Кавала

Кавала
Καβ?λα
	Кавала Καβ?λα
	Панорамен изглед
	Кавала Кавала Кавала
Страна	Гърция
Област	Източна Македония и Тракия
Дем	Кавала
Площ	112,6 km²
Надм. височина	53 m
Население	51 947 души (2021 г.) ; 461 души/km²
Покровител	Апостол Павел
Пощенски код	65x xx
Телефонен код	2510
	Кавала в Общомедия

Кава?ла (на гръцки : Καβ?λα ) е град в Северна Гърция , най-важното пристанище в Източна Македония и Тракия и център на дем Кавала . Градът е и център на Филипийската, Неаполска и Тасоска епархия на Гръцката православна църква .

История [ редактиране | редактиране на кода ]

Античност [ редактиране | редактиране на кода ]

Околностите на Кавала са населени още от праисторическо време, като доказателство за това са откритите в източните покрайнини на града останки от древни заселници. Неаполис, който е бил колония на Тасос , възниква на полуострова на мястото на днешния стар град Панагия. Това място има огромно стратегическо и търговско значение, защото стои на пътя свързващ Македония и Тракия.

Точната дата на създаване на града не е ясна, но повечето исторически източници твърдят, че това се е случило в средата на VII век пр.н.е. По това време заселниците на остров Тасос вдигат Неаполис като врата към богатите земи на север и златоносната планина Пангей . Доказателство за съществуване на независим град е, че около 500 г. пр. Хр. започват да се секат монети с лика на Горгоната .

При нашествието на персите , Неаполис става член на Делоския морски съюз (известен също като Атински морски съюз) и дълго след това поддържа добри отношения с Ат?на.

Около 340 г. пр. Хр. Филип II Македонски покорява Тракия и остров Тасос . Неаполис губи своята независимост и е присъединен към царството на Филип ??.

Около 50 година в Неаполис пристига апостол Павел , започвайки оттук първата си мисионерска обиколка в Европа. ^[2]

Средновековие [ редактиране | редактиране на кода ]

Второто си име ? Христополис ? градът получава през VIII ? IX век. По това време той вече е включен в границите на Източната Римска империя и се слави като най-силен град в областта.

В 834 г., при хан Пресиян , след похода на кавхан Исбул , градът, заедно с Беломорието, е присъединен към България. ^[3]

В края на XI век кръстоносците минават през Христополис и в 1197 г. градът попада в ръцете на ломбардите , а няколко години по-късно преминава във властта на франките .

В XIII век градът вече носи името Морунец, а византийският писател Акрополит разказва, че районът на града и самият град са силно побългарени и това затруднява задържането на района под византийска власт. ^[4]

В Османската империя [ редактиране | редактиране на кода ]

В XIV век Христополис играе важна роля в историята. Сърби и турци окупират Източна Македония и градът е една от последните Византийски крепости. През 1387 г. турците завземат града. В средата на XV век градът е подложен на атаките на венецианците, които го завземат за около месец. Турците успяват да си го възвърнат след 20-дневна обсада.

Христополис се появява отново на историческата сцена в началото на XVI век, когато и получава новото си име ? Кавала. По това време градът търпи много чужди нападения, а единствената защита за населението е оградната стена около стария град Панагия. Стената вече не може да изпълнява защитните си функции и около 1530 г. започва обновлението на града. Тогава под ръководството на султан Сюлейман I Великолепни са построени новата градска стена и днешният символ на града ? акведуктът Камарес . През 1611 година корабите на херцога на Флоренция пристигат и се опитват да превземат Кавала, но не успяват и се оттеглят.

През целия XVII век пиратските атаки продължават, но без сериозни последствия за града. През този период Кавала е много важно пристанище, чието значение непрекъснато расте.

През 1738 г. населението на Кавала, както на всички важни градове в европейската част на Османската империя, е преобладаващо турско. ^[5]

През XIX век отново започва преустройство на града, а гръцкото население започва да взема все по-голямо участие в икономиката на града. Периодът е белязан с посещенията на много учени и пътешественици. Християнски център на града е църквата ? Света Богородица “, разположена и днес на най-високата му част. В края на века гръцкото общество в Кавала става по-силно от всякога. То възлиза на 10 000 души, в чиито ръце са пристанището, риболова и занаятите.

Александър Синве (? Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique “), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че в Кавала живеят 3600 гърци. ^[6] В 1891 година Георги Стрезов пише за Кавала:

?

Кавала, пристанище при архипелаг, второто за Македония след Солун . Кавала е на ЮИ от Драма 6 ч. Свързани са двата града с шосе, наново постлано. Пристанището е малко и запазено от една скала, която се спуща от Пърнарските клонове. Градът някога бил по-настрана; от стария сега се гледат само развалини. Жителите се занимават със занаят и търговия; повечето са заможни, а има и доста богати търговци на тютюн и памук. От зданията личат митницата и складът за тютюн, който принадлежи на ?Режи“. По брега са наредени кафенета, газина, хотели, магазин и къщи, най-хубавите. Само някои от пароплувите, които работят между Солун и Цариград , допират до Кавала в една седмица или две еднъж. Има санитарно отделение за карантина. Турски и гръцки училища добре уредени. 3120 къщи с 10000 души. ^[7]

“

В края на XIX век Васил Кънчов пише, че ?градът има около 2200 къщи, наполовина християнски. Християнското население съставлява силна гръцка община. В него има силен приток от българи и власи, но окончателно погърчени. Главната търговия на Кавала е тютюнена. Железната линия ще ? навреди силно... Кавала е център на обособена кааза, която брои общо 25 села, пръснати по южните склонове на планината. Селското население в селата е мюсюлманско. Няма нито едно християнско село. Мюсюлманите се състоят от турци и българи-помаци... Помаците хубаво са застъпили чисто българския език, но броят по турски.“ ^[8] Според статистиката на Кънчов към 1900 година Кавала има 9500 жители: 5000 турци , 3500 гърци , 400 евреи , 400 цигани и 200 души ? представители на други етноси. ^[9]

Началото на XX век може да бъде наречено ?златен век“ на Кавала. Изграждат се много болници, училища, общински и спортни сгради и съоръжения, както и общинските тютюневи складове . С голям икономически растеж се отличават 30?те и 40?те години на XX век и градът става център на тютюневото производство в цяла Източна Македония и Тракия .

В града в 1912 година е открита българска болница. ^[10] При избухването на Балканската война в 1912 година петима души от Кавала са доброволци в Македоно-одринското опълчение . ^[11]

В Гърция [ редактиране | редактиране на кода ]

Кавала е освободен от османска власт от войводите на Македоно-одринското опълчение Михаил Чаков , Пейо Яворов , Йонко Вапцаров и Христо Чернопеев на 27 октомври 1912 година без нито един изстрел. ^[12] На 31 октомври 1912 г. в града влизат войските на българския Родопски отряд под командването на генерал Стилиян Ковачев . В града е отворено българско училище, когато комендант е Христо Чернопеев, а Михаил Чаков е околийски началник. ^[13] Кавала остава в български ръце до Междусъюзническата война през лятото на 1913 година, когато в него влизат гръцки войски и според Букурещкия договор от 10 август 1913 година Кавала е предаден на Гърция.

В хода на Първата световна война Българската армия през август 1916 година заема района на града и той остава под български контрол до Солунското примирие от 29 септември 1918 година.

В 1920 година в града има 22 645 души в абсолютното си мнозинство турци. В 1923 година мюсюлманите са изселени в Турция по силата на Лозанския договор. В града са заселени 31 983 гърци бежанци, от които 2 956 преди Гръцко-турската война и 28 972 след. Бежанците са с произход от Мала Азия - 14 298, от Източна Тракия - 10 105, от Понт - 5 435 и от други места. В междувоенния период кавалските тютюневи работници са в основата на стачните движения в Егейска Македония. ^[14]

В 1941 г. Втора българска армия навлиза в Беломорието и заема областта. Кавала стопанско и административно става водещ български град на крайбрежието на новоосвободената беломорска област. В него е главната база и щабът на Българския беломорски флот . Има и българска корабостроителница.

Българска статистика от 1941 година показва 30 899. ^[14]

След Деветосептемврийския преврат в 1944 година, Българската армия се изтегля от областта.

Прекръстени с официален указ местности в дем Кавала на 5 май 1969 година
Име	Име	Ново име	Ново име	Описание
Калай	Καλ??	Канония	Καν?νια ^[15]
Ески Капу ^[16]	Εσκι-Καπο?	Палеа Пил	Παλαι? Π?λη ^[15]	връх в Урвил , СИ от Кавала ^[16]
Цали	Τσαλ?	Бати	Μπ?τη? ^[15]
Палеон Цифликион	Παλαι?ν Τσιφλ?κιον	Палио	Παλι? ^[15]
Илан Бурун ^[16]	?λ?ν Μπουρο?ν	Кокиноплака	Κακ?πλακα ^[15]	нос ЮЗ от Кавала ^[16]
Субурну ^[16]	Σο?μπουρνου	Акронери	?Ακρον?ρι ^[15]	нос ЮЗ от Кавала ^[16]
Ацинос ^[16]	?Ατσινο?	Акротири	Ακρωτ?ρι ^[15]	нос ЮЗ от Кавала ^[16]
Бурун	Μπουρο?ν	Врахос	Βρ?χο? ^[15]	нос

Година	1913	1920	1928	1940	1951	1961	1971	1981	1991	2001	2011	2021
Население	23378 ^[14]	22645 ^[14]	49980 ^[14]	49667 ^[14]	42102 ^[14]	44517 ^[14]	46234 ^[14]	56375 ^[14]	56671 ^[14]	58663	65857

Исторически забележителности [ редактиране | редактиране на кода ]

Кавалският акведукт е колосална конструкция, едно от многото дела на Сюлейман Великолепни . Построен е около 1550 г. на мястото на дълга стена, която изпълнявала защитна роля и била използвана като акведукт. На върха съществувало пространство, по което се разхождали стражите на града. През XV век акведуктът бил разрушен и султанът издигнал нов, известен с името Камарес, за да снабдява града с вода. Конструкцията се състои от 60 арки с различни размери, най-голямата от които е висока 52 метра.

Побратимени градове [ редактиране | редактиране на кода ]

Личности [ редактиране | редактиране на кода ]

Основна статия: Кавалци

В Кавала е роден султанът на Египет Мохамед Али паша (Масърски). Други известни кавалци са гръцкият просветен деец от XVIII век Теодорос Кавалиотис , гръцкият художник Умвертос Аргирос , андартският капитан Периклис Дракос , гръцкият композитор Янис Папайоану , румънската фолклористка Зои Папазиси-Папатеодору и известният български диригент Иван Ангелов .

Други [ редактиране | редактиране на кода ]

На Кавала е наречена улица в квартал ? Банишора “ в София ( Карта ).

Външни препратки [ редактиране | редактиране на кода ]

Бележки [ редактиране | редактиране на кода ]

↑ Εκτ?? απ? την Καστορι?, ?λλε? τ?σσερει? π?λει? ?χουν πολιο?χο τον ?γιο Μην? // Fouit.gr. Архивиран от оригинала на 2018-01-29. Посетен на 2 януари 2018.
↑ Димитров, Димитър. Християнските храмове по българските земи I-IX век. София, Фондация ?Покров Богородичен“, 2013. ISBN 978-954-2972-17-4 . с. 14.
↑ Веселин Бешевлиев, ?Прабългарски епиграфски паметници“, София, 1981, стр.79
↑ Иванов, Йордан, ?Населението в Югоизточна Македония (Сярско, Драмско и Кавалско)“, С., 1917, стр. 10
↑ Лео, Мишел. България и нейният народ под османска власт: през погледа на англосаксонските пътешественици (1586 ? 1878) . София, ТАНГРА ТанНакРа, 2013. ISBN 9789543781065 . OCLC 894636829 . с. 129; 133 ? 134.
↑ Synvet, A . Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique . 2 ^me edition. Constantinople, Imprimerie de ≪l'Orient illustre≫, 1878. p. 47. (на френски)
↑ Z . Два санджака отъ Источна Македония // Периодическо списание на Българското книжовно дружество въ Сред?цъ Година Осма (XXXVII-XXXVIII). Сред?цъ, Държавна печатница, 1891. с. 36.
↑ Извори за българската етнография, т. 3, Етнография на Македония. Материали из архивното наследство, София 1998, с. 27.
↑ К?нчовъ, Василъ . Македония. Етнография и статистика . София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X . с. 202.
↑ Генов, Георги. Беломорска Македония : 1908 - 1916 . Toronto, New York, Благотворително издание на бежанците от Вардарска и Егейска Македония, емигранти в САЩ и Канада, Veritas et Pneuma Publishers Ltd., Multi-lingual Publishing House, 2007. ISBN 978-954-679-146-4 . с. 50.
↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция ?Централен военен архив“ . София, Главно управление на архивите, Дирекция ?Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0 . с. 849.
↑ Генов, Георги. Беломорска Македония : 1908 - 1916 . Toronto, New York, Благотворително издание на бежанците от Вардарска и Егейска Македония, емигранти в САЩ и Канада, Veritas et Pneuma Publishers Ltd., Multi-lingual Publishing House, 2007. ISBN 978-954-679-146-4 . с. 114.
↑ Генов, Георги. Беломорска Македония : 1908 - 1916 . Toronto, New York, Благотворително издание на бежанците от Вардарска и Егейска Македония, емигранти в САЩ и Канада, Veritas et Pneuma Publishers Ltd., Multi-lingual Publishing House, 2007. ISBN 978-954-679-146-4 . с. 125.
↑ ^а ^б ^в ^г ^д ^е ^ж ^з ^и ^к ^л Симовски, Тодор Христов . Населените места во Егеjска Македониjа . Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Еге?скиот дел на Македони?а, Печатница ?Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7 . с. 212. (на македонска литературна норма)
↑ ^а ^б ^в ^г ^д ^е ^ж ^з Διατ?γματα. Β. Δι?ταγμα ΥΠ' Αριθ. 266. Περ? μετονομασ?α? συνοικισμ?ν, κοινοτ?των κα? θ?σεων // Εφημερ?? τη? Κυβερν?σεω? του Βασιλε?ου τη? Ελλ?δο? Τε?χο? Πρ?τον (Αριθμ?? Φ?λλου 79). Εν Αθ?ναι?, ?κ το? Εθνικο? Τυπογραφε?ου, 5 Μα?ου 1969. σ. 709. (на гръцки)
↑ ^а ^б ^в ^г ^д ^е ^ж ^з По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 ?Генеральный штаб“.

[1] Εκτ?? απ? την Καστορι?, ?λλε? τ?σσερει? π?λει? ?χουν πολιο?χο τον ?γιο Μην? // Fouit.gr. Архивиран от оригинала на 2018-01-29. Посетен на 2 януари 2018.

[димитров-2] Димитров, Димитър. Християнските храмове по българските земи I-IX век. София, Фондация ?Покров Богородичен“, 2013. ISBN 978-954-2972-17-4 . с. 14.

[3] Веселин Бешевлиев, ?Прабългарски епиграфски паметници“, София, 1981, стр.79

[4] Иванов, Йордан, ?Населението в Югоизточна Македония (Сярско, Драмско и Кавалско)“, С., 1917, стр. 10

[:03222-5] Лео, Мишел. България и нейният народ под османска власт: през погледа на англосаксонските пътешественици (1586 ? 1878) . София, ТАНГРА ТанНакРа, 2013. ISBN 9789543781065 . OCLC 894636829 . с. 129; 133 ? 134.

[6] Synvet, A . Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique . 2 ^me edition. Constantinople, Imprimerie de ≪l'Orient illustre≫, 1878. p. 47. (на френски)

[7] Z . Два санджака отъ Источна Македония // Периодическо списание на Българското книжовно дружество въ Сред?цъ Година Осма (XXXVII-XXXVIII). Сред?цъ, Държавна печатница, 1891. с. 36.

[8] Извори за българската етнография, т. 3, Етнография на Македония. Материали из архивното наследство, София 1998, с. 27.

[9] К?нчовъ, Василъ . Македония. Етнография и статистика . София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X . с. 202.

[10] Генов, Георги. Беломорска Македония : 1908 - 1916 . Toronto, New York, Благотворително издание на бежанците от Вардарска и Егейска Македония, емигранти в САЩ и Канада, Veritas et Pneuma Publishers Ltd., Multi-lingual Publishing House, 2007. ISBN 978-954-679-146-4 . с. 50.

[11] Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция ?Централен военен архив“ . София, Главно управление на архивите, Дирекция ?Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0 . с. 849.

[12] Генов, Георги. Беломорска Македония : 1908 - 1916 . Toronto, New York, Благотворително издание на бежанците от Вардарска и Егейска Македония, емигранти в САЩ и Канада, Veritas et Pneuma Publishers Ltd., Multi-lingual Publishing House, 2007. ISBN 978-954-679-146-4 . с. 114.

[13] Генов, Георги. Беломорска Македония : 1908 - 1916 . Toronto, New York, Благотворително издание на бежанците от Вардарска и Егейска Македония, емигранти в САЩ и Канада, Veritas et Pneuma Publishers Ltd., Multi-lingual Publishing House, 2007. ISBN 978-954-679-146-4 . с. 125.

[Симовски_212-14] а ^б ^в ^г ^д ^е ^ж ^з ^и ^к ^л Симовски, Тодор Христов . Населените места во Егеjска Македониjа . Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Еге?скиот дел на Македони?а, Печатница ?Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7 . с. 212. (на македонска литературна норма)

[Περὶ_μετονομασίας-15] а ^б ^в ^г ^д ^е ^ж ^з Διατ?γματα. Β. Δι?ταγμα ΥΠ' Αριθ. 266. Περ? μετονομασ?α? συνοικισμ?ν, κοινοτ?των κα? θ?σεων // Εφημερ?? τη? Κυβερν?σεω? του Βασιλε?ου τη? Ελλ?δο? Τε?χο? Πρ?τον (Αριθμ?? Φ?λλου 79). Εν Αθ?ναι?, ?κ το? Εθνικο? Τυπογραφε?ου, 5 Μα?ου 1969. σ. 709. (на гръцки)

[Ген-16] а ^б ^в ^г ^д ^е ^ж ^з По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 ?Генеральный штаб“.

[1]

[2]

[3]

[4]

[5]

[6]

[7]

[8]

[9]

[10]

[11]

[12]

[13]

[14]

[15]

[16]