Инфекциозната болест е нозологично обособен инфекциозен процес или крайната фаза в неговото развитие. Понятието инфекция произлиза от латинската дума inficio  ? ?нещо вредно“, ?гниещо“ и infectio  ? ?заразяване“. Понятието инфекциозна болест не е тъждествено с понятието инфекция. До инфекциозна болест се стига само при някои от случаите на инфекция.

История [ редактиране | редактиране на кода ]

Описание на редица инфекциозни заболявания като чума , холера , тиф , тетанус , жълтеница и други се срещат още в древността в съчиненията на Хипократ , Гален , в Библията , в староиндийските Веди , в писмените произведения на китайската медицина . За пръв път през 1546 г. италианският лекар Джироламо Фракасторо заговаря за ? заразно начало, което се пренася от болния на здрав човек “. С епохалните открития на Антони ван Льовенхук се полагат основите на учението за микробите като причинители на болести и се създава съвременната микробиология . В края на 19 век се откриват и първите вируси , но съвременната вирусология започва от 30-те години на 20 век с откриването на основните семейства вируси. Средата на 20 век бележи голямо развитие на имунопрофилактиката на редица инфекциозни болести ? полиомиелит , дифтерия , тетанус, вариола и други. През 1986 г. J. Paterson формулира основните постулати на съвременната инфектология .

Преподаването на инфекциозните болести в България започва през 1947 г. като отделна дисциплина със създаването на Катедра по епидемиология и инфекциозни болести към Медицинския факултет в София , с ръководител П. Вербев и завеждащ секцията по инфекциозни болести И. Танев. През 1972 г. се отделя катедра само по инфекциозни болести с ръководител И. Киров, създават се катедри и в другите медицински висши училища ? в Пловдив , Варна , Плевен и Стара Загора .

Основни понятия [ редактиране | редактиране на кода ]

• Инфекция  ? това е състояние на заразеност на даден макроорганизъм с даден микроорганизъм, резултат от антагонистичните взаимоотношения между тях, протичащо в условията на околната среда.
• Инфекциозен процес  ? това е процес на взаимодействие между микро и макроорганизма с всички промени настъпващи в последния (резултат от прякото или непрякото действие на микроорганизма и неговите токсични и други продукти).
• Суперинфекция  ? дължи се на повторно заразяване със същия патоген при неоздравял болен.
• Реинфекция  ? дължи се на заболяване от същия причинител скоро след оздравяване.
• Смесена инфекция  ? заболяването е причинено от 2 или повече патогена.
• Вторична инфекция  ? в хода на една инфекция се прибавя втора, причинена от друг микроорганизъм.
• Миксиинфекция  ? едновременно боледуване от инфекциозно и неинфекциозно заболяване.
• Ендогенна инфекция  ? заболяването е причинено от микроорганизми, които се намират в макроорганизми (от нормалната, условно патогенна флора).
• Вътреболнична инфекция  ? заразяването е станало при медицинското обслужване на болните.

Видове инфекции [ редактиране | редактиране на кода ]

• Въздушно-капкови инфекции  ? варицела , морбили , епидемичен паротит , грип , скарлатина , дифтерия, коклюш , менингококова инфекция , туберкулоза , рубеола , вариола при маймуните , легионелоза .
• Чревни инфекции  ? полиомиелит, вирусен хепатит А , ротавирусен гастроентерит , холера, коремен тиф , шигелоза , колиентерит , салмонелоза , бруцелоза , орнитоза , лептоспироза , кампилобактериоза , псевдотуберкулоза , йерсиниоза , ботулизъм .
• Трансмисивни инфекции  ? петнист тиф , болест на Брил-Цинсер , възвратен тиф , волинска треска , малария , висцерална лайшманиоза , вирусни енцефалити , вирусна хеморагична треска , вирусни трески , лаймска болест , чума, туларемия , ку-треска , марсилска треска , американска кожна лайшманиоза .
• Инфекции на външните покривки  ? трахома , инфекциозни дерматози , билхарциози , анкилостомидози , бяс , антракс , сап , шап , содоку , доброкачествена лимфоретикулоза , мелиоидоза , тетанус, газова гангрена , бластомикоза , аспергилоза , кокцидиоидомикоза .
• Полово предавани инфекции  ? сифилис , гонококция , венерическа лимфогранулома , трихомоназа , HHV1 и HHV2 инфекции, урогенитални хламидиази , урогенитални микоплазмози , краста .
• Инфекции с множествен механизъм на предаване  ? вирусни хепатити В , С , D , G , HIV -инфекцията, листериоза , токсоплазмоза .
• Инфекции с недостатъчно изяснен механизъм на предаване  ? бавни инфекции, болест на Кройцфелд-Якоб ? човешки вариант, хеликобактериоза , болест на Кавазаки , болест на Кройцфелд-Якоб ? животински вариант.

Източници [ редактиране | редактиране на кода ]

• ?Инфекциозни болести“ ? под редакцията на проф. д-р Иван Диков, дмн
• ?Инфекциозни болести“ ? под редакцията на проф. д-р Генчо Генев, дмн