Индийският национален конгрес
(ИНК), наричан още
Партия на конгреса
, е
индийска
политическа партия
. Тя е най-добре представената отделна партия в 14-ия парламент на Индия (
2004
?
2009
). Конгресът играе важна роля в движението за независимост на Индия и участва в повечето правителства на страната от независимостта ? до днес, включително образуваното през 2004 г.
Индийският национален конгрес възниква първоначално в Индия като политическа партия, изразяваща предимно интересите на индийските дребни и средни селяни (което е преобладаващата част от индийците през 19. век), интересите на които години наред отстоява дългогодишният юрист
Мохандас Карамчанд Ганди
(известен като Махатма Ганди), който е и основен създател на партията. Още в периода на британското колониално владичество през 1921 г. Индийският национален конгрес създава контакти със Съветска Русия, и от 1922 г. със СССР. ИНК управлява в Индия от обявяването на независимостта през 1947 до загубата на
Индира Ганди
в общите избори през 1977. Партията е създадена през 1885 г., като целта ? е била да даде подготовка на индийците за управленските постове, като е получавала подкрепа от британските
вицекрале
до пристигането на
Кързън
през 1898 г. Именно негово е било решението за разделянето на
Бенгалия
на две провинции през 1905 г., което е било посрещнато враждебно от опозицията в лицето на Конгреса, предвождана от индуския
екстремист
Бал Гангадар Тилак
, наследен от Мохандас Карамчанд Ганди през 1915 г. (по това време започва да преобладава идеята за гражданско неподчинение без насилие).
По-късно, след обявяването на независимостта под ръководството на
Джавахарлал Неру
(министър-председател на
Индия
от 1947 г. до смъртта му през 1964 г.) Конгресът се превръща във всеобщо политическо движение, в което са допуснати представители с предимно националистически убеждения, между които обаче не присъстват леви и десни екстремисти, и се задълбочават връзките със
СССР
и социалистическите страни от Източна Европа и Азия, както и се създават силни връзки с арабския свят. Както Джавахарлал Неру, така и дъщеря му Индира Ганди, която става председател на ИНК след смъртта му и министър-председател на Индия, провъзгласяват, че тяхна основна цел е индийският път на социализма ? линия на политика, която прави Индия основен съветски съюзник в Южна Азия (без да влиза в СИВ и Варшавския договор) и държава, която укрепва и в икономическо и военно отношение с мощен съветски военен арсенал, като в това време съветско-китайските отношения се влошават. Между ръководителите на СССР и Индия
Леонид Брежнев
, Джавахарлал Неру и Индира Ганди започват постоянни визити с цел перманентно взаимно информиране за съвместните инициативи. През 1964 г. са установени стратегически съюзни отношения с КПСС. Индия е сред основателите на възникналото
Движение на необвързаните държави
. Тази структура на партията се запазва, макар и за малко да губи депутатски места в изборите от 1967 г. Въпреки това председателката на ИНК Индира Ганди увеличава своя авторитет както в Индия, така и в света, създавайки силен култ на уважение към своята личност, по подобие на баща си Джавахарлал Неру и предшественика му Махатма Ганди. Във външната си политика Ганди подкрепя безрезервно съветската политика и застава на страната на
Египет
,
Сирия
и
Ливан
във войните им с Израел през 1970-те години. Индира Ганди създава и близки отношения със социалистическите държави в Източна Европа извън СССР, като НР България, СР Румъния и Германската демократична република, като между Ганди и първите партийни и държавни ръководители на тези страни ?
Тодор Живков
,
Николае Чаушеску
и
Ерих Хонекер
? се създават близки съвместни политически действия, между Индийския национален конгрес и редица партии в социалистическите страни, като с РКП в Румъния,
БЗНС (казионен)
в България и Германската селска партия в ГДР са установени международни връзки през 1976 г.
Загубата на изборите през 1977 г. дава възможност за настъпване на незначителни промени в Конгреса и партията идва отново на власт начело с Индира Ганди, избрана отново с пълно мнозинство през 1980 г. за министър-председател на Индия. Икономическото състояние на Индия се подобрява в сравнение с предходния период, а в международен план Индира Ганди подкрепя съветското навлизане в Афганистан, ислямската революция в Иран, като изгражда близко приятелски отношения с иракския президент
Саддам Хюсеин
и осъжда политиката на Израел по окупацията на Южен Ливан и Голанските възвишения в Сирия. Вътрешните етнически конфликти довеждат до убийството на Индира Ганди през 1984 г. от един от телохранителите ?, тайно изразявал политически и религиозно различия с нея, а на нейно място председател на ИНК и министър-председател на Индия става синът ?
Раджив Ганди
, който продължава политиката на майка си по отношение на вътрешноикономическата и етническата сфера, а в международно отношение продължава съюза със СССР и социалистическите страни, както и с арабските държави, и индийския път на социализма. Макар и този период да съвпада с
Перестройката
на
Михаил Горбачов
в СССР, Раджив Ганди, въпреки че продължава отношенията със СССР, не подкрепя Перестройката на Горбачов, без да се конфронтира с него, но подобно на майка си е убит през 1991 г. ИНК под нейно ръководство се задържа 9 години на власт, след което от ноември 1989 г. до юни 1991 г. с малка изборна победа
Нарасинха Рао
, доскорошен министър на външните работи на Индия създава правителство с независими депутати, което се задържа до май 1996 г., когато губи новите избори и Рао подава оставка. ИНК съумява да възстанови позициите си в парламента като поддръжник на коалиционното правителство на Обединения фронт. През 1998 г. партията има нов партиен лидер ?
Соня Ганди
, съпруга на Раджив Ганди.