Иравади
(на
бирмански
:
??????????
) е най-голямата
река
в
Мианмар
, течаща от север на юг и вливаща се в
Андаманско море
. Дължина 2170 km, водосборният ? басейн е 415 000 km². В долното течение на Иравади има високи морски
приливи
, достигащи до 4 ? 4,5 m в град
Янгон
, които обхващат цялата делта и се усещат на 120 km нагоре от устието ?. Средният разход в долното течение е 13 ? 14 хил. m³/s; при особено силни дъждове може да достигне 40 000 m³/s, а понякога и повече. Често се случват
наводнения
.
Течение, водосборен басейн и притоци на Иравади.
Мостът ?Иравади“ над едноименната река в
Мандалей
.
Дънери от
тиково дърво
в реката близо до Мандалей.
Реката се образувана около 50 km северно от град Мийчина (административен център на щата Качин), на 145 m н.в от сливането на реките Нмаи (Нмайкха, 230 km, лява съставяща) и Мали (320 km, дясна съставяща) в щата Качин, като двете реки водят началото си от ледниците в източните разклонения на
Хималаите
. Лявата (източна) съставяща река, Нмаи, е по-къса и води началото си от най-северните части на страната.
[1]
Тя е неплавателна, заради силното си течение, но по-голямата дясна (западна) съставяща река Мали е плавателна, въпреки наличието на
бързеи
по нея. Поради това река Мали често се нарича по името на основната река от местните жители.
[2]
След град Майчина долината на Иравади се разширява и коритото ? достига ширина до 800 m. Град Банмо на около 240 km южно сливането на реките е най-северният град, достижим с лодка целогодишно, въпреки че извън
мусонния
сезон по-голямата част от реката не може да бъде използвана от лодки. Град Мийчина може да бъде достигат с лодка само през мусонния сезон. След това реката пресича западните разклонения на
Шанската планинска земя
, където между Мийчина и
Мандалей
тече през три
дефилета
:
[3]
- На около 65 km надолу по течението от Мийчина се намира първото дефиле.
- След Банмо реката прави рязък завой на запад и пресича
варовиковите
скали на второто дефиле. Това дефиле е около 90 m широко в най-тесните си части и от двете страни има вертикални скали с височина от 60 до 90 метра.
- Около 100 km северно от Мандалей, при Могок], реката навлиза в третото дефиле. Между Ката и Мандалей течението ? е праволинейно, течейки почти право на юг, освен близо до Кабует,
[4]
където пласт
лава
кара реката да завие рязко на запад. Този пласт лава образува плато, образувано през
холоцен
. Изградено е от
магма
от отворите на фисурите и покрива площ от 62 km².
[5]
Напускайки платото, Иравади преминава през централната суха зона.
[6]
От Мандалей реката прави внезапен завой на запад, преди да завие на югозапад, където в нея отдясно се влива река
Чиндуин
, а след това отново продължава в югозападна посока. Възможно е Иравади първоначално да е преминавала на юг от Мандалей, а днешният ? западен курс да е геологически. След устието на Чиндуин, Иравади продължава да меандрира около град Енанджаун, след който тече основно на юг през
Иравадийската равнина
, къдено образува широка терасирана долина. В долното си течение между градовете Минбу и Пий долината ? отново се стеснява между планината
Аракан Йома
на запад и хребета
Пегу
на изток.
Делтата на Иравади (площ около 30 000 km², по други данни 48 000 km²) започва на около 93 km преди град Хинтада. Най-западният ръкав на делтата е река Патейн (Басейн), докато най-източният ръкав е река
Янгон
, на чийто ляв бряг е разположен най-големият град на Мианмар ?
Янгон
. Тъй като река Янгон представлява малък канал,
[7]
потокът на водата е недостатъчен и пристанището на Янгон се пълни с
тиня
, която е нужно да бъде изгребвана. Релефът на делтата е нисък, но не е равен. Почвата е съставена от фина тиня, която постоянно се запълва от плодороден
алувий
, носен от течението на реката. В резултат на обилните валежи от 2000 до 3000 mm годишно в района на делтата
[8]
и движението на наносите в реката,
[9]
повърхността на делтата се разширява към Андаманско море със скорост 50 метра на година.
[10]
Дължината на бреговата линия от устието на най-западния до устието на най-източния ? ръкав е над 240 km. Годишното количество на наносите съставлява около 250 млн. т.
- леви ? Нмаи (Нмайкха, 230 km), Даиндзян, Шуели (Лунчуандзян), Минджи, Минге (Намту), Йин, Навин;
- десни ? Мали (Намкиу, 320 km), Намин, Каукуе, Меза, Пху (Му),
Чиндуин
(1100 km), Йо, Салин, Моун, Митхоун.
Поради мусонни валежи, възникващи от май до октомври, обемът на Иравади и притоците ? варира в големи границата през годината. През лятото топящите се снегове и ледници в северните части на страната добавят към този обем.
[11]
Средният отток на водата близо до началото на делтата е между 2300 m
3
и 32 600 m
3
на секунда. През дъждовния сезон оттокът може да достигне над 40 000 m
3
/s. Средният отток за годината е около 13 000 m
3
/s. На север, при
Сагайн
, оттокът е с 38% по-малък в сравнение с мястото, където реката навлиза в делтата си.
[12]
Годишното натрупване на пясък е около 278 тона.
Август месец бележи най-високото водното ниво на реката, а най-ниското ниво се наблюдава през февруари. Голямата промяна във водното ниво налага на пристанищата по реката да имат различни кейове за ниско и за високо ниво.
[3]
Все пак, ниското водно ниво може да създава проблеми за пристанищата по реката, като на места дълбочината ? достига не повече от 60 cm.
[13]
Във
водосборния басейн
на реката средната гъстота на населението е 79 души/km
2
.
[14]
Все още не съществува пълен и конкретен списък с всички видове риба в басейна на река Иравади, но през 1996 г. е изчислено, че има около 200 вида.
[15]
През 2008 г. е оценено, че
екорегиона
на Иравади е дом на 119 ? 195 видове риба, които са
ендемични
.
[15]
Няколко нови видове риба са описани в басейна на Иравади през последните години и е вероятно, че има още неописани видове.
[16]
[17]
Сред най-познатите видове в реката са
иравадийския делфин
, вид океански делфин с високо и кръгло чело. Среща се в разпокъсани популации близо до морските брегове и в
естуарите
на реките.
По течението на Иравади могат да се различат брой коренно различни екорегиони.
Още от
6 век
предците на бирманците използват река Иравади, за да получат власт в региона чрез търговия и транспорт на пътя между
Китай
и
Индия
. Към
12 век
вече е създадена добре развира мрежа от
канали
, която допринася за процъфтяващото отглеждане на
ориз
. По-късно реката става ключов икономически инструмент на
Британската империя
, която установява търговски пунктове по бреговете ?.
[3]
В днешно време Иравади все още е най-важният търговски воден път на Мианмар. Въпреки фокуса върху железопътния и автомобилния транспорт на Мандалей в Северен Мианмар, значителна част от пътническия и товарния трафик минава по реката. Тъй като делтата на Иравади е един от най-големите райони за отглеждане на ориз в света, оризът е една от най-транспортираните стоки по реката. Дънери от
тиково дърво
(Мианмар е един от най-големите износители) се пускат да плават по реката под формата на големи салове. Преди да бъде транспортиран, тикът трябва да отлежи, за да плава.
[18]
Други важни стоки, пренасяни от централните части на страната към
Янгон
за износ, включват хранителни стоки, петрол, памук и други.
Търговският транспорт по Иравади се поддържа за около 1300 km: от
Хинтада
до
Банмо
(1080 km) през цялата година и от Банмо до
Мийчина
(200 km) за седем месеца. Съществуват над 3200 km плавателни пътища в делтата на Иравади и е установена система от свързващи канали.
- ↑
Burma Rivers Network
- ↑
James R Penn (2001) Rivers of the World
- ↑
а
б
в
Encyclopædia Britannica Online
- ↑
Kabwet, Myanmar
- ↑
Global Volcanism Program
- ↑
?All areas with P/PET ratio less than 0.65“ according to the definition of the
Convention on Biological Diversity
- ↑
Information about sediment dynamics in the Yangon River at the site of
National Center for Biotechnology Information
- ↑
Map on the
rainfall in Myanmar
Архив на оригинала от
2008-11-20 в
Wayback Machine
.
- ↑
The Journal of Geology
- ↑
Encyclopædia Britannica Online
- ↑
Hydrological Modeling of Large-scale Ungauged Basin Case Study: Ayeyarwady (Irrawaddy) Basin, Myanmar
, архив на
оригинала
от 11 май 2011
,
https://web.archive.org/web/20110511151717/http://www.pwri.go.jp/eng/activity/pdf/reports/ali.071116.pdf
, посетен на 25 февруари 2018
- ↑
UNC & GNRDC Composite Runoff Fields
- ↑
Shallow Irrawaddy
// Today in Myanmar, 25 февруари 2009.
- ↑
Water Resources eAtlas
- ↑
а
б
The Status and Distribution of Freshwater Biodiversity in the Eastern Himalaya. IUCN, 2010.
ISBN 978-2-8317-1324-3
. с. 22 ? 23.
- ↑
Danio htamanthinus (Teleostei: Cyprinidae), a new species of miniature cyprinid fish from the Chindwin River in Myanmar //
Zootaxa
4178 (4). 2017. DOI:
10.11646/zootaxa.4178.4.5
.
- ↑
Kottelat, M.
A new genus and three new species of nemacheilid loaches from northern Irrawaddy drainage, Myanmar (Teleostei: Cypriniformes) //
Raffles Bulletin of Zoology
65. 2017. с. 80 ? 99.
- ↑
Brandis, Dietrich; Gamble, James Sykes (1911). ?Teak“. In Chisholm, Hugh. Encyclopædia Britannica. 26 (11th ed.). Cambridge University Press. с. 485.