от Уикипедия, свободната енциклопедия
Св. Изабела Португалска
(на
испански
:
Santa Isabel
? пристанище; родена на
8 юли
1271
г. починала през
1336
г.) е кралица на Португалия,
инфанта
на Арагон
.
Тя е кръстена на баба си
Света Елизабет Унгарска
, канонизирана през
1235
, и също като нея, е светица на католическата църква.
Дъщеря е на крал
Педро III Арагонски
и
Констанция Сицилианска
(дъщеря на
Манфред Хоенщауфен
), съпруга на крал
Денис Португалски
(от
24 юни
1282
).
Носи прозвището на ?Светата кралица“ (
A Rainha Santa
) и ?Миротворица“ (
A Pacificadora
), за това, че помага да се сдобрят Денис и сина му, вдигнал против него въстание).
Основава болници, училища и приюти. Въпреки факта, че Денис води свободен живот и има много любовници, остава примерна и предана съпруга. След смъртта на съпруга си се оттегля във
францисканския
манастир ?Санта Клара“ в
Коимбра
. Но когато синът ?
Афонсу IV
започва война срещу кастилския крал
Алфонсо XI
поради лошо отношение към Мария Португалска, дъщеря на първия и съпруга на втория, Изабела отново се отправя на път и успява да попречи на битката, примирявайки двамата; но скоро се разболява и умира.
Ражда на крал
Денис I Португалски
на две деца:
В изобразителното изкуство атрибут на светицата е роза. Според легендата (която се отнася на първо място към
Света Елизавета Унгарска
и очевидно е пренесена за португалската кралица), кралят забранява на Изабела да дава милостиня на бедните. Веднъж кралицата носи хляб, покрит с кърпа, за да го раздаде на бедните, но по пътя се среща с мъжа си. ?Какво има?“ ? пита той строго. Светицата си спомня за множеството случаи, при които той я заплашва, че ще накаже и за миг, излъгва: ?Рози“. ?Покажи!“ ? нарежда кралят. Светицата вдига кърпата, и според думите и се случва чудо: там наистина се оказват рози и тя е спасена (Чудото с розите).
