от Уикипедия, свободната енциклопедия
Илирик
(на
латински
:
Illyricum
; на
старогръцки
:
?λλυρ?α
) е
провинция
на
Римската република
, основана след като римските войски покоряват
Илирийското царство
на цар Гентий през
168 пр.н.е.
. Тя се простира от река
Дрин
до
Истърския полуостров
на север и до река
Сава
на изток, а столица на провинцията е град
Салона
(на
латински
:
Salonae
), разположен недалеч от съвременния град
Сплит
в
Хърватия
. През
59 пр.н.е.
по силата на закона
Lex Vatinia
Илирия
е превърната в римската провинция Илирик и заедно с
Цизалпийска Галия
е предадена във властта на
Юлий Цезар
в качеството му на
проконсул
. По-късно, по време на Имперски Рим, Илирик е разделен на
Долен
(
Далмация
) и
Горен
(
Панония
).
Регионът има стратегическо и икономическо значение за Рим, тъй като в пристанищата по илирийското крайбрежие протича сериозен търговски стокообмен, а във вътрешността на региона се добива
злато
. В Илирия започва и маршрутът
Виа Егнация
, свързващ
Дирахиум
на
адриатическото
крайбрежие с
Византион
на
Мраморно море
през
Балканския полуостров
.
Някои от римските императори като
Аврелиан
,
Клавдий II
и
Диоклетиан
произхождат от тази област, също както и византийските императори
Анастасий I
и
Юстиниан I
произхождат от по-сетнешната
преторианска префектура Илирик
, която обаче е с по-широк териториален обхват.
