от Уикипедия, свободната енциклопедия
?Интеркосмос-България-1300“
или
?Интеркосмос 22“
е първият български
изкуствен спътник
.
Каталожният му номер е 1981-075A. Наименуван е по космическата програма ?
Интеркосмос
“, в рамките на която е създаден и лети.
Построен е в
България
по разработка на
Централната лаборатория за космически изследвания
(
БАН
) на базата на платформата за сателити ?Метеор“. Тежи 1500 kg. Разполага с 11 научни инструмента за изследвания и измервания на лъчения и заредени частици
[1]
. Захранването се осъществява посредством 2
слънчеви панела
, които генерират 2 kW мощност.
Апаратът е изстрелян в 13:35 часа на
7 август
1981
г. в близка до полярна орбита 825 х 906 km с инклинация 81,2° от ракетата
?Восток-2М“
от стартова площадка № 43/3 в
Плесецк
. Събитието е посветено на 1300-годишнината от основаването на българската държава.
Към
2020
г. спътникът е все още в орбита, работи и предава информация за частиците около полярните региони
[2]
.
Актуалното му местоположение може да се наблюдава в сайта на
stuffin.space
Микропроцесорен
уред от ?Интеркосмос 22“
