosscultural Humour: Images, Aspects, and Languages , Atti del II Convegno Internazionale di Studi sull'Umorismo Lucca-Collodi 2009, a cura di Omar Coloru e Giuseppe Minunno, Con CD allegato, Parma, Atelier65, 2014, § IV. Carlo Collodi, prassi e teorie dell'Umorismo
  • Daniela Marcheschi, Introduzione , in Renato Bertacchini, Le fate e il burattino. Carlo Collodi e l'avventura dell'educazione , a cura di Daniela Marcheschi, Bologna, EDB, 2015, с. 5?13
  • Daniela Marcheschi, Il naso corto , Bologna, EDB, 2016
  • Daniela Marcheschi, Carlo Collodi critico musicale. Gioacchino Rossini e il Risorgimento , in ≪Bollettino del Centro Rossiniano di Studi≫, XLVII, 2007, с. 5?27.
  • Daniela Marcheschi, In Italia con Collodi e i suoi amici. Un’idea di infanzia , in Pinocchio in volo tra immagini e letterature , a cura di Rossana Dedola e Mario Casari, Milano, Bruno Mondadori editore, 2008, с. 159?177
  • Daniela Marcheschi, Prologo in Carlo Collodi, Las Aventuras de Pinocho. Otros Relatos , Edicion de Fernando Molina Castillo, Madrid, Catedra Letras Universales, 2010, с. 7?11
  • Daniela Marcheschi, Introduction, Chronologie in Collodi, Les Aventures de Pinocchio , Paris, Le Livre de Poche, 2010, с. 7?34
  • Daniela Marcheschi, Introduzione , in C. Collodi, Le Avventure di Pinocchio. Storia di un burattino , a cura di Roberto Randaccio, Prefazione di Mario Vargas Llosa, Edizione Nazionale delle Opere di Carlo Lorenzini, III vol., Firenze, Giunti, 2012, с. 19?62
  • Michele Capitani, Pinocchio. Le ragioni di un successo, Prospettiva editrice, Civitavecchia, 2010
  • Maura Del Serra, La commedia salvifica in Pinocchio , in "UICS-Studia", 3, 1988, с. 1?12 (numero monografico dedicato a Collodi)
  • Anna Rosa Vagnoni, Collodi e Pinocchio. Storia di un successo letterario, UNI Service, Trento, 2007
  • Felice Del Beccaro, Il paesaggio in ≪Pinocchio≫ e altri scritti collodiani, A cura e con Introduzione di Daniela Marcheschi, Prefazione
  • Silvia Ronchey, "Il burattino framassone", Zolla: la storia di un'iniziazione ispirata a Apuleio, La Stampa , Cultura, 27 febbraio 2002.
  • Alberto Savinio, Collodi , in Narrate, uomini, la vostra storia , Adelphi, Milano, 1984, IV ed. 2009, 1942
  • Elemire Zolla, Carlo Collodi , in Uscite dal mondo , Adelphi, Milano, 1992
  • Anna Soldani, Il segreto di Pinocchio. La storia della "vera" Fatina e dei luoghi del burattino. Con un epistolario inedito . Con scritti di Claudia Bertocci, Maurizio Bruschi, Giulio M. Manetti, Florence Art Edizioni, Firenze, 2020
  • Guido Musco, Pinocchiu, versione in dialetto reggino . Liriti Editore, Reggio di Calabria, 1999

Бележки [ редактиране | редактиране на кода ]

  1. ↑ LORENZINI, Carlo // 2006 г. Посетен на 7 февруари 2022 г.
  2. ↑ Невъзможно е да се изчислят копията на Пинокио, продадени в Италия и по света, поради факта, че авторските права изтичат през 1940 г. и от тази дата всеки може свободно да възпроизвежда произведението на Колоди. Giovanni Gasparini, La corsa di Pinocchio , Milano, Vita e Pensiero, 1997. с. 117
  3. ↑ Rossana Dedola. Pinocchio e Collodi . Bruno Mondadori, 2002, p.14.
  4. ↑ Daniela Marcheschi, Cronologia , in C. Collodi, Opere , Milano, Mondadori, 1995, p.LXXIV.
  5. ↑ Manuale della Letteratura Italiana, Vol. VI. G.Barbera, Firenze 1910.
  6. ↑ Cronologia , in C. Collodi, Opere , Milano, Mondadori, 1995, pp. LXXVIII-XC.
  7. ↑ Cronologia , in C. Collodi, Opere . Mondadori.
  8. ↑ Silvia Ronchey, "Il burattino framassone", La Stampa , 27 febbraio 2002, p. 25.
  9. ↑ Gianni Greco, Quel copione di Collodi (Pinocchio non fu il primo naso) // Архивиран от оригинала на 20 дек. 2019.
  10. ↑ Cronologia , in C. Collodi, Opere . Mondadori. с. CXVI-CXXI.
  11. ↑ La morte dello scrittore su La Nazione del 28 ottobre 1890
  12. ↑ Edizione Nazionale delle Opere di Carlo Lorenzini // Посетен на 2023-6-15.

Външни препратки [ редактиране | редактиране на кода ]

  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Carlo Collodi в Уикипедия на италиански. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза ?Криейтив Комънс ? Признание ? Споделяне на споделеното“ , а за съдържание, създадено преди юни 2009 година ? от Лиценза за свободна документация на ГНУ . Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница , за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията , които да бъдат благонадеждни .​

Нормативен контрол Редактиране в Уикиданни
     Портал „Литература“          Портал ? Литература “           Портал „Италия“          Портал ? Италия “           Портал „Биографии“          Портал ? Биографии “     
Взето от ? https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Карло_Колоди&oldid=11969167 “.