Флавий Клавдий Йовиан
(на
латински
:
Flavius Claudius Iovianus
) е римски император в периода
363
-
364
година, около 8
месеца
.
Родом е от
Сингидунум
(дн.
Белград
), по това време на територията на провинция
Дакия Рипензис
, през 331 г.
Йовиан е командир на
императорската гвардия
, при управлението на император
Юлиан Апостат
, който приема титлата
август
, след като Юлиан е смъртоносно ранен в битка срещу
персите
и умира на
26 юни
363 година, а предишният претендент на военачалниците му, префекът
Флавий Салустий
отказва да поеме властта. Юлиан умира бездетен и е последният представител на династията на
Константин
.
По характер Йовиан е описван от летописеца
Амиан Марцелин
, като умствено ограничен, лекомислен
чревоугодник
и пияница, без сериозен интерес към управлението на империята. Става известен като много слабоволев, необразован и ленив човек, но има доверието на предшественика си и в общи линии е популярен владетел сред войската и населението. Привърженик е на
православното християнство
.
Популярността му спада заради действията му във връзка с капитулацията му пред
персите
, оценявани не само като унизителни, но и като по-скоро ненужни - Юлиан е водил дотогава войските общо взето победоносно и планираното от него изтегляне от страната (след като не успява да превземе столицата
Ктезифон
) би могло да стане и при много по-изгодни условия. Йовиан предпочита да откупи възможността да върне войската през река
Тигър
с цената на позорен (що се отнася до условията, но все пак сключен с идеята да бъде траен - за 30 години)
мир
: отказ от римските интереси си във
Велика Армения
и отстъпване на териториите на Византия в Северна
Месопотамия
.
Заздравява донякъде позициите си, като радикално променя религиозната политика, спрямо тази на Юлиан си и възприема про-християнски курс, забранявайки езическите церемонии. Издава
едикт
, обявяващ почитането на нехристиянски култове за престъпление. Поощрени от това, фанатизирани християни извършват
погроми
над тях, особено в градовете на Изток, където са опожарени
храмове
и
библиотеки
.
Умира в началото на
364
г. в Дадастана,
Галатия
, при неясни обстоятелства (вероятно
отравяне с храна
, повръщане насън или задушаване с
въглероден оксид
от дървесна
пепел
), на път към
Константинопол
, където пристига само погребалната
урна
с прахта му.
- Lenski N.,
The Election of Jovian and the Role of the Late Imperial Guards
, Klio ? 2000 Т. 82/2. ? с. 492 ? 515
- Амиан Марцелин
, xxv. 5 ? 10