Йоанис Колетис

Йоанис Колетис
Ιω?ννη? Κωλ?ττη?
	Йоанис Колетис Ιω?ννη? Κωλ?ττη?
гръцки революционер и политик
Роден	1773 г. Сирако , Османска империя
Починал	31 август 1847 г. ( стар стил ) (74 г.) Атина , Кралство Гърция
Учил в	Пизански университет
Политика
Партия	Френска партия
	Йоанис Колетис в Общомедия

Йоанис Колетис (на гръцки : Ιω?ννη? Κωλ?ττη? ) е гръцки революционер и политик . Активен участник в Гръцката война за независимост , той командва войските на румелиотите по време на Гражданската война , а след създаването на Кралство Гърция на два пъти е министър-председател .

Биография [ редактиране | редактиране на кода ]

Йоани Колети е по произход арумънин ^[1].

Колети произхожда от заможно семейство и е родом от село Сирако . Учи медицина в няколко университета в Италия, включително и в Пиза , където се присъединява към тайното общество на карбонарите . ^[2]

Заместник-председател на Народното събрание, което обявява в Епидавър на 27 януари 1822 г. ? декларация за гръцката независимост . ^[3]

Влиза в сблъсък с политиката на Августин Каподистрия и успява със серия процедурни хватки и маневри да спечели властта в страната посредством петчленен административен комитет на Гърция от април 1832 г. (в който е решителна опозиция), прераснал по-късно в седемчленен такъв, в който обаче неговите хора вече имат мнозинство и налагат своите виждания. ^[4]

Георги Раковски търси в Гърция по онова време именно Колетис за логистика на своите общобалкански планове за освобождение ^[5].

Идеята на Колетис [ редактиране | редактиране на кода ]

Изнася реч в гръцкото национално събрание от 14 януари 1844 г., с която дава отглас на израза ? мегали идея “. В тази реч е споменат като потърпевш от новата гръцка политика Хаджи Христо Българин , председател на Трако-славяно-български комитет . ^[6] В основата на вътрешнополитическия конфликт е оземляването на етерохтонистите, като се замисля даването на земя в Акарнания на българи , албанци , сулиоти и власи през 1843 г. ^[7]

Йоани Колети умира на 31 август 1847 г.

Източници [ редактиране | редактиране на кода ]

↑ Данова, Надя. ?Националният въпрос в гръцките политически програми през XIX век“. София, ?Наука и изкуство“, 1980. Индекс 942/999, стр. 87
↑ Данова, Надя. ?Националният въпрос в гръцките политически програми през XIX век“. София, ?Наука и изкуство“, 1980. Индекс 942/999, стр. 94
↑ Данова, Надя. ?Националният въпрос в гръцките политически програми през XIX век“. София, ?Наука и изкуство“, 1980. Индекс 942/999, стр. 94
↑ Данова, Надя. ?Националният въпрос в гръцките политически програми през XIX век“. София, ?Наука и изкуство“, 1980. Индекс 942/999, стр. 94
↑ Данова, Надя. ?Националният въпрос в гръцките политически програми през XIX век“. София, ?Наука и изкуство“, 1980. Индекс 942/999, стр. 94
↑ Данова, Надя. ?Националният въпрос в гръцките политически програми през XIX век“. София, ?Наука и изкуство“, 1980. Индекс 942/999, стр. 71; Колети никога не е крил пробългарския си пресантимант.
↑ Данова, Надя. ?Националният въпрос в гръцките политически програми през XIX век“. София, ?Наука и изкуство“, 1980. Индекс 942/999, стр. 71

[1] Данова, Надя. ?Националният въпрос в гръцките политически програми през XIX век“. София, ?Наука и изкуство“, 1980. Индекс 942/999, стр. 87

[2] Данова, Надя. ?Националният въпрос в гръцките политически програми през XIX век“. София, ?Наука и изкуство“, 1980. Индекс 942/999, стр. 94

[3] Данова, Надя. ?Националният въпрос в гръцките политически програми през XIX век“. София, ?Наука и изкуство“, 1980. Индекс 942/999, стр. 94

[4] Данова, Надя. ?Националният въпрос в гръцките политически програми през XIX век“. София, ?Наука и изкуство“, 1980. Индекс 942/999, стр. 94

[5] Данова, Надя. ?Националният въпрос в гръцките политически програми през XIX век“. София, ?Наука и изкуство“, 1980. Индекс 942/999, стр. 94

[6] Данова, Надя. ?Националният въпрос в гръцките политически програми през XIX век“. София, ?Наука и изкуство“, 1980. Индекс 942/999, стр. 71; Колети никога не е крил пробългарския си пресантимант.

[7] Данова, Надя. ?Националният въпрос в гръцките политически програми през XIX век“. София, ?Наука и изкуство“, 1980. Индекс 942/999, стр. 71

[1]

[2]

[3]

[4]

[5]

[6]

[7]